Производството е по чл. 237 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по искане на „Емко“ ООД, подадена чрез процесуален представител, за отмяна на влязло в сила решение № 800 от 21.01.2019 г. по адм. дело № 13807/2018 г. на Върховния административен съд, Петчленен състав на Първа колегия, с което е отменено решение № 10365/03.08.2018г., постановено по адм. дело № 10793/2016г. по описа на Върховния административен съд, четвърто отделение и вместо него е постановено отмяна на решение № 588/11.08.2016г. на КЗК по преписка № КЗК/72/2016г., и делото върнато като преписка на КЗК за ново произнасяне при съобразяване с мотивите на решението.

Като основания за отмяна в хипотезата на чл.239, т.1 от АПК се сочат нови обстоятелства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да им бъдат известни на страната.

Твърди се, че първоинстанционното съдебно производство пред тричленен състав на ВАС (адм. дело № 10793/2016 г., Четвърто отделение, по описа на ВАС), е образувано по жалба на „В. И. Б” ЕООД (с ЕИК 202959493) срещу Решение № 588/11.08.2016 г., по преписка № КЗК - 72/2016 г. на КЗК, а в последствие това дружество е участвало като страна, в касационното производство пред петчленния състав на ВАС, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска.

Твърди се, че жалбоподателят „В. И. Б” ЕООД е еднолично дружество с ограничена отговорност, чийто едноличен собственик на капитала е „В. Л“ - чуждестранно юридическо лице регистрирано в юрисдикция с преференциален данъчен режим (офшорно дружество) със седалище Б. В острови.

В началото на месец юни 2019 г., в медийното пространство била разпространена информацията, че „В. И. Б“ ЕООД е в процес на заличаване, тъй като едноличният собственик на капитала на „В. И. Б” ЕООД - „В. Л” е заличено от съответния регистър още на 01.11.2017 г.

При справка в публичния Търговски регистър по партидата на „В. И. Б ЕООД, с ЕИК 202959493, се установило, че на 10.04.2019 г., от името на последното дружество били подадени заявления за ликвидация и за отправяне на покана до кредиторите на дружеството, към които с приложено Удостоверение с Апостил №D022667/21.02.2019 г., издадено от службата по регистрация на дружествените дела на Б. В острови и Комисията за финансови услуги, от което се установявало, че дружеството едноличен собственик на капитала на „В. И. Б” ЕООД - „В. Л” е заличено от регистъра на службата на 01.11.2017 г. Това обстоятелство се потвърждавало и от приложената към заявленията Обяснителна записка /без дата/, от управителя на „В. И. Б” ЕООД - Р.В.

Твърди се, че от Удостоверението и Обяснителната записка, се установява по несъмнен начин ново обстоятелство, че дружеството едноличен собственик на капитала на „В. И. Б“ ЕООД - „В. Л” е заличено от регистъра на службата на 01.11.2017 г. и считано от тази дата не съществува в правния мир.

Твърди се, че „В. И. Б“ ЕООД не може да функционира, да участва в търговския оборот и да бъде носител на процесуалноправни права и задължения (извън тези свъразни с неговата ликвидация), след като едноличният му собственик на капитала е престанал да съществува и не имало волеобразуващ (върховен) орган, респ. бенифициер, по решение на който и/или в чиято полза да се извършват тези действия. Позовава се на чл. 157, ал. 2 от ТЗ (ТЪРГОВСКИ ЗАКОН), съгласно който когато капиталът е притежание на едно юридическо лице, с прекратяването му трябва да се прекрати и дружеството. Позовава се и на съдебна практика, съгласно която прекратяването на ЕООД по чл. 157, ал. 2 ТЗ става автоматично по силата на закона с прекратяването на юридическото лице - собственик на капитала му(цитира Решение № 667 от 22.08.2016 г. на ОС - Варна по т. д. N21190/2016 г.; Решение № 701 от 5.10.2016 г. на ОС - Варна по т. д. № 1139/2016 г.; Решение № 1822 от 19.12.2012 г. на ОС - Варна по т. д. № 1358/2012 г.).

При тези факти се обосновава извод, че считано от 01.11.2017г. не съществува в правни мир и „В. И. Б“ ЕООД, по жалба на което дружество е образувано производството пред тричленния състав на ВАС и в крайна сметка се е стигнало до отмяната на решението на КЗК, благоприятно за молителя. Твърди се, че това обстоятелство е било от съществено значение за правилния изход на делото пред петчленния състав на ВАС, тъй като, ако същото е било известно на Съда, то производството по адм. дело № 13807 / 2018., Петчленен състав - I колегия, по описа на ВАС щяло да се прекрати, а не да приключи с решението, чиято отмяна се иска.

Съгласно поддържаните в настоящото производство твърдения и изведените на тяхна база доводи, отмяната се иска на основание нови обстоятелства - едноличният собственик на капитала на „В. И. Б” ЕООД - „В. Л” е заличено от съответния регистър още на 01.11.2017 г., в резултат на което и на основание чл.157, ал.2 от ТЗ е налице и обстоятелството, че считано от 01.11.2017г. не съществува в правния мир и „В. И. Б” ЕООД, което е участвало като жалбоподател по делото пред тричленния състав на ВАС и като страна пред петчленен състав на ВАС. Счита, че последното е от съществено значение за делото пред петчленния състав на ВАС, тъй като, ако същото е било известно на Съда, то производството по адм. дело № 13807 / 2018., Петчленен състав - I колегия, по описа на ВАС щяло да се прекрати, а не да приключи с решението, чиято отмяна се иска.

В съдебно заседание, проведено на 07.11.2019г., искането за отмяна на влязло в сила решение се поддържа от адв.. С, като процесуален представител на „Емко” ООД, както и се претендират разноски за държавна такса и възнаграждение на адвокат.

Ответникът – Комисия за защита на конкуренцията, чрез процесуален представител намира искането за отмяна за неоснователно.

Ответникът - „В. И. Б” ЕООД, редовно призован, не взема становище по искането.

Ответникът – „Дунарит“ АД, чрез процесуален представител изразява становище, че искането за отмяна на влязло в сила решение е основателно.

Настоящият петчленен състав на ВАС, Първа колегия намира, че искането за отмяна е подадено от надлежна страна по смисъла на чл. 238, ал. 1 АПК, в срока по чл. 240 АПК, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество, искането е неоснователно.

Отмяната по реда на чл. 237 - 244 от АПК е извънинстанционен способ за защита срещу съдебни актове, които са неправилни, като хипотезите за това са изчерпателно изброени в чл. 239 АПК и не следва да бъдат прилагани разширително, тъй като въз основа на тях се посяга върху силата на присъдено нещо на съдебния акт.

Съгласно чл. 239, т. 1 АПК, може да се иска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Цитираната норма визира непълнота на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила, и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност от страната. Нови "обстоятелства" по смисъла на закона са факти от действителността, които са значими спрямо спорното правоотношение и които независимо, че са възникнали до приключване на устните състезания, не са включени във фактическия материал по делото, докато то е било висящо. Нови доказателства по смисъла на цитираната разпоредба са писмените доказателства за новооткритите факти, както и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са твърдяни в хода на процеса, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи, тъй като заинтересованата страна не е знаела или не е била в състояние да се снабди с тях, за да ги представи при разглеждане на спора. Във всички случаи новите писмени доказателства или новите обстоятелства следва да са от съществено значение за делото.

С решението, чиято отмяна се иска е отменено Решение № 10365/03.08.2018 г., постановено по адм. дело № 10793/2016 г. по описа на Върховен административен съд, четвърто отделение и вместо него се постановява отмяна на Решение № № 588/11.08.2016г. на КЗК по преписка № КЗК/72/2016г. и връщане на делото като преписка на КЗК за ново произнасяне при съобразяване с мотивите на решението.

С обжалваното решение на КЗК е прието че нотифицираната сделка за придобиване на акции от капитала на „Дунарит“ АД - Русе от страна на „Емко“ ЕООД - София не попада в обхвата на чл. 24 ал.1 от ЗЗК и е постановено незабавно изпълнение на решението.

За да се стигне до отмяна на решението на КЗК, което е благоприятно за молителя в настоящото производството „Емко“ ООД, съдебното производство по обжалването му е започнало по жалба на „В. И. Б” ЕООД, който е участвал и като страна в касационното производство, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска,

Безспорно се установява от представените към искането справка от Търговския регистър и учредителен акт на „В. И. Б” ЕООД, че едноличен собственик на капитала на „В. И. Б” ЕООД е „В. Л”, дружество регистрирано на 16.04.2013 г. в Б. В. О, което съгласно Удостоверение с Апостил №D022667/21.02.2019 г. и обяснителна записка от управителя на „В. И. Б” ЕООД - Р.В, подадена към заявление за вписване на прекратяването на „В. И. Б” ЕООД, е заличено на 01.11.2017 г. от търговския регистър на Б. В острови.

Настоящия състав на Върховен административен съд приема за неоснователно твърдението в искането за отмяна, че установеното заличаване на 01.11.2017 г. на „В. Л” от съответните регистри на Б. В. О е ново обстоятелство от съществено значение за делото по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК, както и за неоснователно твърдението в искането, че е налице ново обстоятелство от съществено значение за делото - липса на правосубектност на „В. И. Б” ЕООД, тъй като считано от 01.11.2017г. не съществува в правния мир, по следните съображения:

За да се приеме, че обстоятелствата и доказателствата са нови по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК, следва да се установи, че не са съществували докато делото е било висящо или, че страната не е могла да се снабди с тях, ако е положила необходимата за водене на процеса процесуална активност. В настоящия случай, самия молител твърди и се установява, че заличаването на „В. Л” от съответните регистри на Б. В. О е възникнало на 01.11.2017 г., поради което същото е съществувало докато делото е било висящо. Дори да се приеме, че молителят го е узнал след постановяване на решението, чиято отмяна се иска, същото не е от съществено значение за делото, тъй като не установява различни обстоятелства от тези, поради които касационния съд е приел неправилност на решението на тричленния състав на ВАС и незаконосъобразност на обжалваното решение на КЗК.

Заличаването на 01.11.2017 г. на „В. Л” от съответните регистри на Б. В. О, като едноличен собственик на капитала на „В. И. Б” ЕООД, не води автоматично до заличаване на „В. И. Б” ЕООД.Нтелно молителя се позовава на чл.157, ал.2 от ТЗ, съгласно която разпоредба, когато капиталът е притежание на едно юридическо лице, с прекратяването му трябва да се прекрати и дружеството ЕООД. Цитираната разпоредба предвижда необходимост от провеждане на процедура за прекратяване на дружеството, а не означава, че автоматично е прекратено и заличено дружеството ЕООД. Като правен субект, дори и дружеството, чийто едноличен собственик на капитала е заличено продължава да съществува до момента на заличаването му от Търговския регистър. В случая няма спор, че до постановяване на решението, чиято отмяна се иска, „В. И. Б” ЕООД не е заличено от търговския регистър и към момента на подаване на искането за отмяна е в процедура по ликвидация. Едва след приключване на процедурата по ликвидация, може да се поиска заличаване на юридическото лице от съответните регистри, съгласно чл.273 от ТЗ. С оглед изложеното няма основание да се приеме, че е установено ново обстоятелство – липса на правосубектност на „В. И. Б” ЕООД, а установеното обстоятелството, че на 01.11.2017 г. е заличено „В. Л” от съответните регистри на Б. В. О, не е от съществено значение за делото, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска.

При липса на нови и от съществено значение за делото обстоятелства и доказателства, искането на „Емко“ ООД за отмяна на основание чл. 239, т. 1 АПК на влязло в сила Решение № 800 от 21.01.2019 г. по адм. дело № 13807/2018 г. на Върховния административен съд, Петчленен състав на Първа колегия, следва да бъде отхвърлено като неоснователно.

При този изход на спора, неоснователно е искането на „Емко“ ООД за присъждане на сторените по делото разноски. Такива не следва да се присъждат и на отчетниците, поради липса на претенция и доказателства за извършването им.

По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 1, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ искането на „Емко“ ООД за отмяна на основание чл. 239, т. 1 от АПК, на влязло в сила на Решение № 800 от 21.01.2019 г. по адм. дело № 13807/2018 г. на Върховния административен съд, Петчленен състав на Първа колегия.

Решението не подлежи на обжалване.