Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на И.И в качеството му на ЕТ "Шанкер - И.И", [населено място] против решение № 200/24.04.2019 г. на Административен съд - Монтана, постановено по адм. дело № 77/2019 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу Акт за установяване на публично вземане /АУПВ/ № 1192-ЗБ/18.12.2018 г. на председателя на Комисията за финансов надзор.

Изложени са доводи за нарушение на материалния и процесуалния закон при постановяване на решението - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че договорът му за застрахователно агентство от 25.02.2015 г. е прекратен с изтичането на уговорения срок от една година т. е. на 25.02.2016 г. След тази дата няма качеството застрахователен агент. Наред с това поддържа, че последната издадена фактура към ЗАД Армеец е № 357/13.12.2016 г., след която дата ЕТ "Шанкер - И.И" не е действал като застрахователен агент. Оспорва изводите на съда, че вписването на едноличния търговец в регистъра на застрахователните агенти, е достатъчно, за да дължи таксата за общ финансов надзор, независимо от липсата на действащ договор и упражняване на дейност.

Искането е за отмяна на решението и отмяна на акта за установяване на публично вземане.

Ответникът - председател на Комисията за финансов надзор, чрез процесуалния си представител юрк. Б.Г оспорва касационната жалба и моли да се отхвърли като неоснователна, по съображения изложени в представени по делото писмени бележки.

Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал.1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения:

Предмет на оспорване пред административния съд е бил...