Производството е по реда на чл.33 и сл. от Закона за Върховния административен съд, във връзка с чл.131 и сл. от Данъчно-процесуалния кодекс отм. и § 5, ал.4 от ПЗР на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Образувано е по касационна жалба на Т. П. Я., в качеството му на Регионален данъчен директор - гр. В., срещу решение № 1251 от 29.11.2005 г. по адм. дело № 1324 по описа за 2004 г. на Варненския окръжен съд, в частта му, с която е отменен ДРА № 97 от 15.04.2004 г. на ръководител екип при ТДД-гр. Ш., потвърден в обжалваната част с решение № 517 от 18.06.2004 г. на РДД-гр. В. и относно доначислен ДДС за данъчен период м. октомври 2003 г. и м. ноември 2003 г. общо в размер на 150.00 лв. и лихвата за забава по фактури № 619 от 30.10.2003 г. и № 620 от 4.11.2003 г. и е признато право на данъчен кредит в размер на 6 000.00 лв., по фактура № 1059 от 22.04.2003 г., издадена от ЕТ "Р. А.". Претендира присъждане на съдебни разноски.

Образувано е и по касационна жалба на П. Ж. В., в качеството му на ЕТ "П. В.", срещу същия съдебен акт, в частта, с която е отхвърлена жалбата му срещу посочения данъчен акт относно доначислен ДДС за данъчни периоди м. април, м. май, м. юни, м. юли, м. август, м. септември, м. октомври, м. ноември 2002 г. и м. януари 2003 г. в посочените за всеки един от тях размери и следващите се лихви за забава, както и определения ДДС за данъчен период м. декември 2002 г. в размер на 5 584.32 лв. и лихви за забава.

В двете касационни жалби са развити доводи за неправилност на съдебното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, което съставлява отменително касационно основание по чл.218б, ал.1, б."в" от ГПК,...