Производството е по реда на чл. 145 сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на П. С. З. против заповед рег. № К-12047/25.10.2010 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 224, ал. 2, т. 4 във връзка с чл. 227, ал. 1, т. 10 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) във връзка с чл. 230, ал.2, т. 4 от Правилника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи (ППЗМВР) му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и служебното му правоотношение е прекратено. Жалбоподателят поддържа, че заповедта е издадена в нарушение на изискванията за форма и в противоречие с административнопроизводствените правила и материалноправни разпоредби. Моли да бъде отменена, като му се присъдят направените по делото разноски.

Ответникът - министърът на вътрешните работи оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена.

Като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото Върховният административен съд, пето отделение, констатира следното:

Жалбоподателят Запрянов е държавен служител кат. Г – ІІІ степен, инспектор, разузнавач V степен в участък „Полиция” - Перперек на Районно управление „Полиция” (РУП) – Кърджали при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОД на МВР) – Кърджали.

По предложение на директора на ОД на МВР – Кърджали рег. № 7627/ 10.06.2010 г. , в което са изложени данни за привличането на Запрянов като обвиняем по досъдебно производство и взета мярка за неотклонение „задържане под стража”, против служителя е образувано дисциплинарно производство и е назначена е комисия като дисциплинарно – разследващ орган, която да извърши проверка (заповед № К - 7093/ 18.06.2010 г. на министъра на вътрешните работи). Комисията събира доказателства, приема обясненията на привлечения към дисциплинарна отговорност и установява, че не разполага с конкретни факти и доказателства, уличаващи Запрянов в извършването на престъпни деяния. При проверката е констатирано, че служителят поддържа контакти със З. К. и лицата от неговото обкръжение, които осъществяват частна нелицензирана охранителна дейност. Въз основа на обяснения на полицай Расим е установен случай, при който Запрянов пряко се намесва и съдейства за освобождаването на лице, срещу което са приложени помощни средства (т. 1 от изводите в обобщената справка). При проведена допълнителна проверка разследващият орган установява също, че на 03.01.2008 г. жалбоподателят Запрянов заедно с двама други полицейски служители уговаряли Ш. С. Ш. да не подава жалба срещу З. К. за нанесен побой на него и на друго лица на 01.01.2008 г. в дискотека „Ултра”. Констатирано е освен това, че жалбоподателят е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 321а, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 и по чл. 294, ал.1 от Наказателния кодекс (НК) и му е взета мярка за неотклонение „задържане под стража”, изменена по - късно в „домашен арест”. Комисията приема, че задържането на държавния служител за извършено тежко умишлено престъпление е в противоречие с функциите му на полицейски служител, който е задължен да опазва обществения ред, да предотвратява и разкрива престъпления и правонарушения и да защитават правата и свободите на гражданите, поради което квалифицира този факт като тежко нарушение на служебната дисциплина, несъвместимо с оставането на служба. Привличането на Запрянов като обвиняем и приложената по отношение на нега най-тежка мярка за неотклонение стават обществено достояние чрез националните телевизии и преса и предизвикват негативна обществена реакция към Министерство на вътрешните работи. С това жалбоподателят уронва престижа на службата и е в нарушение на т.4, т.7, т. 8 и т. 64 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Поради това и на основание чл. 227, ал.1, т. 10 от ЗМВР комисията предлага на служителя да бъде наложено дисциплинарно наказание „уволнение”. (обобщена справка рег. № 10776 / 16.08.2010 г. ). В този смисъл е и становището на разследващата комисия рег. № 10997/ 18.08.2010 г. и становището от допълнителната проверка рег. № 1330/ 08.10.2010 г.

След като се запознава с материалите от проверката, справката, становищата, събраните доказателства и обясненията и възраженията на служителя рег. № 13284/08.10.2010 г., рег. № 70/ 29.06.2010 г. и рег. № 7669/ 19.08.2010 г. министърът на вътрешните работи издава оспорената заповед рег. № К – 12047/ 25.10.2010 г., с която на основание чл. 227, ал.1, т. 10 от ЗМВР във връзка с чл. 230, ал.2, т. 4 от ППЗМВР налага на жалбоподателя Запрянов дисциплинарно наказание „уволнение” за извършени тежки нарушения на служебната дисциплина, изразяващи се в това, че за периода от 25.07.2009 г. до 28.09.2010 г. служителят не е докладвал по установения ред станали му известни престъпления, извършени от З. П. К. и негови съучастници, осъществявали нерегламентирана частна охранителна дейност за времето от 25.07.2009 г. до 13.12.2009 г., за което им е повдигнато обвинение по чл. 321а, ал.1 във връзка с чл. 26, ал.1 от НК, както и за това че за времето от 03.01.2008 г. до 28.09.2010 г. жалбоподателят не е докладвал по установения ред за станала му известна хулиганска проява на 01.01.2008 г. в заведение „Ултра” в гр. К., като на 03.01.2008 г. е уговарял свидетеля Ш. С. Ш. да не подава жалба срещу извършителите, деяния, които, както и повдигнатото обвинение по чл. 321а, ал.2 вр. ал. 1 от НК и по чл. 294, ал. 4 вр. с ал. 1 от НК и взетата мярка за неотклонение „задържане под стража”, са станали обществено достояние чрез средствата за масово осведомяване, с което е уронен престижа на службата – нарушения по чл. 58 от ЗМВР и на т. 4, т. 7, т. 8 и т. 64 от Етичния кодекс на държавните служители в МВР.

При така установените факти настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, стигна до следните изводи:

Жалбата е подадена в срок и от легитимирана страна, поради което е допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна.

Оспорената заповед на министъра на вътрешните работи е издадена от компетентния по смисъла на чл. 228, т. 1 от ЗМВР орган.

Заповедта е постановена и при спазване на предвидената в чл. 230 от ЗМВР и чл. 243 и 244 от ППЗМВР процедура - дисциплинарното производство е образувано със заповед на органа по чл. 230, ал.1 т. 1 от ЗМВР, проведено е от дисциплинарно-разследващ орган, който установява фактите и събира доказателства, като за констатациите служителят е уведомен и му е предоставена възможност да организира защитата и си и да представи доказателства. Резултатите от проверката са обобщени в справка и изпратени на дисциплинарно наказващия орган, а наказанието е наложено в сроковете по чл. 225, ал. 2 от ЗМВР. Материалите от разследването са постъпили при дисциплинарно наказващия орган съответно на 20.08.2010 г. и на 11.10.2010 г., поради което и с оглед изричната разпоредба на 223, ал.2 от ППЗМВР нарушението следва да се счита открито от последните дати. Спазени са и изискванията на чл. 229, ал. 1 от закона - преди налагане на наказанието са приети писмените обяснения на служителя.

Въпреки това при постановяване на оспорената заповед са допуснати съществени нарушения на формата на акта, на административнопроизводствените правила, както и на материалноправни норми, които опорочават административния акт и обосновават извод за неговата отмяна.

Независимо, че формално отговаря на изискванията на 246, ал.1 от ППЗМВР, заповедта съдържа противоречие между фактическите и правни основния. Посочено, че през два конкретни периода, служителят „не е докладвал по установения ред” за станали му известни правонарушения, но не е конкретизираната правната норма, на която това поведение противоречи, тъй като нито разпоредбата на чл. 58 от ЗМВР, нито цитираните точки от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, включително т. 64 от кодекса не задължават полицейския служител да „докладва по установения ред”. Допуснатите формални нарушения са съществени, тъй като са пречка за установяване на разпоредбите, които са нарушени и по този начин ограничават правото на служителя на защита.

Останалите съображения в заповедта не съдържат описание на конкретни действия или бездействия на Запрянов, уронващи престижа на службата, тъй като само в тези случаи нарушението на етичните правила е основание за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение” съгласно чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР във връзка с чл. 227, ал.1 т. 10 от ЗМВР. Описани са подробно задържането на жалбоподателя, повдигнатите обвинения и взетата мярка за неотклонение, но не и действия или бездействия от страна на служителя, които следва да се квалифицират като тежко дисциплинарно нарушение, засягащо общовалидни обществени ценности, водещо до накърняване обществения авторитет на институцията. Медийните публикации във връзка със задържането и взетите по отношение на жалбоподателя мерки за процесуална принуда не могат да заместят задължението на органа да изложи съображения за причините, поради които описаното в заповедта поведение е несъвместимо с морала и негативната оценка на органа в морален план. Поради това медийният отзвук следва да бъде съобразен във връзка с мотивите на органа, обосноваващи поведение в нарушение на морално - етични правила, уронващо престижа на службата, каквито в случая не са изложени, т. е. в тази част на акта не са изложени фактически основания, очертаващи допуснатото нарушение.

При издаване на заповедта е допуснато нарушение и на чл. 229, ал. 4 от ЗМВР, тъй като не са изяснени всички обстоятелства и не са събрани доказателства, които имат значение за релевантните факти. Жалбоподателят е наказан за това, че за периода от 25.07.2009 г. до 28.09.2010 г. не е докладвал по установения ред станали му известни престъпления, извършени в гр. К. от З. К. и неговите съучастници, без да са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая. Не са установени действителните отношения между жалбоподателя и Каменов, в каквато насока не са събрани доказателства. Обясненията на изслушаните по преписката служители не сочат категорично нито на извършени от Каменов престъпления, нито за това Запрянов е участвал или е знаел да престъпна дейност, извършена от последния. Единственият инцидент с участието на Запрянов, за който в обясненията си говорят свид. Расим и свид. Заимов е свързан с участието на сина на Запрянов в побой, а не с опит да се прикрият незаконни действия на Каменов. Освен това данните за познанство на Запрянов и Каменов са интерпретирани от наказващия орган едностранно и не са достатъчни да обосноват направените изводи. Не са взети предвид и обсъдени обясненията на мл. полицейски инспектор Ахмед и на полицай Георгиев, които са в противоречие с тези на останалите служители. Не е съобразено и изложеното от полицай Жечев във връзка с обстоятелството, че той, както и Запрянов, тренира в спортна зала, собственост на Каменов, без това да го уличава в някакво правонарушение. Посочените нарушения на административнопроизводствените правила са съществени, тъй като се отразяват на правилността на крайния извод на административния орган, който е направен при отсъствие на доказателства и при формално тълкуване и противоречие със събраните такива.

Изброените нарушения на формата на акта и на административнопроизводствените правила са довели и до нарушение на материалния закон.

Жалбоподателят е наказан за нарушения на чл. 227, ал.1, т. 10 от ЗМВР във връзка с чл. 230, ал.2, т. 4 от ППЗМВР без да са установени предвидените в нормите материалноправни предпоставки. Липсват всякакви конкретни доказателства за участието на Запрянов в противоправни деяния през периода 25.07.2009 г. – 28.09.2010 г. или за това същият да е известен, или да знае за такива и да не е докладвал за тях по установения ред. Единственият инцидент с участието на Запрянов е свързан с нарушение, в което е замесен неговият син. Наложеното наказание обаче не е свързано с това конкретно деяние на жалбоподателя, а поради личния си характер, същото не може да обоснове опит на служителя да прикрие противоправно поведение на З. К. или на други свързан с него лица. Като основание за извод в такъв смисъл не може да се тълкува и посещението на Запрянов при задържани в сградата на РУП – Кърджали лица на 01.08.2010 г., тъй като съдържанието на разговора между служителя и задържаните не е установено. Данните за нанесени обиди и отправени заплахи от З. К. към полицай Расим също не уличават Запрянов в правонарушение, тъй като няма данни същият да е присъствал на подобен случай или в разрез със служебната си дейност да е подпомогнал Каменов. Поради това съдът приема, че не са налице и основания описаното поведение на Запрянов да се квалифицира като нарушение на т.4, т. 7, т. 8 и т. 64 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, уронващо престижа на службата, а следователно и като тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 227, ал.1 т. 10 от ЗМВР.

Единствените данни за противоправно деяние на жалбоподателя се съдържат в обясненията на свид. Шериф, който установява, че на 03.01.2008 г. Запрянов го е уговарял да не подава жалба срещу извършителите за нанесен му на 01.01.2008 г. побой. Това поведение на полицейския служител безспорно е в противоречие със служебните задължения и е насочено към укриване на престъпление, поради което може да се квалифицира като нарушение на етичните правила за поведение на държавните служители в МВР. За това нарушение обаче Запрянов не е наказан, а и не би могъл да бъде санкциониран, тъй като е изтекла предвидената в чл. 225, ал.1 и ал. 2 от ЗМВР в ред. до ДВ бр.88/ 2010 г. едногодишна давност (деянието е извършено на 03.01.2008 г., а заповедта за налагане на наказание е от 25.10.2010 г.). По тази причина не са налице основания и за налагане на наказание на жалбоподателя и за това, че през периода 03.01.2008 г. – 28.09.2010 г. не е докладвал да извършеното на 01.01.2008 г. правонарушение, тъй като след 03.01.2009 г. и особено към датата на издаване на процесната заповед на 25.10.2010 г. са изчерпани всички възможности за предотвратяване нарушението и неговите последици, както и за санкциониране на участвалите в инцидента полицейски служители. Задължението на жалбоподателя да уведоми за правонарушението и да съдейства за неговото предотвратяване и разкриване (чл. 58 от ЗМВР) възниква с узнаването и следва да бъде осъществено във възможно най–кратък период с оглед постигане на резултат. Ето защо дисциплинарната отговорност за непредприемането на действия в този смисъл, деяние в разрез с полицейските задължения, следва да се погаси в установения в чл. 225 от ЗМВР срок.

Останалите, визирани в заповедта, тежки нарушения на служебната дисциплина по смисъла на чл. 227, ал.1, т. 10 от ЗМВР във връзка с чл. 230, ал.2, т. 4 от ППЗМВР – деяния, несъвместими с етичните правила на поведение на държавните служители в МВР, с които се уронва престижа на службата са за повдигнатите против служителя обвинения, взетата мярка за неотклонение и медийният отзвук на това. Това обаче са действия, извършени от органите на предварителното производство, а не са действия или бездействия от страна на жалбоподателя в разрез със служебните задължения, насочени към прикриване на престъпления или правонарушения, поради което не може да се приеме, че изискванията на цитирания по-горе текст са осъществени.

Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на административния акт са допуснати съществени нарушения на формата и на административнопроизводствените правила, както и на материалноправните изисквания, предвидени в закона. На това основание оспорената заповед следва бъде отменена.

При липсата на данни за действително направени в производството разноски (представеното пълномощно на адв.. Т. не съдържа данни за действително платено възнаграждение от жалбоподателя), съдът намира, че такива не следва да бъдат присъдени на жалбоподателя въпреки направеното искане.

По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение, РЕШИ: ОТМЕНЯ

заповед рег. № К-12047/25.10.2010 г. на министъра на вътрешните работи.

Решението може да се обжалва пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението на страните. Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ А. И.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Д. Д./п/ М. М.

М.М.