Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 73 от ЗЗДискр (ЗАКОН ЗЗД ЗАЩИТА ОТ ДИСКРИМИНАЦИЯ) (ЗЗДискр.).
Образувано е по касационна жалба на А.Д против решение №1642 от 16.07.2018 г., постановено по адм. дело № 3198/2017 г. по описа на Административен съд – Пловдив (АС – Пловдив), с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед № 170А-2707 от 30.10.2017 г. на кмета на община П. в производство по реда на чл. 73 ЗЗДискр.
В касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на оспореното решение поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост. Иска се неговата отмяна и постановяване на нов съдебен акт по същество, с който оспорената заповед на кмета на община П. бъде отменена поради липса на компетентност и немотивираност на същата.
Ответната страна – кметът на община П., не заявява становище по касационната жалба, не се представлява в съдебно заседание.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото, настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, приема от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежно легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от А.Д с жалба срещу заповед № 170А-2707 от 30.10.2017 г. на кмета на община П., подадена по реда на чл. 73 ЗЗДискр., с която жалбоподателката твърди извършена посредством издаването на оспорения административен акт дискриминация по признак „лично положение“ спрямо децата, посещаващи ДГ „Майчина грижа“ с втори адрес ул. „Съборна“ № 57, АИР „С. П“, и техните родители, като това е и детската градина посещавана от децата на жалбоподателката.
Процесната заповед е издадена на...