Производство по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на М. А. Г. и „Голдмън мениджмънт“ ООД, чрез управителя М. Д. и адв. С. срещу определение № 9794/25.06.2020г. по ч. гр. д. № 1232/2020г. на Софийски градски съд, първо гражданско отделение. С последното е потвърдено разпореждане № 185700/06.08.2019 г. по гр. д. № 28145/2019 г. по описа на Софийски районен съд, първо гражданско отделение, 157-ми състав, с което е върната исковата молба на касаторите против Българска народна банка за обезщетение на имуществени и неимуществени вреди и производството по делото е прекратено.

В жалбата се правят оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното въззивно определение и се иска отмяната му.

За да се произнесе по основанията за допускане на касационно обжалване, ВКС, състав на трето гражданско отделение, приема следното.

Въззивният съд е постановил обжалвания правен резултат, като е установил, че частните жалбоподатели – ищци по делото не са изпълнили указанията на първоинстанционния съд – макар да са представили „уточняваща молба“ не са отстранили в срок констатираните нередовности на депозираната искова молба. Решаващият състав на градския съд е съобразил и изрично дадените от първоинстанционния съд указания до настоящите жалбоподатели за последиците от процесуалното им бездействие, свързано с отстраняване недостатъците на сезирането (исковата молба). Съдът е посочил констатираните нередовности, от които страда исковата молба, но ищците не са ги отстранили, а са разширили предмета на търсената защита, включвайки допълнителен ищец и ответник, без да представят редовна искова молба - в съответствие с изискванията на чл. 127, ал. 1 ГПК. Развити са доводи, че указанията до ищците за конкретизиране на обстоятелствата, от които черпят основанието на претенциите си, са останали неизпълнени.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите сочат разпоредбите на чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК и чл. 280, ал. 2 ГПК, с които обосновават приложно поле на предпоставки за достъп до касация. В частната касационна жалба не са формулирани конкретни правни въпроси. Твърди се, че обжалваното въззивно определение е в противоречие с решения на СЕС, както и че с него градският съд се е произнесъл в нарушение на материалния закон и е „от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото“.

Касационното обжалване не следва да се допуска.

По силата на чл. 274, ал. 3 ГПК въззивните определения подлежат на обжалване с частна касационна жалба, когато са налице предпоставките по чл.280, ал. 1, т. 2 ГПК и чл. 280, ал. 2 ГПК - когато с обжалваното определение съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е обусловил решаващия му извод и е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, решен е в противоречие с актове на Конституционния съд на Р. Б или на Съда на Европейския съюз или е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, както и при очевидната му неправилност – така постановките по раздел І от ТР № 5/12.07.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 5/2015 г., ОСГТК.

Разглеждането на жалбата в горните случаи (изключая очевидната неправилност) е предпоставено от селектирането й в хипотезата на чл. 280, ал.1 ГПК по обуславящ правен въпрос.

Съгласно даденото обвързващо тълкуване по т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ВКС, ОСГТК поставеният въпрос (материалноправен или процесуалноправен) е релевантен и от значение за изхода по конкретното дело когато е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда, обективирана в съдебния му акт. Произнасянето на съда по действително съществуване на твърдяното субективно право или правоотношение, представлява разрешаване на значимия за конкретния спор правен въпрос, изведено в чл. 280, ал. 1 ГПК като общо основание за допускане на касационно обжалване. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното определение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касационният съд трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основания за неправилност на въззивното определение. Касационният жалбоподател е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Задължението на жалбоподателя по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК за точно и мотивирано изложение на касационните основания, е относимо и към основанията за допускане на касационно обжалване. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в частната касационна жалба. Противното би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна по касационната жалба, а и възможно би било жалбоподателят да влага в правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело друго, различно съдържание от това, което ще изведе съдът.

В разглеждания случай изложението към частната касационна жалба не съдържа поставен въпрос с характеристиките на правен по смисъла на т. 1 от цитирания по - горе тълкувателен акт – т. е. общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК.Нето на обуславящ правен въпрос, само по себе си, има за последица недопускане на касационното обжалване без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това (за които няма мотивирано изложение) – така постановките по т. 1 от ТР № 1/2010 г. на ВКС, ОСГТК.

Няма основание за допускане на касационно обжалване и по чл. 280, ал.2 ГПК (посочена в частната жалба) в нейните предложения първо и второ.

Обжалваното въззивно определение е валиден съдебен акт. То е постановено от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано от членовете на състава, участвали в разглеждане на делото, като има съдържание на мотивите и диспозитива, изразяващо ясно правораздавателната воля на състава. Определението е и процесуално допустимо, като произнесено и постановено при надлежно сезиране на втората инстанция с редовна частна жалба от ищците против прекратителното определение на първостепенния съд.

Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК за допускане на въззивното определение до касационен контрол, поради неговата „очевидна неправилност“. Очертаният фактически състав предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на извършените процесуални действия на съда и страните, както и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Очевидната неправилност на съдебния акт трябва да е изводима от мотивите му и би била налице при прилагане на отменена или несъществуваща правна норма или при прилагане на правна норма със смисъл, различен от вложения от законодателя, както и при неприложена императивна правна разпоредба, при отказ да се приложи правна норма или при пряко установимо нарушение на процесуално правило, когато това е довело до формиране на решаващ изхода на делото резултат. Очевидната неправилност също така изисква обосноваването й от страната, а не служебното й установяване от съда. Частните жалбоподатели не са мотивирали наличието на основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК в очертания по - горе смисъл, а изложените от тях съображения и оплаквания за неправилност на обжалваното въззивно определение са с естество на касационни основания. Те обаче са относими в производството по разглеждане на частната касационна жалба, което се развива след допускане на касационен контрол, а в случая предпоставки за това няма.

В обобщение, при липса на основания по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК касационното обжалване не следва да се допуска.

По изложените мотиви, Върховният касационен съд в настоящия състав,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 9794 от 25.06.2020 г. по ч. гр. д. № 1232/2020 г. на Софийски градски съд, първо гражданско отделение.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: