Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК.

Прокуратурата на Р България обжалва определение № 2766/21.10.2021 г. по в. ч.гр. д. 20211000503131/21 г., с което е потвърдено определение от 23.09.2021 г. по т. д. 1546/21 г. СГС,VI-13 състав за прекратяване на производството по делото, образувано по иск на Прокуратурата на Р България срещу „Играчки и книги“ ЕООД, с правно основание чл. 155, т. 3 от ГПК.

Частният жалбоподател оспорва изводите на въззивния съд относно недопустимост на иска поради липса на правен интерес, тъй като дружеството било прекратено по силата на закона, на основание чл. 157, ал. 1 от ТЗ.

Излага съображения, че при смърт на едноличния собственик на капитала, когато наследниците му не са поискали продължаване дейността на дружеството, следва да се прекрати дружеството чрез предявяване на иск от Прокурор. Прави анализ на разпоредбата на чл. 157, ал. 1 от ТЗ и счита, че легитимирани да подадат заявление за вписване на обстоятелства са само наследниците на починалия едноличен собственик на капитала. Счита, че нормата на ч. 155, т. 3 от ТЗ е ясна, само Прокурорът може да иска прекратяване на дружеството, когато е починал едноличният собственик на капитала и в продължение на три месеца наследниците не са взели решение за продължаване на дейността му.

Прави анализ на противоречива практика на ВКС по отношение на приложение на чл. 155 т. 3 от ТЗ.

Моли да се отмени определението и делото да се върне за продължаване на производството по него.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК поставя следния правен въпрос:

Счита, че от значение и в настоящия случай е поставеният за тълкуване от ОСТК на ВКС правен въпрос, съгласно тълк. д. 1/20 г.: „По какъв ред се прекратява еднолично дружество с ограничена отговорност при смърт на едноличния собственик на капитала и управител на дружеството и бездействие на наследниците му? “

Излага подробни съображения след анализ на разпоредбите на чл. 155, т. 3 от ТЗ и чл. 157 от ТЗ, като сочи, че при настъпила смърт на едноличния собственик на капитала и липса на поемане на дружеството от наследниците, то прекратяването на дружеството може да се извърши само след успешно предявен иск от Прокурора. Счита, че въззивният съд е постановил очевидно неправилно определение. Сочи, че налице била противоречива практика по отношение допустимостта на иск с правно основание чл. 155, т. 3 от ТЗ. В решение № 73 от 21.06.2019 г. по т. д. 2413/18 г., I ТО на ВКС било прието, че прокурорът няма право на иск на основание чл. 155, т. 3 от ТЗ. Становище в обратен смисъл било застъпено в определение № 302 от 20.06.2018 г. по ч. т.д. 1280/18 г., ВКС I ТО, определение № 205 от 01.12.2017 г. по ч. т.д. 1464/17 г., I ТО на ВКС, решение № 82 от 01.07.2009 г. по т. д. 820/08 г. на II ТО на ВКС.

Освен това сочи основание съгласно чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК, а именно очевидна неправилност на въззивното решение.

Върховният касационен съд на Р България, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Частната жалба е подадена в срока, предвиден чл. 275, ал.1 от ГПК, от легитимирано да обжалва определението лице.

За да потвърди прекратяване на производството по делото, въззивният съд е приел, че искът на Прокуратурата е недопустим. Приел е, че иск за прекратяване на търговско дружество може да се предяви само, ако правната промяна, която се цели с него, не е настъпила по силата на други факти. В случая правната промяна била настъпила на основание чл. 157, ал. 1 от ТЗ, прекратяването на дружеството било настъпило с настъпване на смъртта и липса на продължаване на дейността от наследниците. Така в случая било установено настъпването на смъртта на физическото лице-едноличен собственик на капитала и освен това липсвали данни за поемане на капитала на дружеството от наследниците на едноличния собственик на капитала. Поради това не съществувало право на иск за настъпване на целената правна промяна с предявения иск.

Допускането на касационно обжалване на определенията, на основание чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК се извършва на основание чл. 280 от ГПК. Съгласно чл. 280, ал. 2, пр. 1 и 2 от ГПК, Върховният касационен съд може да допусне касационно обжалване служебно, ако са налице предвидените в тези норми основания – да е налице вероятност съдебното решение да е нищожно или да е налице вероятност съдебното решение да е недопустимо. При извършената в настоящия случай служебна проверка, не се установява наличието на посочените основания за допускане касационно обжалване. Извън така очертаните основания, касаторът следва да обоснове основание за допускане касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 2 пр. 3 и чл. 280, ал. 1, т. 1- т. 3 от ГПК.

Предвид посоченото в изложението, следва да се приеме, че касаторът е мотивирал общо основание за допускане касационно обжалване, а именно правният въпрос, по който е образувано и тълкувателно дело 1/2020 г. на ОСТК на ВКС: „По какъв ред се прекратява еднолично дружество с ограничена отговорност при смърт на едноличния собственик на капитала и управител на дружеството и бездействие на наследниците му“.

Наличието на производство по тълкувателно дело по отношение на въпрос, посочен като основание за достъп до касационно производство, ще е от значение за произнасянето на настоящия съдебен състав по искането за допускане на касационно обжалване. А това е основание за спиране на производството по настоящето дело до постановяване на тълкувателно решение.

По изложените съображения настоящият съдебен състав

ОПРЕДЕЛИ

СПИРА производството по ч. т.д. 2544/21 г., по описа на Върховния касационен съд на Р България, ТК, II ТО до постановяване на тълкувателно решение по тълк. д. 1/20 г. на ОСТК на ВКС.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: