Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационната жалба на директора на Териториална дирекция "Северна морска" при А. М, правоприемник на началника на Митница - Варна, подадена чрез процесуалния му представител юрк.. Ш, срещу решение № 735/10.04.2019 г. на Административен съд /АС/ - Варна, постановено по адм. д. № 1976/2018 г., с което е отменено негово решение с рег. № 32-150028/28.05.2018 г. към MRN 18BG002000H0030894/26.03.2018 г.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, поради противоречие с материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се неговата отмяна и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на „Атлас логистика“ ЕООД против решението на началника на митница Варна, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба - "Атлас логистика“ ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. С. З, бул. "М.К" № 36, ап. 8 – не изразява становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба като подадена в срок и от надлежна страна против подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, неоснователна, поради следните съображения.

Предмет на съдебен контрол в производството пред АС - Варна е било решение с рег. № № 32-150028/28.05.2018 г. към MRN 18BG002000H0030894/26.03.2018 г. на началника на Митница - Варна, с което на основание чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ (ЗАКОН ЗЗД МИТНИЦИТЕ) /ЗМ/, вр. с чл. 74, § 2, б. "б" от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. вр. с чл. 5, т. 39, вр. с чл. 77, § 1, б. „а“, пар. 2 и пар. 3 вр. с чл. 85, пар. 1, вр. с чл. 101, пар. 1, вр. с чл. 102 от същия регламент и чл. 54, ал. 1 и чл. 56 от ЗДДС е определена нова митническа стойност на внасяните от "Атлас логистика“ ЕООД стоки под номера 1, 2, 3, 4 и 6 от митническата декларация, разпоредена е корекция на кл. 43 от митническата декларация и в резултат на извършената корекция е начислено допълнително и взето под отчет ДДС /В00/ в общ размер на 2 186.97 лв., ведно с лихва за забава върху размера на държавните вземания.

Първоинстанционният съд е приел за установено, че на 26.03.2018 г. в отдел „Митническо оформяне“ при Митница - Варна от "Атлас логистика“ ЕООД е представена MRN 18BG002000H0030894/26.03.2018 г. за поставяне под режим "допускане за свободно обращение на стоки" – сокове с произход Турция с изпращач М. Г. Е Санай Ве Тикарет, Кайсери, придружена с фактура № МЕХ2018000000046/19.03.2018 г. В кл.22 от митническата декларация била посочена обща фактурна стойност 9 118 USD. Във връзка с допълнителна проверка на данните в митническата декларация и на основание чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/24447 на Комисията от вносителя е поискано да представи допълнително документи и обяснения. Такива са представени с писмо-вх. № 32-92527/29.03.2018 г. и са подробно описани в административния акт. Дружеството е представило документи за извършени плащания по банков път към доставчика, договор за търговска отстъпка, износни митнически декларации за износ на идентични стоки към други европейски получатели.

Въпреки представените документи и обяснения съмненията на митническия орган относно декларираната митническа стойност не са отпаднали и с писмо от 05.04.2018 г. на основание чл. 22, пар. 6 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и Съвета вр. чл. 8 от Делегирания регламент (ЕС) на Комисията 2015/2466 началникът на митницата е уведомил дружеството за мотивите, на които ще се основава решението по процесната митническа декларация. На това писмо дружеството е отговорило на 27.04.2018 г. Тъй като дори и след извършената проверка на допълнително представените документи, съмненията на митническият орган относно декларираната митническа стойност са останали, той е издал оспореното пред Варненския административен съд решение. Според мотивите на решението основателното съмнение е обосновано с това, че: 1. са налице несъответствия между платежните документи /банкови извлечения/ и фактурите – проформа фактура и търговска фактура; 2. По представените от самото дружество 2 износни митнически декларации от същия износител на идентични стоки е установено, че той изнася към Франция нектар от портокал на по-висока цена и към Нидерландия – нектар от нар, портокалов сок 100% също на по-високи цени при същите условия на доставка /CIF/. Обоснован е извод, че декларираната митническа стойност в диапазона 0.76 лв./л. – 1.02 лв./кг. е значително по-ниска от средностатистическия размер на митническата стойност при вноса на сходни стоки.

Определена е нова митническа стойност по реда на чл. 74, пар. 2, б. "б" от Регламент (ЕС) № 952/2013 при прилагане на договорната стойност на сходни стоки, а именно тази на стоката по 4 митнически декларации с получатели други български дружества.

По делото е приета ССчЕ, заключението по която е кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено. Според вещото лице стойността по фактура № МЕХ2018000000046/19.03.2018 г. - 9 118 USD е преведена от банковата сметка на жалбоподателя с два превода – съответно на 04.04.2018 г. и 19.04.2018 г. Заведената стока по сметка 303, аналитична партида „плодови сокове“ съответства по вид и количество на фактурата. В хронологичния регистър на операциите сделката е отразена със стойност 21 796.56 лв. като е представен само документ за платен ДДС на стойност 3 632.76 лв., но не и документи за разликата от 3 679.75 лв. В съдебното заседание, в което е прието заключението, жалбоподателят е представил документи за останалите необходимо присъщи разходи /транспортна услуга, митническо оформяне, складови разходи и депозит по митническата декларация в размер на 2 101.36 лв., установен и от митническия орган, видно от мотивите на решението/. Представени са споразумения за ексклузивност от 01.03.2018 г. и от 28.03.2018 г. Според тях българското дружество получава ексклузивни права да продава продуктите на турския доставчик на територията на страната срещу отстъпка 3-6% от общата сума по всяка фактура. В износната декларация е вписана същата стойност на фактурата - 9 118 USD.

При така изложената фактическа установеност административният съд е приел жалбата, с която е сезиран, за допустима и основателна. Според него представените по делото доказателства и заключението на ССчЕ доказват, че митническата стойност може да бъде определена по реда на чл. 70 от от Регламент /ЕС/ № 952/2013. Дори и да се приеме, че митническият орган е имал основателни съмнения относно договорната стойност, т. е. действително платената или подлежащата на плащане цена на стоките, то неговото решение е незаконосъобразно, тъй като в него не са изложени мотиви за това защо митническата стойност се определя по чл. 74, пар. 2, б. "б" от Регламент (ЕС) № 952/2013, а не по б. „а“. Така постановеното решение е правилно.

Оспореният акт е издаден от компетентен орган по чл. 101, пар. 1 вр. чл. 29 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 и чл. 19, ал. 1 ЗМ и при спазване на административнопроизводствените правила, вкл. регламентираните в пар. 22 от МКС и чл. 140, пар. 1 от Регламент за изпълнение на ЕС № 2015/2447 за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013. Според чл. 74, пар. 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013,когато митническата стойност на стоките не може да се определи съгласно чл. 70, тя се определя, като се прилагат последователно букви от а) до г) от пар. 2, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи. Правилно е приел административният съд, че в случая митническата стойност може да бъде определена по реда на член 70. Представена е фактура, документи за плащане и износна митническа декларация. ССчЕ потвърждава плащането на договорната цена.

Правната уредба на Съюза относно митническото остойностяване обаче цели да установи справедлива, еднообразна и неутрална система, която изключва използването на произволно определени или фиктивни митнически стойности (решение от 15 юли 2010 г., Gaston Schul, C-354/09, т. 27, решение от 16 юни 2016, EURO 2004 Hungary, C-291/15, т. 23, решение от 20 декември 2017 г., Hamamatsu Photonics Deutschland, C-529/16, т. 27). Това следва от член 140 от Регламент за изпълнение на ЕС № 2015/2447 за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013, според който, когато митническите органи имат основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума, посочена в чл. 70, пар. 1 от Кодекса, те могат да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация, и ако съмненията им не отпаднат, могат да решат, че стойността на стоките не може да се определи по реда на чл. 70, пар. 1. Затова в случая на първо място се поставя въпросът за това дали митническият орган е обосновал наличието на "основателни съмнения" по смисъла на чл. 140, пар. 2 от Регламент (ЕС) № 2015/2447 и едва след това въпросът спазил ли е процедурата по чл. 141 от същия регламент при определянето на митническата стойност на основание чл. 74, пар. 2, б. "б" съобразно договорната стойност на сходни стоки. Въз основа на установените по делото факти и изложените в решението на митническия орган мотиви първоинстанционният съд в настоящия спор е длъжен на първо място да провери дали съмненията на митническия орган са основателни като предпоставка за това да пристъпи към прилагане на вторичните методи за определяне на митническата стойност, регламентирани в чл. 74 МКС /т. 36 от решение на СЕС от 16 юни 2016 по дело С-291/15, EURO 2004 Hungary/.

Според мотивите на оспореното решение декларираната митническа стойност в диапазона 0.76 лв./л. – 1.02 лв./кг. е значително по-ниска от средностатистическия размер на митническата стойност при вноса на сходни стоки. Този извод не е мотивиран с анализ на установени конкретни данни и установен конкретен статистически размер за всяка от петте групи стоки и съответно - разлики, обосноваващи твърдения за значителност. Що се отнася до представените от самия вносител износни митнически декларации на М. Г. Е Санай Ве Тикарет, от които в решението са коментирани две, касаещи износ на нектар от нар, нектар от портокал и сок от портокал 100%, то по отношение на тях следва да се съобрази споразумението за ексклузивност от 01.03.2018 г. и договорената отстъпка от 3 до 6 %. Дори и да се приеме, че това споразумение не е било представено на митническия орган, а е било представено само споразумението от 28.03.2018 г., по отношение на което в оспореното решение е прието, че не следва да се вземе предвид с оглед датата на вноса /26.03.2018 г./, то твърдяната значителна разлика в цените не е мотивирана.

В оспореното решение липсват мотиви за това защо се приема от митническия орган, че стоките по цитираните в него митнически декларации са сходни по смисъла на чл. 2 (14) от Регламент за изпълнение на ЕС № 2015/2447 за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013, според който сходни са стоките, произведени в същата държава, които, въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение; сред факторите, които определят дали стоките са сходни, са качеството на стоките, репутацията им и съществуването на търговска марка. Изброените признаци на сходството не са изследвани, а данните по делото сочат, че сравняваните сокове са с различна търговска марка. Митническият орган не е извършил и изискуемия от чл. 141 от Регламента за изпълнение анализ при определянето на митническата стойност по реда на чл. 74, пар. 2, б. "б" МКС. Според чл. 141, пар. 1 при определяне на митническата стойност на внасяните стоки по реда на член 74, пар. 2, б.(б) се използва договорната стойност на сходни стоки, които са в продажба на същото търговско равнище и по същество в същите количества като стоките, чиято стойност се определя, т. е. тези изисквания следва да са налице по отношение на сходните стоки, отговарящи на цитираното по-горе определение.

Правилно е приел съдът също така, че за да премине към определяне на митническата стойност по реда на чл. 74, пар. 2, б. "б" – въз основа на договорната стойност на сходни стоки, административният орган е следвало до обоснове липсата на възможност да се определи договорната стойност на идентични стоки по чл. 74, пар. 2, б. „а“. това е така, защото разпоредбите на член 74 от б. „а“ до б. „г“ са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадена разпоредба, следва да се приложи разпоредбата, която непосредствено я следва в установената поредност /т. 43 от решението на СЕС от 12 декември 2013 по дело C-116/12, Christodoulou/. По така изложените съображения решението на Варненския административен съд като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така, Върховният административен съд, първо отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 735/10.04.2019 г. на Административен съд - Варна, постановено по адм. д. № 1976/2018 г. Решението е окончателно.