1О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 423
София, 29.01.2026 година
Върховният касационен съд на Р. Б. първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 21.01.2026 година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дияна Ценева
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Милена Даскалова
разгледа докладваното от съдия Даскалова гр. дело № 1510/2025 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Арода“ ЕООД, чрез. адв. О. Н., против решение № 7/09.01.2025 г., постановено по в. гр. д. № 743/2024 г. на Софийски окръжен съд, с което след отмяна на решение № 115 от 04.06.2024 г. по гр. дело № 927/2023 г. на Ихтиманския районен съд е признато за установено, че Н. Р. Ч. е собственик на основание изтекла 10-годишна придобивна давност на следния недвижим имот: масивна едноетажна сграда - учебен център с разгъната застроена площ от 141 кв. м., построена на основание издадено разрешение за строеж в УПИ ***- терен за СБА в кв. ***по плана на [населено място], който имот съгласно действащата кадастрална карта понастоящем представлява сграда с идентификатор № ***със застроена площ 136 кв. м.
Касационната жалба съдържа оплаквания за неправилност на въззивното решение поради необоснованост и поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т.3 и ал.2, предл. трето ГПК за допускане на касационно обжалване. Поставени са следните правни въпроси:
1. В случай, че при условие на евентуалност ищецът изрично е въвел два отделни периода, в които твърди, че е владял процесния имот, може ли съдът да приеме, че предявеният иск може да бъде уважен едновременно и за двата изрично обособени периода или за период, който е различен от заявените от ищеца и обхваща части от заявените от него?
2. Обособяването на два отделни периода, в които ищецът твърди, че е владял, може ли да се приравни на признание на ищеца за прекъсване на давността?
3. Допустимо ли е съдът да се произнесе по установителен иск за собственост по отношение на приобретател на първоначалния собственик на имот като се позовава на придобивна давност в период, за който вече е водил исково производство спрямо първоначалния собственик, и претенцията му е била отхвърлена?
4. Могат ли действията на ползвателя на имота по опазване на собственото му имущество, разположено в даден имот, да бъдат приравнени на действия на явно демонстрирано давностно владение по отношение на същия имот?
От ответника по жалбата Н. Р. Ч., чрез адв. Е. А., е постъпил писмен отговор, с който се оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване и основателността на жалбата.
От третото лице - помагач на страната на ответника -сдружение „Съюз на българските автомобилисти“, чрез адв. Д. И., е постъпил писмен отговор, с който се изразява становище за основателност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирано лице /ответник по делото/, в срока по чл. 283 ГПК и срещу подлежащо на касационно обжалване решение на въззивен съд.
В обжалваното решение въззивният съд е посочил, че производството по делото е образувано по предявен от Н. Р. Ч. положителен установителен иск за собственост върху сграда с идентификатор № ***по КК на [населено място], като твърденията на ищеца са, че ответникът „Арода“ ЕООД и третото лице - помагач - сдружение „Съюз на българските автомобилисти“, от което ответникът е закупил имота, не са упражнявали фактическа власт върху имота. Ищецът владее имота от 01.01.2000 год. непрекъснато и необезпокоявано до датата на предявяване на иска и го е придобил по давност. Упражнява фактическа власт върху сградата още от 1994 год., като след снабдяване с нотариален акт през 2007г. третото лице - помагач не е извършило действия по възстановяване владението върху имота и върху процесната сграда.
Посочено е също, че ответникът оспорва иска с възражението, че ищецът никога не е владял процесната сграда и не е манифестирал намерение за своене. Сградата е необитаема, негодна за ползване по предназначение. Веднага след закупуването на имота ответникът установил, че в него са извършени неправомерни действия от ищеца, който бил разположил фургон в дворното място, където се намира спорната сграда. При условията на евентуалност прави възражение за придобиването на имота по давност на основание чл. 79, ал. 2 от ЗС, като давността е започнала да тече от закупуването на имота на 15.06.2018 год. и е изтекла на 15.06.2023 год. Счита, че е изтекла и 10-годишната придобивна давност, като първоначално имотът е владян от праводателя на ответника сдружение „СБА“, а от 15.06.2018год. - от ответника, който е присъединил владението си към това на праводателя си.
От фактическа страна въззивният съд е приел за установено, че с нотариален акт № 52, дело № 400/2007 год. сдружение „Съюз на българските автомобилисти“ е признато за собственик на спорната сграда - учебен център, която впоследствие е продадена на „Арода“ ЕООД /нотариален акт № 118, дело № 102/2018 г./.
С решение № 153 от 23.02.2009 год. по гр. д. № 965/2008 год. Софийски окръжен съд, след отмяна на решение № 122 от 04.08.2008 год. по гр. д. № 448/2007 год. на Ихтиманския районен съд, са отхвърлени предявените от Н. Ч. против Община - гр. Долна баня и сдружение с нестопанска цел „Съюз на българските автомобилисти“ установителни искове за признаване право на собственост върху процесния имот, на основание чл. 97, ал. 1 от ГПК /отм./. В посоченото решение е прието, че през 1999 год. ищецът е установил фактическа власт върху имота в качеството му на наемател по договор за наем с дружество СБА, а придобивна давност е започнала да тече от началото на 2000 год. и е спряла на 01.06.2006 год. по силата на § 1 от ЗДЗС, както и през времетраенето на исковото производство по силата на чл. 115, ал. 1, б. „ж“ от ЗЗД.
Въззивният съд е приел за установено също, че през 2010 год. е образувано досъдебно производство срещу неизвестен извършител за това, че на 06.11.2010 год. в [населено място] отнел чужди движими вещи - метални врати, бодлива тел и др. от владението на собственика Н. Ч. с намерение противозаконно да ги присвои. В постановлението за прекратяване на наказателното производство е прието, че Н. Ч. не е собственик на имота /спорната сега сграда/, а негов собственик е СБА, който многократно е канил Ч. да освободи имота, тъй като го владеел без основание. Ч. възпрепятствал собственика да влезе в имота и на 06.11.2010 год. представител на СБА премахнал част от оградата и вратите на гаражите, за да проникне в имота. Тъй като Ч. не е собственик на имота и на отнетите от него вещи, налице е разпореждане от СБА със собствено му имущество.
Въззивният съд е изложил мотиви, че ищецът е могъл да придобие имота по давност през периода след приключване на производството по гр. д. № 448/2007 год. на ИРС, като през този период имотът е бил собственост, считано от 21.05.2007 год. на сдружение с нестопанска цел „Съюз на българските автомобилисти“ /н. а. № 52 от 21.05.2007 год./, а впоследствие с н. а. № 118/2018 год. имотът е прехвърлен на ответника „Арода“ ЕООД.
Прието е, че не се спори, че през периода 1994-1999 год. ищецът е упражнявал фактическа власт върху процесния имот като наемател по договор за наем със сдружение СБА. Тъй като ищецът не е завладял процесния имот от момента на установяване на фактическата власт върху него презумпцията на чл. 69 ЗС не се прилага и ищецът следва да докаже превръщане на установеното от него държане във владение. Според въззивния съд по делото е доказано, че ищецът е демонстрирал намерението си за своене на имота, като след прекратяване на договора за наем е продължил да го ползва безпрепятствено с намерението на негов собственик. Още през 2000-2002 год. трето лице - ЕТ „Г. Ф. - Г. В. сключило договор за наем на имота със СБА, но наемателката установила невъзможността да го ползва поради това, че ищецът се е настанил в него, използва го като склад на свое имущество и не допуска други лица, което наложило прекратяване на договора за наем. Въз основа показанията на свидетелите С. Д., И. Д., С. и В., както и постановление от 10.03.2011 год. на прокурор при РП-Ихтиман, е прието за установено, че през м. ноември 2010 год. след многократни покани от СБА до ищеца да освободи имота, които не дали резултат, сдружението изпратило свой представител да възстанови владението върху имота чрез премахване на части от оградата и вратите на процесната сграда. Именно ищецът сигнализирал органите на реда за извършената „кражба“, считайки имота за свой, а непосредствено след това възстановил оградата и продължил да го владее необезпокоявано до настоящия момент. Съдът е посочил, че от показанията на свидетелите В. и И. Д. се установява, че непосредствено след кражбата ищецът преустановил достъпа до имота и сградата на СБА откъм улицата /стария вход на сервиза/, като до него вече можело да се стигне единствено през вратата на дворното място на ищеца. Според показанията на свидетелите В. и Ф. към момента на покупката на имота от ответното дружество достъпът до него бил невъзможен и поради това при огледа представителите на продавача и купувача влезли през отвор в телената мрежа, която била частично паднала. Като се е основал на показанията на свидетелите С. Д., С., И. Д. и В., съдът е приел, че през целия период от установяване на фактическата власт върху имота ищецът поддържал дворното място и процесната сграда - държал в нея свои строителни материали, ремонтирал покрива и стените и отблъсквал опитите на трети лица да влязат в него. Изложени са мотиви, че тези показания не се опровергават от твърденията на св. В., че ищецът „няма нищо общо“ с имота, тъй като те се основават единствено на знанието му, че „Арода“ ЕООД е закупило имота, като свидетелят няма преки наблюдения и посещения в самия имот - виждал е имота отвън, с изключение на едно посещение в сградата през 2018 год., когато е влязъл с управителя на дружеството през отвор в телената мрежа на дворното място. Съдът е посочил също, че според св. Вертигоров от улицата не може да се види кой ползва имота, защото след кражбата на вратите ищецът заградил имота с мрежа и нарочно оставил растителност, която да служи като естествена преграда на мястото на стария вход на сервиза.
Въззивният съд е приел, че намерението на ищеца да държи вещта за себе си е изразено по ясен начин, който не буди съмнение за отричане на чуждата власт по отношение на вещта и за недопускане на чужди действия. Цялостното поведение на ищеца не поражда съмнение в намерението му да упражнява фактическата власт върху целия имот за себе си, осъществявайки всички правомощия на собственика в рамките на установения срок на придобивна давност. Ищецът е инициирал и по съдебен път действия по защита на правото си на собственост. Владението през периода след 2009 год. също е спокойно (не е установено чрез насилие), явно е - фактическата власт се упражнява така, че всеки заинтересован, в т. ч. и ответникът е могъл да научи това и не е установено по скрит начин и тайно от предишен владелец. През целия период от 2009 год. фактическата власт не е смущавана, включително от ответника и от третото лице - помагач.
Изложени са и мотиви, че фактическата власт, веднъж установена като владение, не променя своята същност и не преминава в държане при промяна на носителя на правото на собственост върху имота, ако владението е явно, доколкото промяната на носителя на правото на собственост е ирелевантно спрямо правата и качеството на третото лице, установило самостоятелна фактическа власт върху имота преди промяната на собствеността. При липса на действия от купувача „Арода“ ЕООД, целящи отблъсване на установеното владение, фактът, че владелецът се намира в имота и го поддържа в рамките на необходимата грижа, следва да се възприеме като действие по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС. Демонстриране на намерение за своене спрямо новия собственик не е необходимо, доколкото качеството владелец не е изгубено. След като ищецът е установил и упражнявал самостоятелна фактическа власт върху имота преди сключване на договора за покупко-продажба през 2018 год., следва, че демонстриране на намерение за своене спрямо купувача не е необходимо.
При тези мотиви на въззивния съд не са налице сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване.
Първият поставен въпрос не е относим към спора, защото в случая няма предявени обективно съединени искове в условията на евентуалност. Искът е един - за признаване за установено, че ищецът е собственик на спорния имот на основание давностно владение, като въззивният съд е посочил, че твърдението на ищеца е, че владее имота от 01.01.2000 год. непрекъснато и необезпокоявано до датата на предявяване на иска и го е придобил по давност. С обжалваното решение е прието, че ищецът владее имота от 2009г. и в негова полза е изтекла предвидената в чл. 79, ал.1 ЗС 10-годишна придобивна давност. Т.е. съдът не е уважил иска, приемайки, че е осъществявано владение в период, различен от очертания в исковата молба. Следователно поради липса на общата предпоставка по чл. 280, ал.1 ГПК касационно обжалване по този въпрос не следва да се допуска.
По втория въпрос също не са налице основанията за допускане на касационно обжалване, по вече изложените съображения, че не се твърди владение, осъществявано в два отделни, различни периода. Посоченото в исковата молба, че владението е започнало на 01.01.2000г. и давностният срок е изтекъл на 01.01.2010г., не означава, че ищецът очертава два различни периода на владение. Както се посочи в исковата молба се твърди владение от 01.01.2000г., продължаващо и към предявяването на иска, предвид на което и за уважаване на иска е било достатъчно да се установи упражнявано владение в изискуемия се срок в рамките на този период.
Третият въпрос, формулиран от касатора, не е относим към решаващите мотиви на въззивния съд, защото съдът е приел, че ищецът е могъл да придобие имота по давност през периода след приключване на производството по гр. д. № 448/2007 год. по описа на Районен съд – Ихтиман и искът не е уважен при зачитане на давност, текла в хода на приключилото производство. Независимо от това следва да се има предвид, че според трайната практика на ВКС с предявяването на иск за собственост, ищецът не може сам да прекъсне собствената си придобивна давност, а се прекъсва придобивната давност, започнала да тече в полза на ответника по иска. Приема се също, че по иск за признаване право на собственост, предявен след отхвърляне на иск за установяване принадлежността на правото на собственост от същия ищец, е допустимо ищецът да се позове на придобивна давност, започнала да тече преди приключване на предходното производството. В решение № 184 от 17.11.2015 г. на ВКС по гр. д. № 239/2015 г., I г. о. е разяснено, че когато е направено позоваване на период от време, който по продължителност не е достатъчен, за придобиване на вещни права, позоваването на друг период от време, частично съвпадащ с предходния не означава идентичност на срока. Обратно - направено е позоваване на нов период от време, поради което предметът на иска е различен.
Четвъртият въпрос не е изведен от мотивите на обжалваното решение, в което е прието, че от 2009г. ищецът е установил владение на имота, като намерението му да държи вещта за себе си е изразено по начин, който не буди съмнение за отричане на чуждата власт по отношение на вещта и за недопускане на чужди действия. Посочено е също, че цялостното поведение на ищеца не поражда съмнение в намерението му да упражнява фактическата власт за себе си, осъществявайки всички правомощия на собственика в рамките на установения срок на придобивна давност, вкл. и е инициирал и по съдебен път действия по защита на правото си на собственост. Въззивният съд не е приравнил действията на ползвател на имота по опазване на собственото му имущество, разположено в даден имот, на действия на явно демонстрирано давностно владение на имота.
Не е налице поддържаното от касатора основание на чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК за допускане на касационното обжалване, обосновано с доводи, че в противоречие с практиката на ВКС съдът е приел, че е доказано, че ищецът е бил владелец на имота, тъй като владението не е било явно и спокойно, какъвто извод според касатора се налага от анализа на свидетелските показания. На следващо място очевидната неправилност се обосновава с допускането на свидетелски показания в нарушение на процесуалните правила. Твърди се също, че съдът не се е произнесъл по възражението на ответника, че е придобил собствеността на основание давностно владение
За да е налице очевидна неправилност на решението като предпоставка за допускане до касационен контрол по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, е необходимо неправилността на решението да е дотолкова съществена, че да може да бъде констатирана от съда само при прочита на решението, без да е необходимо запознаване и анализ на доказателствата по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона – материален или процесуален, или явна необоснованост. В случая обжалваното решение не е очевидно неправилно. Съдът е приложил относимите към спора норми на ЗС и ГПК в действащите им редакции и съобразно с техния точен смисъл. Съдът се е произнесъл в рамките на правомощията си по чл.269 ГПК. Изложените от касатора доводи не обосновават допускането на касационен контрол на основание чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, защото са относими към правилността на обжалваното решение, за която касационният съд не се произнася в производството по чл. 288 ГПК. Същевременно материалноправни и процесуалноправни въпроси, касаещи института на придобивната давност, приложението на чл. 266 ГПК и задължението на въззивния съд да се произнесе по всички доводи и възражения на страните, не са поставени, а според разясненията дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г., ОСГТК, обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен правен въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Противното би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна по касационната жалба, а и възможно би било жалбоподателят да влага в правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело друго, различно съдържание от това, което ще изведе съдът.
ВКС намира, че не са налице и основанията по чл. 280, ал. 2, предл. първо и второ ГПК за служебно допускане на касационното обжалване на решението: Няма вероятност решението да е нищожно или недопустимо. Същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна искова молба и по предявения иск, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането му.
При този изход на спора в полза на ответника по касационната жалба следва да се присъдят направените в настоящото производство разноски в размер на 1 022,58 евро.
По изложените съображения, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 7/09.01.2025 г., постановено по в. гр. д. № 743/2024 г. на Софийски окръжен съд.
ОСЪЖДА „Арода“ ЕООД, ЕИК 204111157, [населено място] баня да заплати на Н. Р. Ч. ЕГН [ЕГН] на основание чл. 78 ГПК направените разноски по делото пред ВКС в размер на 1 022,58 евро /хиляда двадесет и две евро и 58 евроцента/, представляваща равностойността на 2 000 лв.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: