Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано по касационна жалба на В. З. А. от гр. П. срещу решение от 05.11.2007 г. по адм. д. № 3943/2007 г. на Административен съд - София-град, І отделение, 6 състав.

Върховният административен съд, ІІІ отделение в настоящия съдебен състав след преценка допустимостта и основателността на жалбата намира, че е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.

С обжалваното решение съдът отхвърлил жалбата на касатора срещу заповед рег. № АЗ-3703/27.07.2007 г. на директора на Национална служба "Полиция" МВР, с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" на основание чл. 226, ал. 1, т. 6 и чл. 227, ал. 1, т. 1 ЗМВР в качеството му на държавен служител и на основание чл. 245, ал. 1, т. 8 ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение на държавен служител в МВР. Прието е, че не са налице допуснати нарушения яна административно производствените правила при издаване на заповедта, съобразно направените в този смисъл възражения от жалбоподателя. Заповед е приета за издадена законосъобразно, при наличието на влязла в сила присъда за умишлено престъпление, наложена на жалбоподателя, и при наличието на която административния орган е действал при обвързана компетентност за наложеното дисциплинарно наказание "уволнение".

В касационната жалба като отменителни основания се навеждат доводи неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Касационната жалба е неоснователна.

Направеното оплакване за неправилно тълкуване от първоинстанционния съд на чл. 247 ЗМВР освен, че е неоснователно, но е и неотносимо за случая. Текста на чл. 247, ал. 2 ЗМВР гласи "заповедта за прекратяване на служебното правоотношение по чл. 245, ал. 1, т. 2 и 4 се издава в срока по ал. 1", А т. 2 - при придобиване право на пенсия за осигурителен стаи и възраст и т. 4 - по собствено желание. Явно касатора има предвид т. 4, тъй като е...