Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция на ДФ "Земеделие" - Ямбол (ОД на ДФЗ), подадена чрез юрисконсулт Рункова срещу Решение № 78 от 17.04.2019 г., постановено по адм. дело № 17/2019 г. по описа на Административния съд – Ямбол. Със същото е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 01-283-6500/949 от 19.11.2018 г. на директора на ОД на ДФЗ - Ямбол, с който е определено за възстановяване публично държавна вземане в размер на 48 892 лева, представляващи първо и второ плащане по договор № 02/112/10371 от 14.05.2014 г. за отпускане на финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013.
В касационната жалба са развити оплаквания за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира се отмяна на обжалваното решение и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.
Ответникът по касационната жалба – А.Г, чрез пълномощникът си адв.. Ч, в писмен отговор оспорва жалбата, като неоснователна и моли съдът да постанови решение, с което остави в сила решението на Административен съд – Ямбол, както и да присъди разноски за касационната инстанция, платени за адвокатски хонорар в размер на 500 лева.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на съдебното решение.
Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е неоснователна.
С обжалваното решение, постановено в производство по реда на чл. 166, ал. 3 от ДОПК, във вр. с чл. 27, ал. 3 и 4 от ЗПЗП (ЗАКОН ЗЗД ПОДПОМАГАНЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ) (ЗПЗП), Административен съд – Ямбол е отменил АУПДВ № 01-283-6500/949 от 19.11.2018 г. на директора на Областна дирекция на ДФ "Земеделие" - Ямбол, с който на А.Г е определено за възстановяване публично държавна вземане в размер на 48 892 лева, представляващи първо и второ плащане по договор № 02/112/10371 от 14.05.2014 г. за отпускане на финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013.
За да постанови това решение, съдът е приел, че АУПДВ е издаден при съществени нарушение на административнопроизводствените правила, което е довело и до неправилно прилагане на материалния закон. Административния орган не е събрал необходимите доказателства съгласно чл. 36 от АПК, не е обсъдил посочените от оспорващия относими към случая факти и обстоятелства, нито ги е взел предвид при издаване на акта. Направен извод, че процесният АУПДВ е издаден в нарушение на чл. 35 от АПК, а именно - неизяснена фактическа обстановка.
Изложени са мотиви, че оспорваният административен акт е издаден и в противоречие с целта на закона, а именно – стимулиране на младите земеделски стопани за развитие на стопанствата им. В заключение, съдът е приел, че е нарушен и един от основните принципи на административния процес, залегнал в чл. 6, ал. 2 от АПК, по силата на който административния акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. Решението е правилно.
Първоинстанционният съд е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост като е достигнал до обосновани правни изводи за незаконосъобразност на обжалвания АУПДВ. Спрямо релевантните и установени факти, съдът е приложил правилно материалния закон.
Обосновани са изводите на съда, че обжалваният административен акт е издаден при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, а именно – неизяснена фактическа обстановка, което съставлява нарушение на чл. 35 от АПК, и е довело до неправилно приложение на материалния закон. Както правилно е приел, първоинстанционният съд, в тежест на административния орган е да докаже фактите твърдени в оспорения акт. Настоящият съдебен състав, споделя изводите на съда, че директора на ОД на ДФЗ неправилно е счел, че земеделският стопанин А.Г не е поддържал икономическия размер на стопанството през петата година. Пъвоинстанционният съд е изложил правилни мотиви, че позоваването на административния орган на извършените проверки на място в стопанството на 19.07.2018 г. и следващата извършена в периода 24.07.2018 г. – 26.07.2018 г., не е достатъчно за да се обоснове извод, че земеделският производител не е изпълнил условията по сключения между него и ДФЗ договор за отпускане на безвъзмездна финансова помощ. Видно от събраните доказателства по делото, след извършване на горепосочените проверки на място, при които са констатирани съответните нередности, бенефициента е декларирал, че ще възстанови установените липси в най-кратък срок, като по делото са представени съответните счетоводни документи за това. При това положение, правилно е прието, че административния орган, не е събрал всички необходими доказателства съгласно нормата на чл. 36 от АПК, като не е обсъдил посочените от оспорващия относими факти и обстоятелства, нито ги е взел предвид при постановяване на процесния АУПДВ. В конкретния случай, извършването на две проверки на място не е било достатъчно за да бъдат изяснени всички факти и обстоятелства от значение за издаването на административния акт. Също така направените възражения от страна на А.Г и искане за извършване на повторна проверка, не са били обсъдени, като в административния акт формално е посочено, че след извършен административен преглед ДТИ-ЦУ е потвърдила корекността на извършените на място проверки, поради което не са налице обективни обстоятелства, налагащи извършване на контролни проверки.
Правилно, съдът се е позовал на извършената по делото комбинирана експертиза изготвена от ветеринарен лекар и съдебно-счетоводен експерт по еврофондовете като основно доказателствено средство. Неоснователни са доводите изложени в касационната жалба, че приетата експертиза не е дала отговор на въпроса, какъв е бил размера на икономическото стопанство по време на извършване на проверките на място към дата 26.07.2018 г. Съгласно същата ползвателят е следвало да достигне максимален обем на стопанството до третата година, което е станало на 17.01.2017 г. С оглед настъпилите форсмажорни обстоятелства през месец януари 2018 г., фермата за отглеждане на червени калифорнийски червеи е била почти изцяло унищожена, но след това същата е била възстановена в цялост, което е потвърдено от извършените проверки на 27.04.2018 г. и на 04.05.2018 г. отразени в контролен лист ОП 1 –ПМ /л. 275 и л. 280 -290 от дело № 17/2019 г./. Съгласно вещото лице ветеринар, при извършване на проверките през месец юли 2018 г. не би могла да се постигне максимална гъстота поради особеностите на биологията на калифорнийския червей, който удвоява броя си поне за 90 дни. В тази връзка съдът е обосновал правилен извод, че административния орган не е съобразил специфичните особености, свързани с технологията на отглеждане, поведение, живот и хранене на калифорнийския червей, като при извършените проверки през месец юли технологично не е било възможно да се установи дали фермата е била поддържана съгласно одобрения бизнес план. Видно от протокола за проведено съдебно заседание на 25.03.2019 г., представителите на ОД на ДФЗ, са изразили несъгласие, с констатациите в извършената експертиза, но същите не са поискали назначаване на повторна или допълнителна такава, с оглед на което съдът правилно се е позовал на същата.
Административен съд – Ямбол е достигнал до правилни изводи, че е налице противоречие в констатациите на експертите от ДФЗ, тъй като на 19.07.2018 г. са намерени червеи само в три лехи, а при проверката на 26.08.2018 г. в осем лехи с обща площ 663.6 кв. м., което съгласно вещото лице ветеринар е невъзможно, червеите от три лехи да запълнят другите в рамките на една седмица. Настоящият състав на ВАС, първо отделение, споделя мотивите на съда, че в издаденият АУПДВ се съдържат изводи и твърдения, които са останали неизяснени и противоречиви, което е нарушение на чл. 35 от АПК, съгласно който, индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени.
Върховен административен съд, състав на първо отделение, споделя изводите на съда, че в конкретния случай е допуснато и нарушение на целта на закона, която е именно стимулиране на младите земеделски стопани за развитие на стопанствата им. Видно от доказателствата по делото, А.Г е осъществил своя бизнес план, извършил е заявените инвестиции за закупуване на необходимата техника и инвентар за поддържане на стопанството. По делото безспорно е установено, че земеделският стопанин е увеличил икономическия размер на своето стопанство съгласно сключения договор с 8,95 икономически единици (ИЕ) при размер на фермата 750 кв. м, а дори и при посещението на място на 09.03.2019 г., вещите лица са установили, че отглежданите калифорнийски червеи са на площ от 848,4 кв. м., което представлява нарастване с 10,71 ИЕ, надвишаващо заложеното в одобрения бизнес план.
Като е достигнал до тези изводи Административен съд - Ямбол е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.
При този изход на спора на основание чл. 143, ал. 3 от АПК на ответника по касация следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 500 ( петстотин) лева.
Воден от горното, Върховният административен съд, състав на първо отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 78/17.04.2019 г., постановено по адм. дело № 17/2019 г. по описа на Административен съд - Ямбол.
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ да заплати на А.Г, ЕГН: [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], сумата от 500 /петстотин/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. Решението е окончателно.