№ 610

[населено място], 30.11.2020 г.

В. К. С, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в закрито заседание на двадесет и осми септември, през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА

ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ

като разгледа докладваното от съдия Божилова т. д. № 2925/2019 год. и за да произнесе съобрази следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „ЧЕЗ Разпределение България” АД против решение № 1945/29.07.2019 г. по т. д.№ 1191/2019 г. на Софийски апелативен съд, с което, след частична отмяна на решение № 1759/27.08.2018 г., поправено с решение № 2423/06.12.2018 г. по т. д.№ 9425/2016 г. на Софийски градски съд, касаторът е осъден да заплати на „Б. П„ООД сумата от 34 415,40 лева, представляваща втора вноска от цената по договор № ДП 60962/29.12.2011 г. за изкупуване на съоръжения за присъединяване към електроразпределителната мрежа / ЕРМ /, ведно със законната лихва върху същата, считано от завеждането на иска - 27.12.2016 г. до окончателното й изплащане. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено в противоречие с материалния закон, тъй като въззивният съд не е съобразил, че титуляр на сервитутното право по чл.64 ЗЕ може да бъде само енергийно дружество и съгласно мотивите му е напълно неясно, как в полза на ответника е възникнал или преминал сервитут, единствено по силата на изграждане съответните му съоръжения от ищеца / електропроводни линии / в имот, към момент към който същият е собственост на ищеца, и последващо разпореждане с него в полза на трети лица. Касаторът счита за относима и приложима нормата на чл.64 ал.8 предл. второ ЗЕ / сегашна редакция, изм. ДВ бр.83 от 2018 г. /, в която изрично е предвидено, че когато сервитутната зона не попада...