О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 100

гр. София, 21.02.2022 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети февруари две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: Г. М.

Л. А.

изслуша докладваното от съдията В. Р. ч. гр. дело №3659/2021 год. по описа на ВКС

Обжалвано е решение от 23.04.2021г. по гр. д.№52/2021 на ОС Силистра , с което е предоставено упражняването на родителските права по отношение на непълнолетно дете на бащата и е определен режима на лични отношения на майката с детето.

Жалбоподателят – Г. И. С., чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС.Моли да се одпусне касационно обжалване.

Ответникът Ю. Х. Х., в писмено становище, чрез процесуалния си представител поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване.

Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното:

Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.

С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е предоставил упражняването на родителските права по отношение на детето С. , родено на 04.04.2014г., на бащата Ю. Х., като е определено местоживеенето на детето при него на адрес общ. Силистра, [населено място], [улица], а майката Г. И. е осъдена да плаща ежемесечна издръжка в размер на 162,50 лева., определен е и режим на лични отношения с майка на детето всяка първа и трета седмица от месеца, от 17:00 ч. в петък до 18:00 ч. в неделя и през втората половина от всички учебни ваканции, определени от МОН, включително лятната.

Съдът, анализирайки доказателства по делото, е приел, че материалното положението на бащата Ю. Х. е значително по-добро, тъй като и социалните доклади от ДСП-Силистра описват къщата в [населено място] с външна изолация и съвременна облицовка на подовете и стените в стаите, които са обзаведени с нови мебели. Съдът е направил сравнение, съобразявайки социалните доклади на компетентните служби в Тутракан и Силистра, и е приел, че при бащата броят на стаите – достатъчен да бъде обособена детска стая, като при това са налични вътрешни санитарни помещения, в т. ч. баня, каквито не са налични в дома на родителите на майката, където понастоящем се отглежда детето С., което е важно за хигиената на детето обстоятелство.

Съдът е отчел факта, че другите две деца на бащата са пълнолетни и се издържат сами, както и възможността за помощ от трети лица – майката на бащата и пълнолетните брат и сестра, както и че социалното обкръжение е по-благоприятно за развитието на С. при бащата, отколкото в дома на майката.

Съдът е съобразил и обстоятелството, че майката е установила нова връзка и поради неразбирателство между мъжа и детето то е оставено при родителите на майката в [населено място], която непостоянност в приоритетите й не е от полза за малолетната С..

В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателката, чрез процесуалния си представител поддържа че в решението е даден отговор на правен въпрос от значение за спора, а именно за задължението на съда да вземе предвид най-добрия интерес на детето при определяне на кой родител следва да предостави упражняването на родителските права по отношение на непълнолетното дете и как да бъде определено местоживеенето му. Поддържа, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, както и че решението е очевидно неправилно - основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 ГПК.

Настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение. Съгласно ППВС №1/1974г. интересът на децата се преценяват с оглед на следните обстоятелства: родителски качества; полагане грижи и умения за възпитание; подпомагане подготовката за придобиване на знания; трудови навици; морални качества на родителя; социално обкръжение и битови условия; възраст и пол на децата; привързаност между деца и родители и между децата и др. Съгласно приетото по т.1 от ТР №1/2013г. ОСГТК, че доколкото основната функция на съда е да осигури прилагането на закона, тази му дейност не може да бъде обусловена от волята на страните, когато следва да се осигури приложение на императивен материален закон, установен в обществен интерес. Ограниченията в дейността на въззивната инстанция не се прилагат и в хипотезата, когато осъществяването на въззивните функции при защитата на правата на някои частноправни субекти е дължимо и в защита на друг, публичен интерес. В тези случаи служебното начало следва да има превес над диспозитивното и състезателното начало. Във всички случаи съдът преценява и съобразява висшият интерес на детето, както е подходил и въззивния съд. Не е в противоречие с изтъкнатата съдебна практика разрешението да се предпоче бащата, като родител, кой следва да упражнява родителските права. Съответно на установеното в съдебната практика е изтъкнатото от въззивния съд водещо значение кое е най - добре за детето при осигуряване на социално-битова среда .Съдът следва да преценява във всеки конкретен случай интересите на детето, когато не се изпълнява разпоредбата на чл.127, ал.1 СК, т. е. когато нормалното развитие на тези отношения е нарушено. Въз основа на тези свои правомощия и с оглед събраните по делото доказателства, съдът решава на кого от родителите да предостави отговорносттаза отглеждането и възпитанието на детето и упражняването на родителските функции, като се ръководи изцяло от интересите на детето.

Не е налице и соченото основание по чл.280, ал.2 ГПК. Очевидна неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която е налице, когато решението страда от толкова съществен порок, че същият може да бъде констатиран prima facie, без да се налага извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта /съответствие с материалния или процесуалния закон, както и обоснованост/. Такива са нарушенията при подвеждане на фактите под отменена или несъществуваща законова разпоредба, при приложение на закона в неговия обратен смисъл или при драстично нарушение на правилата на формалната логика. В процесната хипотеза не се установява наличие на сочения селективен критерий за достъп до касационен контрол .

С оглед разпоредбата на чл.78, ал.3 ГПК жалбоподателката не следва да заплаща на ответника разноски за процесуално представителство пред ВКС, тъй като не са представени доказателства за реално направени такива.

Предвид изложените съображения, съдътО п р е д е л и :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 23.04.2021г. по гр. д.№52/2021 на ОС Силистра.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: