Производството е по чл.208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.25, ал.1,т.3 от Закон за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА /ЗДРДОПБГДСРСБНА/.
Образувано е по касационна жалба от Д.К от [населено място] срещу решение № 6876 от 21.11.2018г., постановено по адм. дело № 6824/2018 г. по описа на Административния съд – София град, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 2-1332/29.05.2018 г. на Комисията за разкриване и достъпна документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА /КРДОПБГДСРСБНА/. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалноправната разпоредба на чл.25 от ЗДРДОПБГДСРСБНА и необосновано – касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. М. В административен съд да отмени съдебното решение и, вместо него, да постанови друго по съществото на спора, с което да отмени решение № 2-1332/29.05.2018 г. на Комисията, в частта му, в която е установена и обявена принадлежност на Д.К към органите по чл.1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА.
Редовно призован за съдебно заседание, Д.К не се явява, не се представлява и не депозира писмени бележки по същество.
Ответникът, Комисия за разкриване документите и за обявяване принадлежност на български граждани към държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, редовно призован, се представлява от юриск. Цветкова, която оспорва касационната жалба, а по същество твърди неоснователност на същата, съответно – правилност на атакуваното с нея съдебно решение по съображения, подробно изложени в писмен отговор на жалбата и устно-в хода по същество. Ангажира писмени доказателства.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд - III отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на доказателствата по делото, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211,ал.1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.
С обжалваното решение АССГ в производство по чл. 29, ал.5 от ЗДРДОПБГДСРСБНА е отхвърлил жалбата на касатора срещу решение № 2-1332/29.05.2018 г. на Комисията за разкриване и достъпна документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА/ наричана за краткост Комисията/, с което е установена принадлежността на Д.К към органите по чл.1, ал.1 от Закона в качеството му на секретен сътрудник –агент.
За да стигне до този правен резултат, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му по закон правомощия, при спазване на процесуалноправните и материалноправните правила. Д.К е лице, извършващо публична дейност по смисъла на чл.3, ал.2, т.15 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, а именно : изпълнителен директор на „ЗСК Лозово“ЕООД от 1994г. до 1996г. и изпълнителен директор на „ЗСК Лозово“ЕАД - гр. Б. от 1996 до 1997г., поради което спрямо същия Комисията е компетентна да се произнесе с решение в смисъла на постановеното. За да установи принадлежността на касатора към органите по чл.1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, Комисията се е позовала на събраните в административното производство доказателства, а именно : заверени копия на картони обр.4 – 2 броя, картони обр.6 - 2 бр.,протокол рег. № С-193/09.04.1990г. за унищожаване лично дело ІА-95 /Б-с/; протокол рег. № С-194/09.04.1990г. с предложение за унищожаване на работно дело ІР-84 /Б-с/, съставени на името на или относими към Д.К, съдържащи повтаряща се и безпротиворечива информация за идентификационните данни за лицето, датата на вербуването му ; име и длъжност на лицата, които ръководят вербуваното лице във времето, качеството на вербуваното лице –агент и псевдонима му - Х., както № на личното му дело - 47317, На база горните документи АССГ е приел за правилно и постановено в съгласие с материалноправните разпоредби на чл.25, ал.1, т.3 от специалния закон акта на Комисията, с която е установена принадлежността на жалбоподателя към органите по чл.1 от закона в качеството му на секретен служител - агент.
Настоящият състав на Върховния административен съд - III отделение споделя изцяло развитите от съда в съдебното решение фактически и правни изводи. Правилно съдът е отхвърлил предявената жалба, като е приел, че постановеният от Комисията административен акт в обжалваната му част е законосъобразен. Правилно АССГ е приел, че решението на Комисията е постановено от компетентен колегиален орган, при спазване на материалния закон и административнопроизводствените правила. Решението е прието в предписаната от закона писмена форма и има съдържание, обявяващо формата на сътрудничество, съгласно §1,т.4 от ДР на ЗДРДОПБГДСРСБНА. Правилно съдът е приел, че в досието на жалбоподателя са се съдържали изискуемите от закона данни, удостоверяващи принадлежността и сътрудничеството му в посочените структури на ДС и БНА.
Неоснователни са оплакванията на касатора за допуснати в съдебното производство съществени нарушения на съдопроизводствените правила, водещи и до материална незаконособразност на съдебното решение, изразяващи се в неправилното ценене като годни на доказателствата, установяващи принадлежността на Кехайов към органите на ДС и БНА, въпреки че същите са били надлежно оспорени по реда на чл.193 от ГПК, съдържат поправки и зачерквания и, или не са подписани, или авторът на подписите е неизвестен, поради която нямали характера на официални документи, удостоверяващи с достатъчна степен на вярност съдържащата се в тях информация.
Обосновано административният съд е заключил, че удостоверителната сила на тези документи следва да бъде тълкувана разширително с оглед специалното законово понятие „документ“ по смисъла на § 1, т.1 от ДР на ЗДРДОПБГДСРСБНА, съгласно което за целите на специалния закон това е всеки записан текст, независимо на хартиен или на електронен носител, независимо от кого и в какво негово качество е съставен, дали е подписан или не. Изхождайки от законовото определение на §1,т.1 от ДР на специалния закон, АССГ правилно е приел, че, въпреки зачеркванията, ръкописните поправки и дописвания в картони обр.4 и обр.6, доколкото във всички представени документи информацията относно трите имена, дата на раждане, дата на вербовка, номер на кадровото досие и формата на сътрудничество по отношение на Кехайов са повтарящи и безпротиворечиви, то Комисията е била длъжна до обяви принадлежността му към органите по чл.1 от Закона. Отделно от гореизложеното единият от двете копия на картон обр. №6 е надлежно подписан.
Неоснователни са развитите от касатора в касационната му жалба доводи за неправилност на съдебното решение поради неотчитане при обявяване на принадлежността на касатора към органите на ДС и БНА на обстоятелството, че липсват доказателства Кехайов реално да е извършвал дейност като секретен сътрудник.
Правилно в тази връзка АССГ се е позовал в решението си на различната правна уредба, предвидена в чл.24 от Закона / отм. / и новата разпоредба на чл.25, ал.1, т.3 от същия закон, като, позовавайки се на историческото тълкуване на двете разпоредби, правилно е стигнал до извода, че действащата към датата на постановяване на обжалвания административен акт разпоредба на закона не изисква реално осъществяване на дейност по сътрудничество от страна на обследвания – достатъчно е самото наличие на данни за вербуването му като такъв сътрудник.
Законът предвижда обявяване на принадлежност на лицата към ДС и разузнавателните служби на БНА, а не на реалната конкретна дейност на тези лица в полза на посочените служби. По волята на законодателя обстоятелството по чл.24 от закона се установява въз основа на документи, съдържащи се в информационните фондове, които са различни за щатен служител, нещатен служител и за секретен сътрудник на органите по чл.1 са изброени съответно т.1,2 и 3 на ал.1 от чл.25 от закона. При наличието на някой от тези документи Комисията следва да обяви принадлежност на лицето към органите по чл.1,без да има право да извършва оценъчна дейност кое от лицата е работило в полза на националната сигурност, в борбата против тероризма и пр. или кое е извършвало дейност по доставяне на друг вид сведения.
Анализът на чл.25 от закона сочи, че изброяването на посочените в него документи е алтернативно, а не кумулативно. Наличието на който и да е от тях / включително и на тези, посочени в чл.25, ал.1,т.3 от закона, които не носят подписа на вербувания / е достатъчно основание за обявяване на принадлежност по смисъла на ЗДРДОПБГДСРСБНА, поради което оплакването на касатора за липса на достатъчно доказателства се явява неоснователно. Съдът като правоприлагащ орган не е компетентен с постановяваните от него актове да коригира установени от законодателя несъвършенства, водещи до евентуална несправедливост.
Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 6876 от 21.11.2018г., постановено по адм. дело № 6824/2018 г. по описа на Административния съд – София град. Решението е окончателно.