№146

гр. София, 02.12.2020г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

В. К. С, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в открито заседание на шестнадесети ноември, през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА

ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ

при участието на секретаря А. Й, като разгледа докладваното от съдия Божилова т. д. № 1093/2020 год. и за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по чл.307 вр. с чл.303 ал.1 т.4 ГПК.

Образувано е по молба на М. Р. Р., с искане за отмяна на влязло в сила на 28.03.2019 г. решение № 2285/28.03.2019 г. по гр. д.№ 12445/2018 г. на Софийски градски съд, с което, след отмяна на първоинстанционното решение, въззивният съд е осъдил молителя да заплати на ЗАД „Евроинс„ сумата от 20 000 лева - частичен иск5 875 лева – регресно вземане от заплатено застрахователно обезщетение, на основание задължителна застраховка „Гражданска отговорност„ на автомобилистите, за неимуществени щети от ПТП от 30.12.2009 г., виновно причинено от М. Р., като основанието за регреса е напускането от същия на местопроизшествието и виновно отклоняване от проверка за употреба на алкохол, наркотично средство или негов аналог. Молителят твърди, че решението противоречи на влязло в сила на 20.11.2015 г. решение от 20.11.2015 г. по гр. д.№ 19451/2014 г. на Софийски градски съд, с което е отхвърлен предявеният от ЗАД „Евроинс„ регресен иск за сума от 1663,60 лева, изплатено от застрахователя обезщетение за претърпени от същото ПТП имуществени вреди, на основание задължителна застраховка „Гражданска отговорност„ на автомобилистите, при идентично основание за регресната отговорност – чл.274 ал.1 т.1 пр. второ КЗ. Молителят поддържа довод за наличие както на субективен, така и на обективен идентитет между двете дела, изхождайки от...