Решение №4270/25.03.2011 по адм. д. №16103/2010 на ВАС

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

С решение от 22.10.2010год.,постановено по адм. д. № 279/07год. Софийски градски съд, адм. отд., ІІІ-Б състав, е отменил решение № 57 от 14.02.2006год. на Председателя на Патентно ведомство, с което е отхвърлено като неоснователно искането за отменяне регистрацията на марка рег. № 38 308 MEGAVIT /МЕГАВИТ в класове 5 и 32, като незаконосъобразно и е осъдил Патентно ведомство да заплати на Медик Д-р М. Р., Брийт стрийт, ет.15, К. Т., ЮАР, чрез представителя по ИС Т. Д. и адв.И. Ц., разноски по делото в размер на 1410лв.

Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от адв. Ф. В. Б. от гр. С., в качеството й на представител на „Еуросток”-ЕООД-гр. С.. В същата се прави оплакване, че решението на Софийски градски съд е недопустимо – отменително основание по чл.209,т.2 от АПК,алтернативно същото е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения - отменителни основания по чл.209,т.3 от АПК В жалбата се излагат подробни съображения в тази насока. М. В. административен съд да постанови решение, с което да обезсили решението на Софийски градски съд, алтернативно – да отмени решението на Софийски градски съд и да реши спора по същество, като остави в сила решението на Патентно ведомство. Претендира се присъждане на направените по делото разноски за двете инстанции.

Ответният по касационната жалба председател на Патентно ведомство – гр. С. не е взел становище. Ответният по касационната жалба Медик Д-р М. Р., Брийт стрийш, ет.15, К. Т., ЮАР чрез своите представители взема становище за неоснователност на жалбата.

Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба и от В. Е. в качеството му на процесуален представител на Патентно ведомство. В същата се прави оплакване, че решението на Софийски градски съд е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения - отменителни основания по чл.209,т.3 от АПК В жалбата се излагат съображения в тази насока. М. В. административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Софийски градски съд.

Ответният по касационната жалба председател на Патентно ведомство – гр. С. не е взел становище.

Ответният по касационната жалба Медик Д-р М. Р., Брийт стрийш, ет.15, К. Т., ЮАР чрез своите представители взема становище за неоснователност на жалбата.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационните жалби са процесуално допустими, а по същество са не основателни и следва да бъдат оставени без уважение.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното :

Касационните жалби са подадени в срока по чл.211,ал.1 от АПК, от надлежни страни и са процесуално допустими. По същество са основателна.

Тъй като правилността на съдебното решение предполага същото да е правно валидно и допустимо, на първо място следва да бъдат разгледани оплакванията на касатора „Еуросток”-ЕООД-гр. С. за недопустимост на решението на градския съд. В тази насока в касационната жалба са развити доводи, че жалбата на Медик Д-р М. Р. против решението на председателя на Патентно ведомство е процесуално недопустима като просрочена, като тези доводи са били обсъдени от първоинстанцинния съд в ръкописно определение от 05.08.2008год. и неправилно са приети за неоснователни. Твърди се още, че председателят на патентно ведомство не е компетентен да се произнесе по искането за възстановяване на срока за обжалване по реда на чл.48 от ЗМГО, тъй като последната касае възстановяване на срокове по производствата пред Патентно ведомство, докато за сроковете за обжалване пред съд се прилага към процесния период разпоредбите на ЗАП/сега отменен/, които предвиждат произнасяне по този въпрос от съд. Посочва се и това, че процедурата по искане за възстановяване на срока изисква подаване на жалбата, за която се изисква възстановяване, което изискване в случая не е изпълнено, поради което не е следвало да бъде възстановен срока, респективно подадената на 20.11.2006год. жалба се явява просрочена.

По така направените оплаквания настоящата инстанция съобрази следното:

От фактите по делото може да бъде установена следната фактическа обстановка:

С решение № 57 от 14.02.2006год. на Председателя на Патентно ведомство е отхвърлено като неоснователно искането на Медик Д-р М. Р. за отменяне регистрацията на марка рег. № 38 308 MEGAVIT /МЕГАВИТ в класове 5 и 32. Това решение е изпратено по пощата на представителя на заявителя с писмо с обратна разписка/л.38 от първоинстанционното дело/. От страна на Т. Д., в качеството му на представител на Медик Д-р М. Р. е изпратено писмо до Патентно ведомство вх. № 14033 от 26.06.2006год., с което се заявява, че обратната разписка от 22.02.2006год. не е била връчена на него, нито на някои от съседите в жилищната сграда, където се намира офиса му, поради което моли да му бъде възстановен срока за отговор на цитираното решение № 57 съгласно чл.48 от ЗМГО. С решение от 15.08.2006год. председателят на Патентно ведомство е уважил искането и е възстановил срока на решението, с което се отказва да бъде отменена регистрацията на търговската марка. Последното решение е връчено на представителя на Медик Д-р М. Р. на 19.08.2006год. /л.35 от първоинстанционното дело, гръб/. Жалбата до Софийски градски съд от Медик Д-р М. Р. е входирана в Патентно ведомство на 20.11.06год. По това искането на представител на „Еуросток”-ЕООД за прекратяване на производството по делото поради недопустимост на жалбата първоинстанционният съд се е произнесъл с определение в закрито съдебно заседание от 05.08.2008год. /л.439 от делото, гръб/, като е приел, че същото е неоснователно. В мотивите на решението на първоинстанционния съд няма произнасяне за допустимост на жалбата на Медик Д-р М. Р. в изложения по-горе смисъл, а единствено е прието, че тя е допустима с оглед на качеството му на „засегнато лице” по смисъла на чл.25,ал.1,т.3 от ЗМГО в съответната редакция /към момента на подаване на искането за заличаване и към момента на постановяване на решението на председателя на Патентно ведомство/.

При така изложената фактическа обстановка следва да бъде прието, че подадената от Медик Д-р М. Р. жалба против решение № 57 от 14.02.2006год. на Председателя на Патентно ведомство се явява просрочена и като се е произнесъл по същество по тази жалба, Софийски градски съд е постановил едно недопустимо съдебно решение, което при условията на чл.221,ал.3 от АПК следва да бъде обезсилено, а жалбата оставена без разглеждане и производството по делото да се прекрати.

От мястото на разпоредбата на чл.48 от ЗМГО в глава втора, раздел VІ от закона следва да бъде направен изводът, че председателят на патентно ведомство се произнася по искане за възстановяване само по отношение на сроковете в производството пред Патентно ведомство. Решението на председателя на Патентно ведомство, каквото решение безспорно е процесното, подлежи на обжалване пред съд – чл.50 от ЗМГО. Към датата на подаване на жалбата в сила са разпоредбите на ЗАП отм. , като възстановяването на срока за обжалване е регламентирано от чл.40, ал. втора, която разпорежда, че в седмодневен срок от връщането на жалбата може да се поиска възстановяваен на срока, ако пропускането се дължи на особени непредвидени обстоятелства; молбата за възстановяване на срока се изпраща незабавно на съда заедно с жалбата и цялата преписка. В този смисъл следва да бъде прието, че председателят на Патентно ведомство не е притежавал правомощия за възстановяване на срока на обжалване на издаденото от него решение по чл.46 от ЗМГО, поради което издаденото от него решение за възстановяване на срока от 15.08.2006год. се явява правно недопустимо и не поражда правни последици. От друга страна фактическият състав на нормата на чл.40, ал.2 от ЗАП отм. съдържа като елемент подадената жалба да е върната като просрочена, каквото изискване се съдържа и в нормата на чл.39,ал.2 от ГПК отм. . От данните по делото е видно, че към момента на подаване на искане за възстановяване на срока за обжалване жалба срещу решението на председателя на Патентно ведомство не е подавана, а такава е подадена едва на 20.11.2006год., поради което дори и да се приеме, че председателят на Патентно ведомство е имал правомощия да възстанови срока за обжалване, то не са били налице законовите условия за уважаване на молбата за възстановяване на срока за обжалване. В този смисъл следва да бъде прието, че подадената на 20.06.2006год. жалба срещу решение № 57 от 14.02.2006год. на Председателя на Патентно ведомство се явява процесуално недопустима. Като е приел друго и е разгледал същата по същество, Софийски градски съд е постановил едно недопустимо съдебно решение, което при условията на чл.221,ал.3 от АПК следва да бъде обезсилено, жалбата на Медик Д-р М. Р. следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото да се прекрати.

Доколкото правилността на решението предполага същото да е правно допустимо, то не следва да бъдат обсъждани наведените оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт от двамата касатори.

При този изход на процеса ответния по касация Медик Д-р М. Р. следва да бъде осъден да заплати на касатора „Еуросток”-ЕООД-гр. С. разноски по делото за всички инстанции в размер на 225лв.

Водим от горното и на осн. чл.221,ал.3 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение, РЕШИ : ОБЕЗСИЛВА РЕШЕНИЕТО

на Софийски градски съд, адм. отд., 3-Б състав, от 22.10.2010год.,постановено по адм. д. № 279/07год. като недопустимо. О. Б. Р.

жалбата на Медик Д-р М. Р., Брийт стрийт, ет.15, К. Т., ЮАР, чрез представителя по ИС Т. Д. и адв.И. Ц., против решение № 57 от 14.02.2006год. на Председателя на Патентно ведомство, с което е отхвърлено като неоснователно искането за отменяне регистрацията на марка рег. № 38 308 MEGAVIT /МЕГАВИТ в класове 5 и 32, като недопустима. ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО

по адм. д. № 16103/10год. по описа на Върховния административен съд. ОСЪЖДА

Медик Д-р М. Р., Брийт стрийт, ет.15, К. Т., ЮАР да заплати на „Еуросток”-ЕООД-гр. С. разноски по делото за всички инстанции в размер на

225

/двеста двадесет и пет/лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ Й. К.в

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ М. М./п/ В. Г.

Й.К.

Информация за акта
Маркиране
Зареждане ...
Зареждане...
Зареждане...