О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2910

София, 05.06.2025 година

Върховният касационен съд на Р. Б. първо гражданско отделение, в закрито заседание на 08 април две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ДЕЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АТАНАСОВА

АТАНАС КЕМАНОВ

изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА

гр. дело № 2973 /2024 година

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Л. Г. Л. с ЕГН: [ЕГН] и П. Ц. Л. с ЕГН: [ЕГН] против решение № 145 от 19.04.2024 г. по гр. д.№ 642/2023 г. на Софийски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 91 от 23.05.2023 г. по гр. д. № 2109/2021 г. на РС – Ботевград, с което е признал за установено по отношение на ответника С. И. Н., че ищците са собственици на основание продажба с договор, оформен с нотариален акт № 123, том ІІ от 19.05.2016 г. на нотариус № 371 на самостоятелен обект с идентификатор ***по КККР на [населено място], с адрес, пл. “***“ №***, бл. „М.“, ет. 0 (нулев), който се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение: за офис, на едно ниво, с площ от 79.40 кв. м., заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, разположен между буквите ДЕИУФКД в скицата на л. 151 от делото на РС, отразен в червен цвят на комбинираната скица, съставляваща неразделна част от решението, като е отхвърлен иска за останалата част от имот, заснет в КК с идентификатор ***, която е с площ от 15.58 кв. м., разположена между буквите ИУФКОНСИ, защрихована и оцветена в червено на същата скица, съставляваща неразделна част от решението.

Със същото решение е уважен насрещния иск, като е признато за установено по отношение на Л. Г. Л. и П. Ц. Л., че С. И. Н. е собственик на основание договор за продажба, оформен с нотариален акт № 47, том ІV от 10.10.2017г. на нотариус № 371 на реална част от имот с идентификатор ***, която част е с площ от 15.58кв. м., разположена между буквите ИУФКОНСИ, защрихована и оцветена в червено с същата комбинираната скица на л. 151 от делото на РС, която е част от самостоятелен обект на собственост магазин „***“, заграден между буквите ИТХЦМНОКФУИ с площ от 26.90кв. м., оцветен в синьо, който заедно с прилежащото му складово помещение „***“, находящ се на партерния /магазинен/ етаж на жилищна сграда-блок“***.“, на административен адрес: Ботевград, [община], Софийска област, пл. ***, при съседи: площад ***, Магазин „***“, Магазин „***, Двор на УПИ *** жилищно строителство, съгласно одобрен архитектурен проект от 04.01.2006г. на обект „Преустройство на банков офис в магазини за промишлени стоки - УПИ ***, кв. ***[населено място], не е нанесен в КК, одобрени със Заповед № РД 18-49/14.10.2011г. на Изпълнителния директор на АГКК с последно изменение, засягащо самостоятелните обекти от 09.04.2021 г.,

Решението е постановено с участието на „Септем груп“ ЕООД като трето лице-помагач на страната на ищците Л. Г. Л. и П. Ц. Л..

С касационната жалба Л. Г. Л. и П. Ц. Л., че С. И. Н. обжалват решението изцяло, но излагат твърдения за неправилност в частта, в която е отхвърелн иска им са площ от 15,58 кв. м. и е уважен насрещния иск, с който тази площ е призната за собственост на ответницата, като част от незаснетия магазин „***“. Основното оплакване е, че ищецът е доказал правото на собственост с нот. акт – титул за собственост върху обект със застроена площ 94,98 кв. м. Твърди, че процесните 15,58 кв. м. са ползвани от ответницата по договор за заем за послужване и тя е отказала да ги върне след изтичане на договора за наем с трето лице. Касаторите-ищци считат за неправилен извода на вещото лице, възприет от съда, че имота на ищците е с по-малка площ, но е отразен в КК с по-голяма площ към момента на покупката отколкото е в действителност. Според тях квадратурата, отразена в нот. акт съответства на купения от тях имот и неправилно съдът е уважил иска за по-малка площ, т. е. отхвърлил е иска за реална част от 15,58 кв. м. Относно насрещният иск, твърдят, че е недопустим, защото исковата молба по него е нередовна – претендира се установяване право на собственост към минал момент. По същество в тази част решението считат за неправилно, защото не е доказано владение, а държане по договор за заем за послужване и не е доказано основание, на което ответницата – ищец по насрещния иск да придобие спорната площ.

В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК са наведени основанията по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 и чл. 280, ал.2, пр.3 ГПК. Противоречие със съдебната практика или необходимост от произнасяне на ВКС на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК се твърди по въпроса: Удостоверената в титул за собственост площ на недвижим имот, която изцяло кореспондира с представените при изготвянето му писмени доказателства, с които е удостоверена /скица, строителни книжа, планове/ и съвпада с волеизявлението на продавача на недвижим имот, с което той е прехвърлил на правоприемника си индивидуализирания в титула недвижим имот с описаната в него площ, може ли да не бъде зачетена от съда, като се даде вяра на други документи, като други строителни книжа, други карти, други планове, както и друго описание на съществуващото на место състояние и това да даде основание да бъде отхвърлен изцяло или частично предявеният положителен установителен иск за собственост, основаващ се на този титул? Твърдението за очевидна неправилност се обосновава със задължението на съда да обсъди по отделно и в съвкупност всички събрани по делото доказателства и да обоснове изводите си въз основа на тях.

Ответницата по касация оспорва касационната жалба и допускането до касационно обжалване, защото по въпроса за това, че площта на един имот не е определящ признак, а пространствения обхват на правото на собственост се определя от установените граници на имота, въззивното решение е постановено в съответствие със съдебната практика, каквато цитира.

Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, подадена е против въззивно решение, което подлежи на касационно обжалване, поради което съдът я преценява за допустима.

По делото е установено:

През времетраенето на брака си, ищците Л. Г. Л. и П. Ц. Л. купуват с нот. акт № 123, том ІІ от 19.05.2016 г. на нотариус № 371 самостоятелен обект с идентификатор ***по КК на Ботевград в сграда №***, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение: за офис, на едно ниво, с площ от 94.98 кв. м. при съседни самостоятелни обекти в сградата на същия етаж: ***; под обекта: няма; над обекта: ***, ***. При сделката е представена скица /схема/ № 15-181620-14.04.2016г. на СГКК-Софийска област /на л. 90 от делото на РС/. Продавач е третото лице помагач „СЕПТЕМ ГРУП“ЕООД. Това дружество е придобило собствеността върху същия обект с идентификатор ***от „Барези 1“ ЕООД с нот. акт №17, том ІІ от 05.04.2016г. на същия нотариус. „Барези 1“ ЕООД кумува от О. Б. с договор от 03.06.2004г., след търг с явно наддаване, общински имот „Магазин за електроуреди“ с площ 258,15 кв. м., находящ се на партерния етаж на жилищен блок, построен в УПИ *** в кв.***по плана на Ботевград с отстъпено право на строеж. По одобрен проект през 2005г. „Магазин за електроуреди“ е разделен на два самостоятелни обекти-офис *** и офис ***. С нот. акт № 135, т.ІІ ат 03.07.2009г. „Барези 1“ЕООД продава на „С. Ж. Е. АД офис *** с площ 102,30 кв. м.. С план за разделяне от 2005г. офис *** е разделен на четири магазини-магазин „***“, магазин „***“, магазин “***“ и магазин „***“. На 14.10.2011г. е одобрена КК на Ботевград и още тогава в нея е допусната грешка, като имота на ищците е заснет на ляво от линията ДЕ на скицата на л. 151 от делото на РС, а фактически той се намира на дясно от тази линия. С нот. акт №17, том ІІ от 05.04.2016г. „Барези 1“ ЕООД продава на „Септема груп“ ЕООД магазин *** и магазин „***“ с идентификатори съответно *** с площ според данъчна оценка 106.92кв. м. и съседния магазин „***“ - самостоятелен обект с идентификатор 9***, с площ според данъчна оценка от 36.57кв. м. Магазин „***“ е отразен в КК като самостоятелен имот с идентификатор ***, с площ според данъчна оценка от 12.36кв. м. Заснети са като самостоятелни обекти, но фактически са имали обща тоалетна. При нотариалното оформяне на тази сделка е представена схема с № 15-92781 от 25.02.2016г. от СГКК-СО, но в нея е отразена допуснатата явна фактическа грешка, възпроизведена и в Схема № 15-181620 от 14.04.2016г., по която е описан имота в нот. акт, с който е купен от ищците с акт №135/19.05.2016г. Грешката е съществена, защото целия купен магазин за електроуреди през 2004 г. е с граница деформационната фуга на сградата, между обекти ***и ***и продължава до края на обект *** /до прохода на приземния етаж за двора/. Така обект ***е нанесен на юг от деформационната фуга, а реално се е намирал на север от нея. Имотът е нанесен в кадастралната карта извън имота, представляващ част от „магазин за електроуреди“, собственост на Барези 1 ЕООД. Описанието в нот. акт от 2016 г., с който ищците са купили офиса не съответства на местонахождение на обект ***, отразено в схемата от 25.02.2016 г. и от 14.04.2016 г. и на действителната му площ. Тези схеми са неверни относно графичното изображение на имота и отразяват площ на магазин, на която прехвърлителя не е собственик. Общата площ на магазини *** и ***, обединени в един обект – офис, като се съобразят границите на магазини *** и *** е 79,40 кв. м., но в нот. акт е записана по-голяма площ поради това, че е съобразена невярната схема от 2016 г., издадена от съдържащата грешка КК. През 2021 г. е извършена поправка в КК, като е нанесено правилното местонахождение на офиса на ищците, но той е заснет с площ 94.98 кв. м., въз основа на отразената в нот. акт от 2016 г. Допълнителната площ е за сметка на навлизане в очертанията на магазин ***, купен от ответницата. Тя купува магазини „***“, с идентификатор ***и площ 36,57 кв. м. и магазин „***“, с идентификатор обект ***с площ 12,36 кв. м. с н. а. № 47, том 4 от 10.10.2017 г. След изменението на КК от 2017 г., показано на схемите от 2021 г. магазин „***“ остава незаснет като обект на собственост, а на место съществува. В КК неговата площ се застъпва с 15,58 кв. м. с купеният от ищците офис, съставляващ обединение на магазини „***“ и „***“. Купеният от ответницата магазин „***“ на место е с площ 26,90 кв. м. и магазин „***“, който не граничи с имот на ищците е с площ 42,30 кв. м. между буквите АБПРМЦХТШЩА. През 2017 г. е изменена КК на Ботевград. Самостоятелен обект с идентификатор ***е заграден в полигона СНМРЮАС с площ от 44.50кв. м. или част от имот с идентификатор ***се припокрива с част от площта на магазин „***“ между буквите ИУФКОНСИ с площ от 15.58кв. м., защрихована и оцветена в червено на комбинираната скица на вещото лице. Според обясненията на вещото лице в съдебно заседание, съгласно проекта за преустройство и изградената на място граница между офиса на ищците и магазин „В“ на ответницата минава по линията ИУФК и следва да се нанесе в КК по тази линия, а сега по КК тази граница минава по линията СНО, която не съвпада с преградната стена по проект и на место. При последното изменение на КК от 2021г. магазин „***“ не е посочен като самостоятелен обект на собственост, а двата магазина на ответницата са заснети като един. От показанията на всички разпитани по делото свидетели се установява, че офисът, собственост на ищците Л. е отдаден под наем на А1 / М-тел/ години преди закупуването му от тях и същият е в границите, в които се намира сега. Според показанията на свидетелите Х. Д. Х. и Т. Н. Н. офисът, който сега се ползва от А1 е част от бивш магазин за електроуреди. От показанията на св. С. Н. В. и Т. Н. Н. в периода 2005-2006г. са направени проекти за разделяне на бившия магазин за електроуреди и от тогава до сега офисът и магазините са намират в граници съгласно одобрените от община Ботевград проекти за разделяне. Според показанията на св. С. О. Г., който работи в „А1 България“, се установява, че дружеството е наемател на ищците Л. на офиса им в Ботевград и от тях знаят, че помещението е по-голямо по площ, но разширение не е направено и са в очакване това да се случи. От 2017г. св.Г. има лични впечатления, че офисът е в границите, в които е в момента.

Така по делото два са били спорните въпроси – чия собственост е площта от 15,58 кв. м., която се припокрива по КК, а на место е част от магазин „***“ на ответницата. Тази площ е предмет на първоначалния иск. Спорът по насрещният иск е относно правото на собственост върху същата площ и пространствените предели на магазин „***“, който не е отразен като самостоятелен обект в КК, въпреки, че е купен от ответницата през 2017 г. и от тогава съществува като такъв.

Въззивният съд е приел, че и двата иска са допустими, включително и насрещния, който е основан на наличие на грешка и непълнота в КК. Съдът е констатирал неправилното посочване в мотивите на решението на РС, че иска по чл. 54, ал.2 ЗКИР е за установяване правото на собственост към минал момент – влизане в сила на КК, но това не е опорочило решението, тъй като с диспозитива не се е произнесъл за установяване правото на собственост към момента на влизане в сила на КК, а към настоящия момент, в какъвто смисъл е заявен и петитума на исковата молба.

По същество, след анализ на доказателствата, възивният съд е приел, че ищците не са доказали, че са собственици на спорната площ от 15,58 кв. м., която не е част към купения от тях имот, не е принадлежала и на праводателя им и посочването на купените като офис обединени два магазина с по-голяма площ не може да доведе до придобиване на площ, която праводателя им не е притежавал.

Наличието на правен интерес за предявяване на насрещния иск е обосновано с това, че ищците оспорват правото на собственост на ответницата върху спорната площ, която неправилно е заснета след последното изменение в КК към техния имот, но фактически и по разпределението от 2005 г. съставляваща част от магазин „***“, купен от нея, който не е заснет като самостоятелен обект на собственост в КК, а това съставлява и непълнота. Позовал се е на дефиницията за „грешка“ и непълнота“ в пар.1, т.16 ЗКИР и изискването към КК да се поддържа в актуално състояние и да отразява вярно правото на собственост, както и на разясненията в мотивите по т. 4 от ТР № 8/2014 г. от 23.02.2016 г. по тълк. д. № 8 2014 г. на ОСГК на ВКС

Въззивното решение, в обжалваната част, е валидно, като постановено от надлежен съдебен орган, в рамките на правораздавателната му власт, в изискуемата форма, подписано е и е разбираемо. Затова не е налице основанието по чл. 280, ал.2, пр.1 ГПК.

Съдът се е произнесъл по редовна въззивна жалба в обема, в който е сезиран и при наличие на изискванията за постановяване на допустим съдебен акт.

Неоснователно се поддържа, че по насрещния иск решението е недопустимо, защото исковата молба е нередовна. Това твърдение не кореспондира с данните по делото и на съдържанието на исковата молба по насрещния иск. Предявеният насрещен иск е основан с твърдения, доказани в хода на процеса, за съществуващи в действащата КК и след последното й изменение грешка относно границата между имотите на страните при което площ от 15,58 кв. м. от нейния магазин „***“ е заснета към офиса на ищците по първоначалния иск, но тази заснета граница не съответства на съществуващата на место преграда между двата обекта, изградена въз основа на строителни книжа от 2005 г. Извършеното разпределение според проекта от 2005 г. е прието и магазините са въведени в експлоатация през 2006 г. и съгласно чл. 44, ал.1 ЗКИР, границата между двата обекта е определена с тези книжа. В исковата молба по насрещният иск е заявено твърдение и за незаснемане на единия от купените от нея два магазина. Ищцата по насрещния иск също се легитимира като собственик на основание покупка от 2017 г., когато е купила два магазина. Този иск правилно е квалифициран като такъв по чл. 54, ал.2 ЗКИР – основан е на грешка при заснемане границите на самостоятелни обекти на правото на собственост и незаснемане на един от обектите. Иска е уважен от РС, като е установено правото на собственост към настоящия момент и наличието на грешка и непълнота в КК /макар диспозитива да не е много прецизен/, а решението му е потвърдено от въззивната инстанция. Нито в насрещната искова молба, нито в диспозитива на първоинстанционното и въззивното решение има произнасяне към минал момент. РС само в мотивите е посочил неправилно, че този иск е за установяване правото на собственост към минал момент, но е разгледал и проследил правото на собственост и след приемане и изменение на КК, т. е. към настоящия момент. Въззивният съд е констатирал неправилността в мотивите на решението на РС и е посочил, защо това не е правилно. Или в обобщение, въззивното решение не е постановено по нередовна искова молба по насрещния иск Следователно не е налице и основанието за допускане до касация по чл. 280, ал.2, пр.2 ГПК.

Според т.1 от ТР №1/2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правен въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното въззивно решение е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретния спор.

Формулираният от касаторите въпрос е свързан с това, че в нот. акт, с който се легитимира като собственици, купеният офис е вписан с площ 94,98 кв. м. Последователна е съдебната практика, включително цитирана от съда, че отразената в документа за собственост площ не е индивидуализиращ признак, а такъв са границите, които в случая са определени със строителните книжа, съгласно чл. 44, ал.1 ЗКИР – проекта за разделяне на бившия магазин за електроуреди. Следователно въззивното решение не е постановено в противоречие със съдебната практика. Ако на место обекта не е с вписаната в нот. акт площ, и тя не съответства на строителните книжа, а поради грешка в КК е записана по-голяма площ, тази грешка се е възпроизвела и в нот. акт. Към 2016 г., когато е купен от ищците процесния офис, в КК той е показан и с грешно /различно от действителното/ местонахождение в сградата спрямо деформационната фуга и в граници, в каквито праводателя на ищците не е притежавал право на собственост. Формулировката на въпроса е некоректна относно това, че отразеното в нот. акт кореспондирало на писмените доказателства, по които е изготвен нот. акт. Нотариалният акт съответства на отразеното в схемата, но не отговаря на строителните книжа и на реализираното съобразно тях фактическо положение на место. Затова относно площта на купения офис, площта, посочена в нот. акт не е определяща. Така формулираният въпрос не кореспондира на установеното по спора и поради това е неотносим за изхода от него. Затова по него не се допуска касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК

Основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК е налице, когато за разрешаване на правният спор е необходимо прилагането на правна норма или правен институт, които са неясно или непълно уредени, или когато по прилагането им е налице съдебна практика, която облаче е неактуална или противоречива. Както вече се посочи, относно това, че вписаната в титула за собственост площ на недвижим имот не е определящ признак, е налице непротиворечива съдебна практика. В случая поставеният въпрос е и неопределящ за изхода от спора, защото отразената в нот. акт площ не кореспондира на проекта, по който е разделен купения от Общината магазин на електроуреди първо на два обекта, а после единия от тях на нови четири обекта.

Не е налице и очевидна неправилност Такава е налице когато решението страда от особено тежка степен на неправилност в една от трите му форми, която може да се установи от мотивите на съдебния акт без да се извършва същинската касационна проверка по оплакванията в касационната жалба за правилно приложение на материалния закон, за допуснати съществени процесуални нарушения или несъответствие на фактическите изводи от събраните доказателства. Очевидно неправилно е решението когато съдът не е приложил или е приложил в обратен смисъл императивна правна норма, когато са нарушени съдопроизводствени правила, гарантиращи обективно, безпристрастно и съобразено с обективната истина решаване на правния спор, при зачитане равенството на страните. Съдът не констатира такива нарушения. Спорът е решен според установените факти по делото. Не са нарушени основни логически, опитни и общоприложими научни правила при формиране на правните изводи въз основа на установените факти по делото. Затова не се допуска касационно обжалване и на това основание.

В обобщение не са налице наведените основания по чл. 280, ал.1, т. 1, т.3 и ал.2 ГПК, поради което не се допуска касационно обжалване.

На основание чл. 78, ал.3 ГПК, на ответника по касация следва да се присъдят претендираните от него деловодни разноски за тази инстанция в доказаният с договора за правна помощ размер – 2000 лв., за които е отразено в договора, че са изплатени в брой.

Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 145 от 19.04.2024 г. по гр. д.№ 642/2023 г. на Софийски окръжен съд по касационна жалба, подадена от Л. Г. Л. с ЕГН: [ЕГН] и П. Ц. Л. с ЕГН: [ЕГН].

Осъжда Л. Г. Л. с ЕГН: [ЕГН] и П. Ц. Л. с ЕГН: [ЕГН] да платят на С. И. Н. деловодни разноски за касационна инстанция в размер на 2000 лв.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: