Производството е по реда на чл. 145-178 АПК вр. чл. 38 ЗДС.

Образувано е по жалба на А.А срещу Решение № 315/10.05.2018 г. на Министерския съвет за отчуждаване на имоти и части от имоти – частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект „Път ІІ-55 „В. Т-Гурково“. Обходен път на с. А. от км 79+ 200 до км 82+ 800 и изместване на електропровод 20 кВлт“ в землището на с. А., община Н. З, област С., в частта относно отчуждаването и определения размер на обезщетението за отчуждената част от имот № 037012, вид на територията - земеделска, начин на трайно ползване – нива, намиращ се в землището на с. А..

Ответникът – Министерският съвет, отрича основателността на жалбата.

От заинтересованите страни министърът на регионалното развитие и благоустройството и министърът на финансите не изразяват становище по оспорването, Агенция "Пътна инфраструктура" е на позиция за неговата неоснователност.

Жалбата е допустима – подадена е от надлежна страна и в срока по чл. 38, ал. 1 ЗДС, а разгледана по същество е неоснователна.

1. С атакуваното решение, прието на основание чл. 34а, ал. 1 вр. чл. 34б ЗДС и § 1 ДР на закона, са отчуждени имоти и части от имоти – частна собственост, за изграждане на обектите, предвидени в одобрените с влязла в сила Заповед № РД–02–14–29 от 23.01.2006 г. на заместник–министъра на регионалното развитие и благоустройството парцеларни планове. В обхвата на отчуждените имоти попада и част от притежавания от оспорващия имот № 037012 в землището на с. А. с трайно засегната площ за отчуждаване 2,210 дка от 6,114 дка обща площ на имота. Предметът на жалбата индивидуализира съдебния контрол до въпросите доказана ли е държавната нужда от принудителното отчуждаване на частта от имота и дали паричното обезщетение за отчуждената част, възлизащо на 212 лв., отговаря на действителния му размер, определен според правилата на ЗДС.

2. Неоснователно е...