Производството е по чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по искане на “Тика“ ЕООД гр. П., представлявано от адвокат И.Д, за отмяна на влязло в сила решение № 832/19.05.2017 г, постановено по адм. д. № 1451/2015 г на Административен съд – Пловдив, оставено в сила с решение № 10174/02.07.2019 г по адм. д. № 8108/2017 г на Върховен административен съд, Трето отделение. Поддържа основания за отмяна по чл. 239, т. 1, т. 4 и т. 5 АПК. Твърди, че посочените две съдебни решения противоречат на определение № 5091/07.05.2015 г., постановено по адм. д. № 3564/2015 г на ВАС, Първо отделение. По твърдяното нарушение по чл. 239, т. 5 АПК твърди, че „Тика“ ЕООД не е било редовно призовано за съдебно заседание на 10.06.2019 г в производството по 8108/2017 г на ВАС, Трето отделение. В съдебно заседание дружеството не се представлява. В представени по делото писмени бележки се поддържат основанията по чл. 239, т. 4 и т. 5 АПК.

Ответната страна – кмет на община П., редовно призован, не се представлява. В писмено становище оспорва искането за отмяна като неоснователно.

Върховният административен съд, Петчленен състав, І колегия намира искането за отмяна за процесуално допустимо, като подадено в едногодишния преклузивен срок по чл. 240, ал. 1 АПК, по същество намира искането за неоснователна.

Съгласно чл. 239, т. 1 от АПК, актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. В искането си до съда дружеството не излага твърдения във връзка с това основание и не се позовава на доказателства или обстоятелства, които да бъдат преценени от съда. С оглед на това Петчленният състав на ВАС, Първа колегия намира, че основанието по чл. 239, т. 1 АПК е само формално посочено в...