Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационни жалби, подадени от А.А и Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – гр. С. (ГДИН), срещу Решение № 354/21.12.2017 г., постановено по адм. дело № 297/2017 г. по описа на Административен съд – С. З.

Първата касационна жалба е подадена от А.А, изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затворническо общежитие към З. [ място], който чрез процесуалния си представител адв.. Н обжалва решението в частта му, с която е отхвърлен, като неоснователен и недоказан предявеният от него срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – гр. С. иск с правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС за обезщетяване на причинени му неимуществени вреди, вследствие на допуснато нарушение на чл. 3, ал. 1 във вр. с ал. 2 от ЗИНЗС за разликата над присъдения размер от 250 лв. до пълния претендиран размер за сумата от 10 000 лв. Излага доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяната му в оспорваната част, като се постанови друго по съществото на спора, с което се уважи предявения от него иск в размер, който надвишава присъдения размер. Претендира разноски по делото.

От ответната страна по първата касационна жалба – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – гр. С., чрез процесуалния си представител юрк.. Т е постъпил писмен отговор в който изразява становище за нейната неоснователност и моли решението в обжалваната му от А.А част, като правилно и законосъобразно да се остави в сила.

Редовно призован за съдебно заседание касаторът А.А не се явява и не се представлява.

Втората касационна жалба е подадена от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. С., чрез процесуалния си представител юрк.. Т, като решението се оспорва в частта, в която ГДИН е осъдена да...