Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

С решение № 513 от 22.11.22010 г., постановено по адм. д. № 814/2010 г. Административен съд гр.В. Т. е отхвърлил като неоснователна жалбата на Ц. Д. Г. от гр. Е. против решение № 52 от 23.09.2010 г. на директора на ТП на НОИ - В. Т., с което е потвърдено разпореждане № С-04-999-03-00024816 от 09.08.2010 г. на ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите от ДОО при ТП на НОИ, с което е отказано отпускане на парично обезщетение по болнични листи за придружаване и гледане на дете до 18-годишна възраст на Ц. Д. Г. от гр. Е. по болничен лист № 2409652, серия А, вх.№ 04-999-05-00037706/03.08.2010 г. за времето от 23.07.2010 г. до 31.07.2010 г. - 6 работни дни и за времето от 01.08.2010 г. - 12.08.2010 г. - 9 работни дни.

Срещу това решение е подадена касационна жалба от Ц. Д. Г. с оплакване, че е неправилно и незаконосъобразно. Счита, че съдът не е разграничил понятието "общо заболяване" от призната по надлежния ред в процесния случай инвалидност. Следва да бъде приложена разпоредбата на чл.38, ал.1 от Наредбата за медицинската експертиза, а не приетата от съда норма чл.45 от КСО. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което органът бъде задължен да изплати паричното обезщетение по представените болнични листи за придружаване и гледане на малко дете.

В съдебно заседание страните, редовно призовани, не се представляват.

Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за подадена в срок и допустима, а по изложените в нея доводи за неоснователна.

Върховният административен съд прецени данните по делото, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, подадена от страна с правен интерес, а по същество за неоснователна.

Първоинстанционният съд подробно е анализирал събраните по делото писмени доказателства и възраженията...