Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на М. К. А. против решение № 411 от 30.12.2019 г. по гр. дело № 592/2019 г. на ВОС /Врачански окръжен съд/.

Ответникът по касация – П. И. С. в отговора по чл. 287, ал. 1 ГПК поддържа становище за липсата на предпоставки за допускане касационно обжалване на въззивното решение.

Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

ВКС /Върховен касационен съд/, гражданска колегия, състав на трето отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационен контрол поради следните съображения:

Предмет на жалбата е цитираното въззивно решение, с което е потвърдено решение № 618 от 10.07.2019 г. по гр. дело № 735/2019 г. на ВРС /Врачански районен съд/ за уважаване на иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, предявен от П. И. С. против М. К. А. за сумата 9600 лв., оставяне без разглеждане на иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД за сумата 9600 лв., предявен от същия ищец против същия ответник. За да постанови този резултат, въззивният съд е приел, че ищецът е превел на ответника по негова сметка в „Ю. Б“ АД, гр. София сумата 9600 лв. на 24.02.2014 г. без правно основание. По възражението на ответника, че сумата е получена на правно основание за изплащане цената на имоти /земеделски земи/, които М. А. като пълномощник на В. П. С. /син на ищеца/ по четири договора / н. акт. ./.. г., т.. .., рег. №. .., н. д. №. .. г., н. акт №. ./... г., т.. , рег. №. .., н. дело №. ../.. г., н. акт №. . г., т.. ., рег. №. .., н. д. №. ../. .. г., н. акт №. ../... година, т.. ., рег. №. .., д. №. ./.. г. на нотариус В. М., район на действие РС - Козлодуй/ и като пълномощник на ищеца по два договора /н. акт №. ../... г., т.. ., рег. №. .., н. д. № 364/2010 г., н. акт №. ./.. г., т.. ., рег. №. ., н. дело № 197/2010 г. на същия нотариус/ е заплатил със свои средства от името и за сметка на приобретателите, т. е. по възражението, че с банковия превод, ищецът е превел стойността на тези сделки, съдът е направил изводи за недоказаност. Недоказаността на твърденията на ответника е мотивирана с обсъждане на договорите за покупко – продажби на имоти, предмет на нотариални актове, подробно разгледани от състава, по които са изведени констатации, съгласно които, не се установява процесните суми да са заплатени от ответника по исковете с негови средства. Твърденията на ответника са отхвърлени още със съображения за несъответствия на сумите по нотариалните актове, реализирани през 2010 г., 2011 г. и 2012 г. с претендираната сума – по договорите на В. С. сумите са 11978 лв., а по договорите на неговия баща – 9917 лв. Обсъдени са препис от протокол от съдебно заседание по гр. дело № 44880/2018 г. на СРС и отговор на искова молба и е изложен извод, затова че при осъществяване на процесните сделки, по които ответникът е действал като пълномощник на ищеца или сина за закупуване на земеделски имоти на тяхно име и за тяхна сметка, сумите за закупуване на имотите са били предоставяни от ищеца или сина му преди изповядане на сделките. Съставът е достигнал до заключението, че сумата 9600 лв. не е цена на имотите по четирите нотариални акта, респективно че ответникът не е заплатил тази цена със собствени средства, поради което искът по чл. 55, ал.1, пр. 1 ЗЗД е уважен. С оглед на развитите съображения, относими и към възражението за прихващане на сумата 9917 лв. с претендираната сума - 9600 лв. е обоснован извод за недоказаност на твърдението, че заплатената от ищеца сума по сметка на ответника е с конкретно основание, съществуващо между страните по делото – покупна цена на имотите по двата нотариални акта, придобити на името на ищеца. Обоснован е извод, затова че ответникът, чиято е доказателствената тежест, при наличие на процесуална възможност за установяване на възражението си, не е ангажирал други доказателства, като възражението според състава е предявено с цел процесуална защита на ответника по исковете. Горните изводи са обусловили постановяването на решение за уважаване на иска по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

С изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът е посочил основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Поддържал е, че обуславящите изхода на спора въпроси са:

„1. Въвежда ли чл. 285 ЗЗД задължение в лицето на доверителя да удостовери предаване на довереника на средствата, необходими му за изпълнение на поръчката?

2. Следва ли доверителят по реда на чл. 154, ал. 1 ГПК да носи доказателствената тежест относно установяване на този изгоден за него факт при заявена претенция от довереника за възстановяване на претендирани като платени с негови средства /средства на довереника/покупна цена по изпълнителната сделка, действайки при пряко представителство като пълномощник от името и за сметка на доверителя съгласно представените му пълномощния?

3. При удостоверено в документа, материализиращ изпълнителната сделка, плащане на покупната цена чрез довереника като пълномощник на доверителя към трето лице – продавач без наличие на доказателства за предшестващо предаване на тази покупна цена от доверителя към довереника, следва ли да се счита, че доверителя е изпълнил задължението си по чл. 285 ЗЗД да представи средствата за изпълнение на поръчката?

4. Следва ли довереникът в качеството си на пълномощник при пряко представителство по изпълнителната сделка за покупка на недвижим имот да установява заплащане на покупната цена със свои средства /лични или заети/, след като в материализиращия изпълнителната сделка документ /нотариален акт/ е посочено, че довереникът като пълномощник осъществява лично разплащането по сделката към третото лице – продавач и липсват доказателства за предшестващо предаване на средствата от доверителя към довереника по силата на чл. 285, предл. първо ЗЗД, като няма възражения по приемането на сделката от страна на доверителя? “

Обобщено е, че „първият материално-правен въпрос относно реда за установяване заплащането на средства за изпълнение на поръчка, осъществено със средства на довереника при пряко представителство за сметка на доверителя“ и „вторият въпрос – процесуалноправен по същество /тежестта за доказване по реда на чл. 154, ал. 1 ГПК на факта на предаване от страна на доверителя и заплащане от страна на довереника на средствата за изпълнение на поръчката/“, представлявали приложно поле за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3, предл. първо ГПК. Страната е поддържала, че въпросите са „от значение за точното прилагане на закона“, като същевременно е посочила, че не й е известно да е налице съдебна практика „относно произнасяне по претенция по чл. 285, предл. първо ЗЗД /възстановяване на доверителя на средствата за изпълнение на поръчка/ било то по реда на пряк иск за реално изпълнение или по възражение за прихващане като защита срещу насрещна претенция, какъвто е процесния казус“. Касаторът е изложил становище относно „трите вида разходи“ по чл. 285 ЗЗД, отразил е виждането си за отхвърляне на възражението за прихващане от въззивния съд и е развил разбиране, съгласно което, съставът бил нарушил правилата за определяне тежестта на доказване.

Така предявено изложението не удовлетворява изискванията за основания за допускане на касационен контрол, разяснени с обвързващото тълкуване, дадено с т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС. Този извод произтича от това, че въпросите не са изведени от посочените по - горе решаващи мотиви на въззивния съд, с които е обосновано доказването на състава по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД от ищеца, недоказването на становището и свързаното с него възражение на ответника. Въпросите, освен това засягат отношения по чл. 280 и сл. ЗЗД, които не са разглеждани от състава, тъй като предмет на делото е иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, а възраженията на ответника по претенциите за наличие на основание за получаване на процесната сума са отхвърлени. По тях не са приети за установени твърденията за изплащане на суми, за да се третират правни разрешения по изпълнение на задължения от страна на доверители. Съгласно т. 1 от ТР на ОСГКТК на ВКС, № 1/19.02.2010 г. правните въпроси, които имат значение за селектиране на касационната жалба са само тези, по които са формирани решаващи изводи на въззивния съд. Ирелевантни са въпроси, които съдът не е разглеждал, въпроси които са по съществото на спора или които са фактически, както и въпроси, формирани от становище на страната, каквито са цитираните по – горе въпроси на касатора. Същите не притежават характеристиката на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК и съгласно т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГКТК на ВКС, правната последица е недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените за това допълнителни предпоставки. Тези съображения са относими към всички въпроси, въведени в изложението.

Първият поставен въпрос не е релевантен, тъй като не е свързан с конкретен извод на въззивния съд и засяга хипотеза /задължение на доверител по чл. 285 ЗЗД/, неустановена по делото, респективно не съдържаща изложение в мотивите на решението. Във втория въпрос, подобно на предходния се третира отново хипотеза, неустановена по делото и свързана със становище на касатора – в мотивите на въззивното решение не е прието, че ответникът по исковете е платил цена на имоти, налице е единствено твърдение, отхвърлено като недоказано. Въпросът произтича от становище на жалбоподателя вместо от мотив на съда. Затова не представлява общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК. Третият въпрос е изведен от становището на касатора, поддържано в процеса, че е заплатил сумите по договорите, по които е бил пълномощник на ищеца и сина му, както и от обстоятелства, приети от състава, като неустановени в цитираните нотариални актове /“удостоверено в документа, материализиращ изпълнителната сделка, плащане на покупната цена чрез довереника като пълномощник на доверителя към трето лице – продавач“/ и съдържащи се във възраженията на ответника като твърдения. Затова и този въпрос, както предходните не представлява общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК. Последният поставен в изложението въпрос е формиран въз основа на хипотеза, която не е отразена в нотариалните актове – „в материализиращия изпълнителната сделка документ /нотариален акт/ е посочено, че довереникът като пълномощник осъществява лично разплащането по сделката към третото лице – продавач“ и отразява становище на касатора. Становището на касатора по изложените вече съображения не е предпоставка за извеждане на релевантен правен въпрос и не съставлява общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК.

Не са мотивирани и допълнителни предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, както чрез позоваване на съдебна практика, която се нуждае от промяна – „точното прилагане на закона“, така и чрез обосноваване на необходимост от тълкуване на конкретно посочени от страната норми, които според нея са непълни, неясни или противоречиви при твърдение за липсата на съдебна практика – хипотеза на „развитието на правото“.

При така депозираното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК следва да се приеме, че не са установени основания за допускане на касационен контрол, поради което не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.

По тези съображения, Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 411 от 30.12.2019 г. по гр. дело № 592/2019 г. на Врачански окръжен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: