О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 461

гр. София, 01.12.2020 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти ноември две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. С

ЧЛЕНОВЕ: 1. В. П

2. Е. В

при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр. д.№ 3378 по описа за 2020 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.396, ал.2, изр. трето ГПК вр. Чл. 119, ал.2 ЗПКОНПИ.

Образувано е по частна касационна жалба на Х. Т. С., И. Г. С. и Т. Х. Т. против определение №509/24.07.2020 г., постановено по гр. д.№224/2020 г. от състав на АС – Бургас.

Ответникът по частната касационна жалба я оспорва, с писмен отговор.

Частната касационна жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

С обжалваното определение, въззивен съд е отменил определение на първоинстанционен съд и е допуснал обезпечение на молба за отнемане на незаконно придобито имущество, чрез налагане на обезпечителни мерки – възбрана и запор.

Съдът е приел, че искането е вероятно основателно и допустимо, като в тази връзка е обсъдил подробно представените от молителя писмени доказателства, касаещи обосноваността както на бъдещото искане за отнемане на имущество, така и наличието на обезпечителна нужда.

В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване, касаторите твърдят, че съдът се е произнесъл по правни въпроси, при наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2 ГПК.

Сочи се правен въпрос, длъжен ли е съдът при преценка на основателността на искане за допускане на обезпечение на бъдещ иск да прецени вероятната основателност на бъдещия иск и неговата допустимост....