Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по две касационни жалби, подадени срещу решение № 9579/20.06.2019 г., постановено по адм. д. № 2059/2017 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, трето отделение.
В касационната жалба на „Булгартрансгаз“ ЕАД, със седалище гр. С., се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Излагат се доводи, че в териториалния обхват на недвижимата културна ценност – обект „Античен град Х. С с прилежащи некрополи“ и в охранителните зони към нея, са изградени и въведени в експлоатация: „Транзитен газопровод Русия – Гърция“ –„Газопровод Ду 700 от Дупница до Кулата“, съгласно Разрешение за ползване № 170/01.09.1995 г.; „Транзитен газопровод Русия – Гърция“ – „Компресорна станция Петрич“ /Разрешение за ползване № 102/04.04.1996 г./ и „Реконструкция на КС – Петрич с изграждане на нов газотурбинен агрегат“ с подобекти /Разрешение за ползване № СТ-05-920/09.06.2016 г./. Поради характера на тези обекти, са налице специфични ограничения на ползването на терените, върху които те са изградени и тези ограничения са несъвместими с предписанията за опазване на територията, посочени в обжалваната заповед. С оглед на това се иска да бъде отменено обжалваното решение. В съдебно заседание дружеството се представлява от юрисконсулт Николов, който поддържа жалбата и претендира заплащането на разноски по делото.
В касационната жалба на „Кюстендилска череша“ АД, със седалище гр. Н. И, област С., се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост и се иска същото да бъде отменено. Възразява се, че дружеството не е било уведомено за започване на процедурата по издаване на обжалваната заповед и са налице нарушения на тази процедура. В съдебно заседание дружеството се представлява от адвокат Димитров, който претендира заплащането на направените по делото разноски.
Ответникът по касационните жалби – Министър на културата, редовно призован, се представлява от юрисконсулт Харизанова. Моли да се остави в сила първоинстанционното решение и претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на процесуалния представител на „Кюстендилска череша“ АД.
Ответниците – Национален институт за недвижимо културно наследство и О. П, редовно призовани, не се представляват.
Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационните жалби. За да постанови обжалваното решение съдът е приел представените доказателства. Изяснил е релевантните факти. Съдът не е установил нарушения в процесния административен акт, тъй като е издаден от компетентен орган, при спазване на материалния закон, при липса на извършени съществени процесуални нарушения. Изводът на съда кореспондира с приетите доказателствата по делото. С касационните жалби не се представят нови доказателства или правни основания налагащи промяна извода на съда. Решението е правилно и законосъобразно.
Върховният административен съд, Петчленен състав, І колегия намира, че касационните жалби са подадени от надлежни страни в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и са процесуално допустими.
Предмет на обжалване пред тричленния състав на ВАС е Заповед № РД-9Р-42 от 16.12.2016 г. на министъра на културата на РБ, с която на основание чл. 14, ал. 1, т. 2 и чл. 65, ал. 1, т. 2 и чл. 69, ал. 1 от ЗКН (ЗАКОН ЗЗД КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО) е променен статута в частта режими за опазване на обект ”Античен град Х. С с прилежащи некрополи”, разположен в м. „Кожух”, с. Р., община П., област Б.д с класификация на археологическа групова недвижима културна ценност и с категория „национално значение”, като са определени нови режими на опазване на недвижимата културна ценност, подробно изброени в заповедта. Разширен е териториалния обхват на недвижимата културна ценност и са дадени нови предписания за опазването й.
В обжалваното решение, тричленен състав на ВАС, трето отделение е приел, че при издаване на административния акт не са допуснати твърдените от жалбоподателите съществени нарушения на административнопроизводствените правила и обжалваната заповед е постановена в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Съдът е посочил, че преди издаване на заповедта, е извършено проучване, което не е геодезическо заснемане на наличните върху терена насаждения, постройки и съоръжения, а специфично по съдържание и методология изследване, изразяващо се в обхождане на терена със специални уреди, ползвани на повърхността, без вмешателство под земята. Приел е за неоснователни направените от жалбоподателя „Булгартрансгаз“ ЕАД оплаквания за противоречие на заповедта с материалноправните разпоредби на ЗЕ (ЗАКОН ЗЗД ЕНЕРГЕТИКАТА), ЗУТ, наредба № 6/25.11.2004 г. за техническите правила и нормативи за проектиране, изграждане и ползване на обектите и съоръженията за пренос, съхранение, разпределение и доставка на природен газ, Наредба № 16/09.06.2004 г. за сервитутите на енергийните обекти и Наредба за устройството и безопасната експлоатация на преносните и разпределителните газопроводи, на съоръженията, инсталациите и уредите за природен газ. След като и в предишния обхват на зоните на археологически паметник „Античен град и некропол“ в м. „Кожух“ при с. Р., община П., определени с Протокол от 30.06.1998 г. в изпълнение на Заповед № РД-09-276/17.06.1998 г., попадат 1470 м. изграден газопровод, това доказва възможността газопровода да се експлоатира безпроблемно, въпреки, че попада в границите на НКЦ.
Решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост.
Доказателствата по делото установяват, че Античният град в м. “Кожух“ при с. Р., община П. е обявен като археологически паметник на културата с категория национално значение с ДВ, бр. 32/1965 г. Със заповед № РД-09-276 от 17.06.1998 г. на зам.-министъра на културата са определени границите, охранителните зони и режимите на ползване на териториите на Археологическия паметник „Античен град и некропол“ в м. „Кожух“ при с. Р., община П. /л. 234 от делото/. Във второто заключение на вещото лице е посочено, че при изменението на териториалния обхват на Археологическия паметник, 1470 м от съществуващия газопровод – Клон К22-К 51 е попадал в зоните на археологическия паметник. С обжалваната в настоящото производство заповед на министъра на културата се извършват последващи промени в режима на опазване на обекта Античен град „Х. С с прилежащи некрополи”. При промяната в териториалния обхват на недвижимата културна ценност и на охранителните зони към нея, имотите на „Булгартрансгаз“ ЕАД попадат в охранителна зона „Режим А“ и охранителна зона “Режим Б“, а имотите на „Кюстендилска череша“ АД попадат в охранителна зона „Режим Б“. В този смисъл е първото заключение на вещото лице /приложено л. 205 от делото/. От това следва, че преди издаването на тази заповед през 2016 г. от министъра на културата, имотите на „Булгартрансгаз“ ЕАД, в които са били изградени посочените в жалбата газопреносни съоръжения, са били извън обхвата на недвижимата културна ценност. Това става ясно и от Становище на зам.-министъра на културата, приложено на л. 179 от делото. С това становище е било съгласувано изграждането на КС “Петрич“ с магистрален газопровод“, въпреки че, както изрично е посочено: КС „Петрич“ се намира в непосредствена близост до границата на охранителна зона с режим 2 на археологическата недвижима културна ценност „Античен град и некропол“ в м. “Кожух“, с. Р., общ. Петрич. С реализацията на проекта не се засяга територия на охранителната зона“.
Представените по делото от „Булгартрансгаз“ ЕАД писмени доказателства категорично установяват, че в имоти, собственост на дружеството са били изградени посочените по-горе: Транзитен газопровод /1995 г./, Компресорна станция „Петрич“ /1996 г./ и реконструкция на КС “Петрич“ с нов газотурбинен агрегат /06.2016 г./ Тези имоти, които преди са били разположени до охранителната зона на археологическата недвижима културна ценност, със заповедта на министъра на културата от 2016 г., са били включени в териториалния обхват на двете охранителни зони. В Протокол № 64 от заседание на 10.11.2016 г. на Специализирания експертен съвет за опазване на недвижимите културни ценности /СЕСОНКЦ/, не се съдържат никакви данни за находящите се в териториалния обхват на недвижимата археологическа културна ценност обекти и съоръжения на „Булгартрансгаз“ ЕАД. Много подробно в жалбата си до съда дружеството е посочило специалните изисквания за ползване на тези съоръжения и за сервитутите към тях. След като съоръженията са били изградени и са съществували преди издаването на процесната заповед на министъра на културата, е било необходимо тези изисквания да бъдат преценени и взети предвид при разширяването на териториалния обхват на самия археологически обект, така и на охранителните зони към него.
По отношение на безопасната експлоатация на преносните и разпределителни газопроводи и съоръжения са приетите правила в Наредба № 16 от 09.06.2004 г. за сервитутите на енергийните обекти, в която са определени минималните размери на сервитутните зони, и в тях изрично е посочено какви дейности са разрешени и какви са забранени – чл. 19 и чл. 20 от Наредбата. Такива норми се съдържат и в Наредба № 6 от 25 ноември 2004 г., уреждаща техническите правила и нормативи за проектиране, изграждане и ползване на обектите и съоръженията за пренос, съхранение, разпределение и доставка на природен газ. В чл. 21 от тази наредба изрично е посочено, че компресорните станции са взривоопасни съоръжения към преносните мрежи, предназначени за повишаване на налягането на природния газ с цел транспортирането му в преносната мрежа. В §1 от ПР на Наредбата са посочени таблици с разрешените минималните отстояния от тези обекти и съоръжения.
Тези нормативни актове са били посочени както от жалбоподателя „Булгартрансгаз“ ЕАД, така и от вещото лице още в първото му заключение. При анализа на доказателствата тричленният състав на ВАС не е уважил направените възражения и е посочил, че след като газопроводите са съществували до сега, ще могат да се експлоатират и занапред. Цитираните по-горе нормативни изисквания водят до извод, че при определянето на териториалния обхват на археологическата недвижима културна ценност задължително е следвало да се съобразят изградените вече газопроводи и съоръжения към тях, както и минималните изисквания за отстояние от тях. Това е необходимо както, за да се поддържат и функционират тези съоръжения безпроблемно, така и за да се гарантира живота и здравето на хората, експлоатиращи и посещаващи археологическия обект.
Тричленният състав на ВАС неправилно е приел, че преди издаване на процесната заповед е било извършено надлежно проучване на териториите, включени в териториалния обхват на археологическия обект. При изготвяне на заповедта не е определен вида на груповата недвижима културна ценност съгласно чл. 48, ал. 1, т. 2 от ЗКН /ансамбъл, комплекс, историческо селище и др./ Това дефиниране е свързано с определяне на териториалния обхват на недвижимата културна ценност по чл. 79 и сл. от ЗКН.
С. Н Н-12 от 21.11.2012 г. за реда за идентифициране, деклариране, предоставяне на статут и за определяне на категорията на недвижимите културни ценности, за достъпа и подлежащите на вписване обстоятелства в националния регистър на недвижимите културни ценности отм. , в разпоредбата на чл. 5 е посочено, че идентифицирането на обектите на недвижимото културно наследство включва дейностите по издирване и изучаване на местонахождение, собственост, актуално състояние на обекта, така и изследване на характеристиките на средата, в която е разположен обекта и инвестиционните намерения за развитието му. Поради това е било необходимо при идентифициране на археологическата ценност да се извършва не само теренна проверка на място, но и анализ на устройствените планове за реализирани строежи на територията на археологическия обект. Тези изисквания на Наредбата не са били спазени при издаване на обжалваната заповед, поради което никъде в преписката към заповедта няма данни за изградените на място подземни и надземни газопроводи и съоръжения. Липсата на данни при изготвяне на процесната заповед е резултат и от неспазването на разпоредбата на чл. 26 от АПК и неуведомяването на собствениците на имоти за предстоящото разширяване на териториалния обхват на археологическата недвижима ценност. Уведомяването за началото на процедурата дава възможност на всички заинтересовани лица да направят своите възражения и да представят доказателства в подкрепа на тези възражения.
Изложените съображения водят до извод, че обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено. Спорът е изяснен по същество, поради това че по делото са приложени необходимите писмени доказателства и са приобщени три заключения на вещото лице. Въз основа на тези доказателства касационната инстанция приема, че при изготвянето на процесната заповед на министъра на културата, в териториалния обхват на недвижимата културна ценност – обект „Античен град Х. С с прилежащи некрополи“ и в охранителните зони към нея, са включени имоти, собственост на „Булгартрансгаз“ ЕАД, в които са изградени транзитни газопроводи и компресорна станция, за които не са спазени императивните изисквания за отстояния от тях и за ограничения при ползването им.
По отношение на жалбата на „Кюстендилска череша“ АД, следва да се изложат същите съображения за допуснати нарушения поради липса на уведомяване на дружеството по чл. 26 АПК за откриване на производството за издаване на процесната заповед и при проучване на териториите, включени в териториалния обхват на археологическия обект.
Обжалваното решение на тричленния състав на ВАС, трето отделение следва да бъде отменено. Касационната инстанция решава спора по същество, като счита, че въз основа на изложените по-горе съображения, обжалваната заповед на министъра на културата следва да бъде отменена като незаконосъобразна. На касационния жалбоподател „Кюстендилска череша“ АД следва да се присъдят направените разноски в размер на 750 лв., както и адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лв., при уважаване на възражението за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение. На касационния жалбоподател „Булгартрансгаз“ ЕАД следва да се присъдят направените по делото разноски за двете инстанции в размер на 980 лв.
По изложените съображения, Върховният административен съд, Петчленен състав, І колегия РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 9579/20.06.2019 г., постановено по адм. д. № 2059/2017 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, трето отделение, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Заповед № РД-9Р-42 от 16.12.2016 г. на министъра на културата на РБ, с която на основание чл. 14, ал. 1, т. 2 и чл. 65, ал. 1, т. 2 и чл. 69, ал.1 от ЗКН (ЗАКОН ЗЗД КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО) е променен статута в частта режими за опазване на обект ”Античен град Х. С с прилежащи некрополи”, разположен в м. „Кожух”, с. Р., община П., област Б.д с класификация на археологическа групова недвижима културна ценност и с категория „национално значение”.
ОСЪЖДА Министерство на културата да заплати на „Булгартрансгаз“ ЕАД, ЕИК 175203478, със седалище гр. С. 1336, СО, район „Люлин“, ж. к. „Люлин“ 2, бул. “П. В“ № 66 сумата от 980 /деветстотин и осемдесет/ лева, представляваща направени по делото разноски.
ОСЪЖДА Министерство на културата да заплати на „Кюстендилска череша“ АД, ЕИК 201778821, със седалище гр. Н. И, област С., община „Столична“, ул. “Кременица“ № 2, сумата от 750 /седемстотин и петдесет/ лева направени по делото разноски, както и сумата от 2000 /две хиляди/ лева адвокатско възнаграждение. Решението не подлежи на обжалване.