О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 94

гр.София, 21.02.2022 г.

Върховният касационен съд на Р. Б.

четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на

седми февруари две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Василка Илиева

ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев

Ерик Василев

като разгледа докладваното от Б. И. гр. д.№ 3151/ 2021 г.

за да постанови определението, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на К. Д. К. и Ж. С. К. с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Варненски апелативен съд № 260035 от 09.03.2021 г. по гр. д.№ 503/ 2020 г., с което е потвърдено решение на Варненски окръжен съд по гр. д.№ 2450/ 2018 г. и по този начин са отхвърлени предявените от касаторите против К. И. И. искове, квалифицирани по чл.73 ал.1 ЗННД вр. чл.45 ал.1 ЗЗД, за заплащане на сумата от по 17 500 лв за всеки от ищците/ - обезщетение за търпени имуществени вреди от проведено принудително изпълнение върху 1/2 ид. ч. от недвижим имот – поради виновно неизпълнение на задълженията на нотариуса да провери, преди подписването на нотариален акт № 185/ 31.10.2013 г., т.ІІІ, вх.№ 15011, н. д.№ 474/ 2013 г. на нотариус рег.№ ***, с който ищците са придобили същия имот, има ли вписани възбрани по партидата на продавача М. С. Т., и е разпределена отговорността за разноските по делото. Решението е постановено при участие в производството на М. С. Т. и на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, гр.София, като трети лица – помагачи на ответника К. И..

Жалбоподателите претендират въззивното решение да бъде допуснато до касационен контрол по правни въпроси, които при условията на Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г по тълк. д.№ 1/ 2009 г., ОСГТК, ВКС, следва да бъдат уточнени и синтезирани в следния смисъл: произтича ли от разпоредбата на чл.25 ЗННД задължение за нотариуса, извършващ разпоредителна сделка с недвижим имот, да направи проверка за съществуващи тежести върху имота, с оглед законовото му задължение за опазване интересите на страните, включително такива, които не съставляват пречка за преминаване на собствеността, но могат да имат други неблагоприятни последици за приобретателя; как се извършва проверката за тежести по чл.25 ал.2 ЗННД и по същия ред ли се извършва проверката за наличие на други тежести върху недвижим имот, чието прехвърляне е оформил нотариуса; въведено ли е в чл.22 ЗННД изискване възлагането от страните на посочените в разпоредбата действия да стане в писмена форма и валидно ли е устното възлагане на нотариуса да извърши проверка за наличие на тежести върху имот, обект на разпоредителна сделка, както и допустимо ли е това възлагане да се установява със свидетелски показания; при оформяне на сделка на разпореждане с недвижим имот от повече от един продавач, съществува ли задължение за нотариуса да извърши справка за наличие на тежести по отношение на всички, а не само на един от продавачите. Поддържат, че тези въпроси са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, че се разрешават противоречиво от съдилищата, същевременно че са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Освен това в изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК жалбоподателите излагат съображения за допуснати от въззивния съд процесуални нарушения и заявяват, че постановеното от този съд решение е очевидно неправилно по съображенията, изложени в касационната им жалба.

Ответната страна К. И. оспорва жалбата като поддържа, че касаторите не са разграничили надлежно въпросите на материални и процесуални, нито са обосновали твърденията си за наличие на някое от допълнителните основания по т.1, 2 и 3 на ал.1 на чл.280 ГПК. Според него въззивното решение съответства на установената от ВКС съдебна практика и няма основания да бъде допуснато до касационен контрол. Излага и доводи за правилност на обжалваното решение по същество.

Третите лица – помагачи М. С. Т. и „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, гр.София, не вземат становище.

Съдът намира жалбата за допустима, но искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно.

За да отхвърли предявените искове, въззивният съд приел за установено, че с нотариален акт № 185/ 31.10.2013 г. на нотариус К. И., рег.№ ***, бил сключен договор за покупко-продажба на недвижим имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], одобрени 2008 г. С него С. В. К. и М. Ж. К., като собственици на 1/2 ид. ч. от имота при условията на съпружеска имуществена общност, и М. С. Т., като собственик на другата 1/2 ид. ч., продали въпросния имот на ищцата К. Д. К., по време на брака й с ищеца Ж. С. К., за сумата от 70 000 лв. В акта било удостоверено изявление на страните, според което цената на имота е получена от продавачите напълно по банков път преди изповядване на договора и изявление на продавачите, че върху недвижимия имот няма наложени вещни тежести, възбрани, ипотеки. Към 08.05.2012 г. обаче върху собствената на М. Т. 1/2 ид. ч. от имота била вписана възбрана по искане на съдебен изпълнител по изп. д.№ 147/ 2012 г. на СИС при ВРС. Делото било образувано въз основа на изпълнителни листа по влязло в сила съдебно решение, с което М. Т. била осъдена да заплати на съпрузите Ж. и В. Ж. по 10 000 евро, ведно със законна лихва от 03.07.2008 г. до окончателното изплащане. Възбрана върху същата 1/2 ид. ч. била вписана още към 10.11.2009 г., но на 24.06.2010 г. тя била заличена. Съобщение за наложената на 08.05.2012 г. възбрана било връчено на длъжника по реда на чл.47 ал.5 ГПК. Взискателят по изпълнителното дело Ж. Ж. бил първи братовчед на продавачката М. Т. и на ищеца Ж. К., също племенник на продавачката М. К.. Продавачите С. и М. К. били родители на продавачката М. Т. и на ищеца Ж. К., съответно свекър и свекърва на ищцата К. К.. Тези роднински връзки обаче не водели до презумиране на факта, че ищците са знаели за налагането на възбраната от 08.05.2012 г., този факт не се установявал и от свидетелските показания. За периода 20.12.2019 г. - 20.01.2020 г. собствената на М. Т. 1/2 ид. ч. от имота била изнесена на публична продан, като с протокол № 32/ 21.01.2020 г. по изп. д.№ 20198950402711 за купувач на имота бил обявен А. А. за сумата от 46 238,16 лв. Издадено било постановление за възлагане на недвижим имот, което влязло в сила. С предварителен договор от 12.09.2013 г., сключен между С. и М. К. и М. Т., от една страна, а от друга К. и Ж. К. и Д. А. /баща на К. К./ поели следните задължения: първата страна да сключи окончателен договор за покупко-продажба с К. К. на процесния недвижим имот за сумата 70 000 лв, платена изцяло към датата на сключване на предварителния договор по следния начин: 40 000 лв получени от С. и М. К. на 16.08.2012 г. като заем от Д. А. и 30 000 лв платени в брой на 24.04.2013 г. от К. К., която сума е дарение от баща й Д. А.; последният декларирал, че със сключването на окончателен договор ще се счита за изцяло удовлетворен за вземанията си по договора за заем от 16.08.2012 г. и приема прехвърлянето на недвижимия имот на К. К. като даване на вещ вместо изпълнение; Ж. К. декларирал, че собствеността върху придобития имот ще има личен характер, а не съпружеска общност. При тези фактически установявания и с оглед възраженията на ответника за нищожност на договора, оформен с акта от 31.10.2013 г., въззивният съд посочил, че сделката не била абсолютно симулативна. Договорът бил относително симулативен, защото прикривал даване вместо изпълнение. Той също така не бил нищожен поради липса на кауза. Каузата била да се погаси задължение като се прехвърли имуществено право в полза на трето лице. С влизане в сила на постановлението за възлагане приобретателят по договора изгубил правото на собственост върху 1/2 ид. ч. от недвижимия имот и това за него било имуществена вреда. Тази вреда обаче не стояла в пряка причинно-следствена връзка с противоправно поведение на ответника, който спазил всички изисквания на законодателството при извършване на сделката. Той нямал задължение да извършва проверка за тежести върху недвижимия имот, освен за наложена обезпечителна мярка по ЗПКОНПИ, съгласно чл.22 ЗННД само при възлагане от страните той бил длъжен да прави други справки. Възлагането можело да бъде само писмено, съгласно чл.12 от Наредба № 32/ 29.01.1997 г. за служебните архиви на нотариусите и нотариалните кантори, а такова не било установено по делото. Същевременно страните по сделката били представлявани от адвокат, който също не е поискал писмено извършване на справка за тежести, затова нотариусът не бил извършил нарушение на чл.25 ал.1 ЗННД. След като неизвършването служебно от нотариуса на справка за тежести върху имота не съставлявало противоправно поведение, отговорността му по чл.73 ЗННД не можело да бъде ангажирана.

С оглед тези мотиви на въззивния съд, необуславящи решението му са правните въпроси как се извършва проверката за тежести по чл.25 ал.2 ЗННД и по същия ред ли се извършва проверката за наличие на други тежести върху недвижим имот; и съществува ли задължение за нотариуса, при оформяне на сделка на разпореждане с недвижим имот от повече от един продавач, да извърши справка за наличие на тежести по отношение на всички, а не само на един от продавачите. Те не са разрешавани от въззивния съд и не са залегнали в основата на изводите му за неоснователност на предявените искове. Въпросът как се извършва проверката по чл.25 ал.2 ЗННД няма никакво значение за спора, тъй като нито ищците са твърдели, нито по делото се установява върху имота, чиято продажба е оформил ответникът, да е била наложена обезпечителна мярка по ЗПКОНПИ. Съответно питането как се извършва проверка за наличието на такава мярка е без всякакво значение за спора. Неотносим за спора е и въпросът какво е значението на обстоятелството, че нотариусът е извършил справка по персоналната партида само на единия от продавачите. Въззивният съд не е отхвърлил исковете по съображения, свързани с броя на продавачите, а ги е счел за неоснователни въобще поради липса на задължение за нотариуса без писмено възлагане да извършва справки за тежести върху имота.

Останалите въпроси са обуславящи, но по отношение на тях не е налице никое от допълнителните основания по т.1 – т.3 на ал.1 на чл.280 ГПК. На първо място следва да се отбележи, че след измененията в ГПК Държавен вестник бр.86/ 2017 г., противоречивото разрешаване на обуславящите обжалваното решение правни въпроси от съдилищата вече не е основание за достъп до касационен контрол. Доводите на касаторите, основани на отменен процесуален закон, изначално се явяват несъстоятелни и не следва да бъдат обсъждани. Несъстоятелни са и доводите им, че поставените от тях обуславящи въпроси са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, същевременно че имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. С. Т. решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк. д.№ 1/ 2009 г., ОСГТК, ВКС, такова значение биха имали въпроси, по които няма установена практика или установената се нуждае от осъвременяване или промяна, както и в случаите на непълни, неясни или противоречиви закони, за да се създаде практика по прилагането им или да се осъвремени или промени съществуващата. Твърдението, че има практика на ВКС, на която обжалваното въззивно решение противоречи по поставените от касаторите въпроси, изключва логически твърдението те да са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Предпоставките по т.3 на ал.1 на чл.280 ГПК не могат да са налице, когато по въпросите има установена практика, която не се нуждае от промяна. Случаят е такъв, защото, както е посочил в мотивите си и въззивният съд, практиката по разрешаването на въпросите е установена от ВКС /решение № 239/ 14.01.2015 г. по гр. д.№ 4762/ 2014 г., III г. о., решение № 1490/ 22.12.2008 г. по гр. д.№ 5178/ 2007 г., ІV г. о./. Освен ако не му е възложено от страните по реда на чл.22 ЗННД, нотариусът няма задължение да извършва справки за наличие на тежести върху имота. Приобретателят е този, който следва да извърши справката, още повече когато е надлежно представляван от адвокат, който по закон е длъжен да прояви най-голяма грижа за интересите му. Нотариусът също е длъжен да опазва интересите на страните и да ги упътва, но от това не следва, че във всеки случай дължи извършване на справка за тежести. Когато не е изпълнил тези си задължения, нотариусът носи имуществена отговорност, но тя произтича не от неизпълнението на задължението за извършване на справки за тежести, които не са възложени, а възниква когато при конкретните обстоятелства нотариусът не е положил дължимата грижа за интереса на страната. Цитираната от касаторите съдебна практика, в която е ангажирана отговорността на конкретни нотариуси, почива именно на индивидуално установени обстоятелства, при които следва несъмнен извод за неизпълнение на задължението на нотариуса да пази интереса на страните. Тази практика не противоречи на другата, според която нотариусът не е длъжен, без изрично писмено възлагане, да извършва справки за наличие на тежести върху имота, чието прехвърляне оформя в официален документ. Затова съдът приема, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК.

Не са налице и предпоставките по чл.280 ал.2 пр.3 ГПК. Съгласно установената практика, „очевидна неправилност“ на обжалвания акт е налице, когато съдът е допуснал видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален или явна необоснованост, които са съществени до такава степен, че могат да бъдат констатирани директно. „Очевидната неправилност” предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко от съдържанието на последния, без анализ на доказателствата и на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение и при установените от инстанцията по същество факти. Случаят не е такъв, тъй като жалбоподателите извеждат очевидната неправилност със същите доводи, с които обосновават неправилност на разрешенията на въззивния съд по поставените от тях въпроси. След като тези въпроси са разрешени в съответствие с установената практика, обжалваният акт не може да се окачестви като „очевидно неправилен“.

Съдържащите се в изложението на касаторите по чл.284 ал.3 т.1 ГПК твърдения за допуснати от съда по същество процесуални нарушения не могат да бъдат обсъждани в производството по чл.288 ГПК. В това производство се проверяват единствено правните разрешения на въззивния съд. Евентуално допуснати от този съд процесуални нарушения могат да се проверяват само ако жалбата бъде допусната до разглеждане по същество.

Ответната страна е поискала присъждане на разноски по касационното производство, но не е представила доказателства за сторени такива, поради което произнасяне в нейна полза не може да има.

По изложените съображения Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Варненски апелативен съд № 260035 от 09.03.2021 г. по гр. д.№ 503/ 2020 г.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: