Производство по чл. 33 и сл., във вр. с чл. 5, т. 4 от ЗВАС.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Ц. Д. Н. от гр. С. против решението от 28.04.2005 г., постановено по адм. дело № 915/2004 г., по описа на Софийския градски съд (СГС), с което е отхвърлена жалбата й против заповед № РД-50-265а от 13.11.2003 г. на кмета на район "Банкя" при Столична община, за одобряване на решението по т. V, по преписка № ПР-94-Ц-9 от 28.11.2001 г., по протокол № 12 от 13.11.2003 г. за определяне на част от претендирания имот пл. № 130014, в. з. Иваняне - Банкя, а именно 669 кв. м за застроена.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, тъй като е необосновано и постановено в нарушение на закона - отменителни основания по чл. 218б, ал. 1, б. "в" от ГПК. Съдът не е съобразил доказателствата по делото, от които е видно, че целият спорен имот не е застроен, а и не е отстъпвано право на строеж, т. е. дори да има реализирано строителство същото е незаконно. Иска се отмяна на решението и съдът се произнесе по същество като уважи първоначалната жалба. В с. з. жалбоподателката допълва жалбата си с оплакване за допуснати процесуални нарушения - липса на назначена експертиза и моли делото да се върне за ново разглеждане за назначаването на такава.
Ответникът - кметът на район "Банкя" при СО, не взема становище по касационната жалба, както в срока по чл. 218г от ГПК, така и в с. з., в което не се явява и представлява.
Представителят на Върховната административна прокуратура счита, че касационната жалба е неоснователна.
Не са налице нарушения на материалния закон и решението на СГС като законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Съдът е обсъдил характера на обжалваната заповед на кмета на район "Банкя" при СО, която по своята същност представлява сложен фактически състав - решение на техническата служба, одобрено от кмета на района. Всяко едно от решенията има самостоятелно значение. Крайният акт в производството по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ е този, с който се определя застроената площ, както и свободната от застрояване съгласно техническите правила и норми, а именно обжалваната заповед № РД 50-265а/13.11.2003 г. В конкретния случай, данните по делото сочат, че процесният имот попада в УПИ ХІV и УПИ ІV от кв. 11 и е с площ от 1200 кв. м. Частта от имота с площ от 669 кв. м попада в УПИ с реализирано строителство, а останалите 531 кв. м могат да бъдат възстановени. По смисъла на чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ застроената част от имота е 669 кв. м, а подлежащата на възстановяване е 531 кв. м. По делото не са приложени доказателства, които да оборват констатациите на комисията, назначена от кмета на район "Банкя", обективирани в протокол №12 от 13.11.2003г. Решението на комисията е послужило и при мотивиране на обжалваната заповед, която е издадена от компетентен орган в правомощията на който влизат тези по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, съдържаща всички реквизити посочени в чл. 15, ал.1 ЗАП, мотивирана е и не е постановена в нарушение на материалноправните и процесуалноправните норми. Решението на съда, с което е потвърдена обжалваната заповед е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
Върховният административен съд, след като прецени данните по делото и сочените отменителни основания, съгласно чл. 39 от ЗВАС, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 33, ал. 1 от ЗВАС, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.
От данните по делото се установява, че жалбоподателката е сезирала административния орган с искане за издаване на удостоверение и скица по чл. 13, ал. 4 и сл. от ППЗСПЗЗ по отношение имот в "Пладнището" № 14, с площ от 1200 кв. м. Посоченият имот е идентифициран от районната техническа служба като бивш имот пл. № 130014, в. з. Иваняне, нанесен в кадастрален план и ЗРП на същата вилна зона, одобрен със заповед № РД-50-09-75 от 16.03.1990 г. на Главния архитект на гр. С.. По същия план от имота са образувани два урегулирани поземлени имота - УПИ ХІV и УПИ ІV, в кв. 11, отредени за индивидуално вилно строителство, както и част от него попада в улици. Посоченото е видно от представените към делото скици. В скица № 134/04.09.2003 г. УПИ ХІV е посочен като новообразуван имот № 1314, кадастрален район 701, с площ от 531 кв. м, собствен на Й. С. В.. Имотът е отразен като застроен. По отношение УПИ ІV липсват данни за собствеността.
Софийският градски съд не е отчел посочените обстоятелства и не е конституирал като заинресована страна в процеса на първо място Й. В., като собственик на УПИ ХІV, както и лицето, собственик на УПИ ІV, което не е установено както от административния орган, така и от съда.
С посоченото съдът е нарушил изискването на чл. 41, ал. 2 от ЗАП, която разпоредба го задължава служебно да определи и конституира заинтересованите страни в процеса. Още повече, че в случая е налице хипотезата на чл. 11, ал. 2, т. 1 от ППЗСПЗЗ, визиращ различни условия за възстановяване на правата на бившите собственици от тези, посочени в чл. 11, ал. 2, т. 2 и 3 от ППЗСПЗЗ, тъй като става дума за УПИ, отредени за индивидуално вилно строителство. Налице е нарушение на процесуалните правила.
Съдът е следвало също така да укаже на жалбоподателката да ангажира доказателства за установяване на спорните факти, в това число и техническа експертиза, а не да решава делото само при наличните данни. Спорът е останал неизяснен от фактическа страна. Вярно е, че съдът е указал на жалбоподателката в с. з. на 29.09.2004 г. да ангажира доказателства, във връзка с твърденията си в жалбата, но не е посочил необходимостта от назначаване на експертиза. В съдебно-административното производство принципът на служебното начало е приложим, поради което следва да се приеме, че е налице нарушение на чл. 186 от ГПК. Още повече, че в случая е било наложително назначаването на техническа експертиза, тъй като в обжалвания акт е посочено, че не може да бъде възстановена частта от бившия имот от 669 кв. м, попадаща върху реализирано строителство, а е свободна част от 531 кв. м, като за означаване на тези части е посочена скица № 134/04.09.2003 г. На цитираната скица цифровите данни са точно обратните - новообразувания имот №1314, отразен като застроен е от 531 кв. м (УПИ ХІV), а за това каква квадратура от претендирания имот попада в посочения като свободен от застрояване УПИ ІV, липсват данни. Впрочем липсват данни дали действително имотът е свободен от застрояване, тъй като както вече се посочи не е конституиран като страна неговия собственик и не са събрани никакви доказателства за това. Също така не става ясно каква част попада в реализираните улици. Допуснато е нарушение на процесуалните правила, а оттам и постановеното решение е необосновано.
Посочените пороци налагат отмяната на обжалваното решение, като делото следва да бъде върнато за ново разглеждане, за да бъдат конституирани като заинтересовани страни собствениците на УПИ ХІV и УПИ ІV, както и се съберат релевантните за спора доказателства.
Ето защо и на основание чл. 40, ал. 1, предл. второ, във вр. ал. 2, изр. първо от ЗВАС, Върховният административен съд, четвърто отделение, РЕШИ:
ОТМЕНЯ решението от 28.04.2005 г., постановено по адм. дело № 915/2004 г., по описа на Софийския градски съд .
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ М. К. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ А. К./п/ Г. К. Г.К.