Производството е по реда на чл.288 ГПК.

Образувано е по подадена касационна жалба от ЕВРОПЕЙСКА КОМПАНИЯ ЗЗД ИНДУСТРИАЛНО РАЗВИТИЕ – ЕКИР ЕООД, [населено място], чрез процесуален пълномощник, против решение № 1810 от 16.07.2019 г. по в. т. д. № 437/2019 г. по описа на АС - София, с което е потвърдено решение № 1381 от 29.06.2018 г. по т. д. № 943/2017 г. на СГС, ТО, 12-ти състав. С първоинстанционното решение е постановено прекратяване на дружеството – касатор, по иск на Л. Й. П. от [населено място] с правно основание чл.517 ал.4 ГПК.

В касационната жалба се излагат конкретни доводи за неправилност на въззивното решение, като необосновано и постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, въз основа на които се претендира неговата отмяна.

В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване се поставя въпросът: „Когато взискателят подаде писмено искане за прекратяване на изпълнителното производство по чл.433 ал.1 т.2 ГПК, прекратяването на изпълнителното производство настъпва ли по силата на закона или е необходимо да е налице издадено и влязло в сила постановление на съдебния изпълнител за прекратяване на изпълнителното производство?“, като разрешен от въззивния съд при условията на чл.280 ал.1 т.1 ГПК – в противоречие с практиката на ВКС. Сочат се в тази връзка – решение № 85/11.05.2016 г. по гр. д.№ 5643/2015 г. на ВКС, І г. о. и решение № 45/30.03.2017 г. по т. д.№ 61273/2016 г. на ВКС, ІV г. о., както и се твърди, че настоящият казус е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

В срока по чл.287 ал.1 ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, за да се произнесе по реда на чл.288 ГПК, констатира следното:

Касационната жалба изхожда от легитимирана страна, подадена е в срока за обжалване по чл.283 ГПК и е насочена против въззивно решение, подлежащо на касационен контрол, поради което е допустима.

Не са налице обаче условия за селектирането й за разглеждане по същество, по следните съображения:

Формулираният правен въпрос не се явява с обуславящо значение за крайния изход от спора. Действително, съставът на въззивния съд е изложил, че съгласно разпоредбите на чл.433 ал.1 т.2 и ал.3 /предишна ал. 2/ ГПК и чл.435 ал.1 ГПК /ред. ДВ, бр.59/07/ молбата за прекратяване на изпълнителното производство, депозирана от взискателя, сама по себе си не поражда автоматично правно действие. Но съдът е приел също, че доколкото не е издадено и влязло в сила постановление за прекратяване, ефектът от волеизявлението на взискателя в случая не е настъпил, защото с непосредствено предприетите от него действия по посочване на изпълнителни способи за удовлетворяване на вземането му, молбата следва да се счита за мълчаливо оттеглена /като видно от данните по изпълнителното дело, на една и съща дата – 21.12.2016 г. са входирани както молбата за прекратяване, така и молбата с искане за предприемане на изпълнителни действия, поддържана впоследствие/. Предвид формирания фактически извод за оттегляне на така подадената молба, въпросът дали с нея автоматично би се прекратило изпълнителното производство няма нужното значение за обжалвания краен резултат, каквото е общото селективно изискване на чл.280 ал.1 ГПК. Липсата на надлежен правен въпрос съставлява достатъчно основание за недопускане на исканото обжалване, което освобождава касационния съд от задължението да преценява допълнителните предпоставки за достъп до касация - в този смисъл са задължителните указания на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, т.1.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1810 от 16.07.2019 г. по в. т. д. № 437/2019 г. по описа на АС – София, ТО, 9 с-в.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: