Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на Т.Б от [населено място], [област], подадена чрез адв.. С срещу решение № 151 от 21.01.2019 г. по адм. д. №1806/2018г. на Административен съд – Пловдив. С доводи за незаконосъобразност и неправилност се претендира отмяна на решението със законните последици.

Ответникът кмет на О. Р,чрез адв.. Н,в писмен отговор по жалбата, излага становище за нейната неоснователност и моли за оставяне в сила на решението със законните последици.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба и предлага да се потвърди решението като законосъобразно.

Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна, по следните съображения:

С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил оспорването на настоящата касаторка на заповед №432/25.04.2018г. на кмета на О. Р, с която е разпоредено на основание чл. 225а, ал. 1 във вр. с чл.225,ал.2, т.2 от ЗУТ премахване на незаконен строеж „ограда в улица-публична общинска собственост“ в южната част на УПИ VIII-774, кв.77 по ПУП на [населено място], [община], [област], от Т.Б и Б.Б.П е, че незаконния строеж е извършен през 1991г. без строителни книжа в нарушение на чл.148,ал.1 във вр. с чл.137,ал.3 от ЗУТ и не попада в режим на търпимост по §127,ал.1 от ДПР на ЗУТ.

Решение е незаконосъобразно, като постановено при допуснато съществено процесуално нарушение и неправилно прилагане нормите на §16 и §127,ал.1 от ПР на ЗУТ.

Производството пред административният съд е образувано по жалба на един от адресатите на заповед №432/25.04.2018г. на кмета на О. Р - Т.Б, като в производството не е конституиран другия адресат на задължението за премахване на незаконния строеж - Б.Б.Т съдебна практика определя като страни в производството по оспорване на заповед за премахване на незаконен строеж единствено адресата на заповедта и органа, неин издател, но това не игнорира правата на останалите адресати на задължението за премахване на незаконния строеж, в случай, че са повече от един, тъй като тези лица се явяват пряко засегнати от оспорената заповед. Правилното конституиране на страните в съдебното административно производство се следи служебно от съда по смисъла на чл. 153, ал. 1 във вр. с чл. 154 и чл.222,ал.2,т.2 от АПК и чл. 213 ЗУТ, тъй като решението се ползва с обвързваща сила за страните по реда на чл. 177, ал. 1 АПК, от която произтичат и последващите им процесуални права. Именно поради това неучастието на всички лица, вписани в заповедта и явяващи се нейни адресати, като заинтересовани страни по реда на чл. 153, ал. 1 АПК съставлява процесуално нарушение от категорията на съществените.

Изложеното е достатъчно основание за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав, при което освен надлежното конституиране на втория адресат на процесната заповед, административният съд следва да съобрази и приложимия режим за търпимост по §16,ал.1,ал.2,ал.3 и §127,ал.1 от ПР на ЗУТ, с оглед годината на изграждане на процесния незаконен строеж /1991г/.

Разпоредбата на §127, ал.1, на която се позованат административният орган и съдът, не обхваща всички незаконни строежи, изградени до 31.03.2001г., а само тези, които не се обхващат от ал.1,2 и 3 на §16 от ПР на ЗУТ. Това е така, тъй като нормата на §16 от ПР на ЗУТ не е отменена със ЗИД на ЗУТ / ДВ,бр.82/2012г/, т. е. тя е действаща, с визираните в нея три времеви периода - по ал.1, ал.2 и ал.3. От това следва, че новите условия за приемане търпимост на незаконен строеж по ал.1 на §127 от ПР на ЗИД на ЗУТ касаят строежите, изградени през нов четвърти период. Следователно процесния незаконен строеж следва да бъде разглеждан според времевия период на изграждането му по съответната хипотеза и с оглед визираните различни изисквания – по ал.2 на §16 от ПР на ЗУТ.

Предвид изложеното обжалваното решение като постановено при наличие на отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, следва да бъде отменено и по реда на чл. 222, ал. 2, т. 1 и 2 от АПК, делото - върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, при спазване на горните указания.

Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 151 от 21.01.2019 г. по адм. д. №1806/2018г. на Административен съд – Пловдив и

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Решението е окончателно.