Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на „СТРОЙГРУП ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ЕООД срещу решение №12260 от 08.11.2020 г., постановено от САС по т. д. №1636/2020 г., с което е потвърдено първоинстанционното решение № 25 от 03.02.2020 г. на ОС-София, постановено по т. д. № 172/ 2017 г., с което, по иск на „ФЕРФАРЕНСТЕХНИК“ООД по реда на чл.517 ал.4 ГПК е прекратено дружеството - касатор, както и в частта за разноските.

В касационната жалба се навеждат оплаквания за противоречие с материалния закон.

В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочи, че са налице предпоставките по чл.280 ал.1,т.3 ГПК.

Ответната по касационната жалба страна депозира писмен отговор със становище за липса на предпоставки за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на КЖ.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и подлежи на касационно обжалване намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок.

За да постанови обжалваното решение, с което е счел за основателен и доказан иска, предявен по реда на чл.517 ал.4 ГПК, въззивният съд, се е позовавал на следното:

Искът е предявен от лице, което се легитимира като взискател в изпълнително производство, срещу еднолично дружество с ограничена отговорност, чийто едноличен собственик на капитала се твърди, че е длъжник по изпълнението на ищеца. Тези обстоятелства не се оспорват и се установяват от приложеното изпълнително дело. Наличието на висящо изпълнително производство, обуславящо и легитимацията на ищеца като взискател по него, е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на иска. Легитимацията на ищеца като взискател се установява на базата на издаденото от съдия-изпълнителя постановление за овластяване, което удостоверява, че към момента на постановяването му е налице висящо изпълнително производство срещу длъжника Л. Т. като ЕТ“Стройгруп-Л. Т.“, а овластеното да предяви иска по чл.517 ГПК лице е негов взискател. Това му качество следва да се поддържа в хода на целия исков процес до приключването му, за което съдът следи както по възражение, така и служебно във всяко положение на делото. В случая, в оспорване наличието на тази предпоставка за допустимост, ответното дружество се е позовавало на спирането на изпълнителното производство, настъпило по силата на закона / чл.638 ал.1 ТЗ/, с откриването на производство по несъстоятелност на едноличния търговец – длъжник на ищеца. Въззивният съдебен състав е счел този довод за неоснователен, тъй като спирането на изпълнителното производство не преустановява неговата висящност, поради което и не отнема необходимото за успешното провеждане на иска качество на взискател на ищеца. Липсват данни изпълнителното производство да е прекратено при условието на чл.638 ал.4 ТЗ, доколкото производството по несъстоятелност е спряно по реда на чл.632 ТЗ, при което не се провежда процедура по предявяване на вземания.

За неоснователни са счетени и останалите възражения на ответника: налице е надлежно овластяване на взискателя /ищеца/ от ЧСИ за предявяване на иск по чл.517 ал.4 ГПК за прекратяване на дружеството, чийто едноличен собственик на капитала към момента на налагане на запора върху дружествените дялове е бил длъжникът на взискателя. Изложени са съображения, че е без значение, че последният е посочил в молбата си до ЧСИ правна норма /чл.517 ал.3 ГПК/, по която се иска да бъде извършено овластяването и която не кореспондира с приложимата спрямо изложените от него обстоятелства, доколкото в компетентност на ЧСИ е да прецени приложимата към хипотезата разпоредба и процедура, а издаденото от него постановление е именно на основание чл.517 ал.4 ГПК. Съдът е приел за ирелевантно за изхода по спора обстоятелството, че след завеждането на исковата молба и преди приключването на производството в първата инстанция дружествените дялове на длъжника по изпълнението Л. Т. като ЕТ“Стройгруп-Л. Т.“ в ответното „Стройгруп интернешънъл“ ЕООД са прехвърлени на друго лице и е променен размерът на капитала му, доколкото, според него, наличието на предпоставките за разглеждането и уважаването на предявения иск по чл.517 ал.4 ГПК се преценява към момента на налагането на запора и предявяването на исковата молба. В случая те са: наличие на изпълняемо право, отразено в изпълнителния лист / по отношение на което съдът преценява само дали е погасено преди приключване на първото по делото заседание, като извън тази преценка остават обстоятелствата по възникването и основателността на вземането/; насочване на изпълнението, чрез налагане на запор върху всички притежавани от длъжника към този момент дялове от капитала на търговското дружество, при липса на необходимост от спазване на изискванията на чл.96 ал.1 ТЗ и без връчване на изявление за прекратяване на дружеството или на участието на длъжника в дружеството; овластяване на взискателя от съдебния изпълнител да иска прекратяване на дружеството по съдебен ред. Искът може да бъде отхвърлен единствено в случай, че не е налице някоя от посочените предпоставки или в срок до приключване на първото по делото заседание вземането на взискателя бъде удовлетворено /чл.517 ал.4 изр.2 ГПК/, Доколкото в случая тези предпоставки са били налице и не се твърди и установява вземането на кредитора да е удовлетворено, то според въззивния съдебен състав, искът се явява основателен и доказан и като такъв подлежи на уважаване.

В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване от страна на касатора се сочат като правни въпроси от значение за спора, такива, които се свеждат да наличието на правен интерес на взискател от иск по чл.517 ал.4 ГПК за прекратяване на дружество, в което длъжникът е съдружник, но последното е декапитализирано и не е налице ликвидационен дял и за значението на висящността на изпълнителното производство срещу длъжника, като абсолютна предпоставка за правото на иск по чл.517 ал.4 ГПК. Твърди се, че въпросите се явяват от значение за точното приложение на закона и за развитие на правото-основание за допускане на касационно обжалване, предвидено в чл.280 ал.1 т.3 ГПК.

Съгласно т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г. материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Произнасянето на съда по действително съществуване на твърдяното субективно право или правоотношение, представлява разрешаване на значимия за конкретния спор правен въпрос, изведено в чл.280, ал.1 ГПК като общо основание за допускане на касационно обжалване. В случая, по първия въпрос, съдът не се е произнасял и правораздавателната му воля не се е формирала на база неговия отговор. Въпреки това, доколкото, така формулиран, същият се свежда до правния интерес от иска за прекратяване по чл.517 ал.4 ГПК на декапитализирано дружество, т. е. касае допустимостта на последния, за което ВКС следи служебно, следва само да се отбележи, че това дали дружеството ответник разполага с имущество и от тук каква е стойността на ликвидационния дял срещу който се насочва изпълнението е изцяло извън преценката за основателността и допустимостта на иска по чл.517 ал.4 ГПК и се свежда до ефективността на изпълнението, което ще се провежда след уважаването на иска-т. е. въпросът се явява без значение за изхода по спора, предмет на исковото производство.

Относно значението на висящността на изпълнителното производство срещу длъжника, като абсолютна предпоставка за правото на иск по чл.517 ал.4 ГПК, то съдът изрично се е основал на това, че липсват данни изпълнителното производство да е прекратено при условието на чл.638 ал.4 ТЗ. Обратното, не се установява и не се твърди и от самия ответник, включително и пред касационната инстанция-т. е. сам по себе си отговор на този въпрос не би довел до различен резултат по спора, от този приет с обжалваното въззивно решение.

С оглед изложеното липсва основание за допускане до касация.

В полза на ответната страна не следва да се присъждат разноски в настоящата инстанция, поради липса на доказателства за направата на такива.

Водим от изложеното настоящият състав на ВКС, Второ т. о. на ТК счита, че не е налице основание за допускане до касация, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №12260 от 08.11.2020 г., постановено от САС по т. д. №1636/2020 г.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.