Производството е по реда на чл. 87 от ЗУБ във вр. с чл. 145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано e по жалба на Р. М. Р., представляваните от нея непълнолетни лица, в качеството й на техен законен представител, Ш. Р. М. и Ш. Р. М., срещу Решение № 327/27.06.2008 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет на Р. Б.. В жалбата се възразява, че административният орган при постановяването на своето решение е приложил неправилно чл. 8 и 9 от ЗУБ, както и че е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, пропускайки да се произнесе по реда на на чл. 75, ал. 2 от ЗУБ.
Ответната страна – председателят на ДАБ не изразява становище.
Представител на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата и за законосъобразност на обжалвания административен акт.
Върховният административен съд, III отделение в настоящия съдебен състав след преценка допустимостта и основателността на жалбата намира, че същата е подадена от надлежни страни и в срока по чл. 87 от ЗУБ.
С обжалваното решение е постановен отказ за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателите на осн. чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 във вр. с чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Административният орган приел, че от изложената бежанска история, по отношение на Р. М. Р. и нейните деца, непълнолетните Ш. Р. М. и Ш. Р. М., не съществува риск от преследване или реална опасност от тежки посегателства по смисъла на закона, в страната им Ирак, както и че в хода на административното производство не са заявени обективни данни, които да доведат да извод за наличие на законово релевантна заплаха или посегателство лично към Р. М. Р. и нейното семейство .
Решението е законосъобразно издадено от компетентен орган, в установената за това форма, при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно прилагане на материалния закон – чл. 8 и 9 от ЗУБ.
Административното производство е започнало по лична молба от Р. М. Р. и в качеството й на законен представител на непълнолетните й деца Ш. Р. М. и Ш. Р. М., да им бъде предоставена закрила (вх. № 899/06.02.2008 г. при РГС-Елхово, препотвърдена с молба с вх. № 594/08.02.2008 г. при РПЦБ – София). На същата дата, чрез даване на писмени указания, административния орган е изпълнил задълженията си по чл. 58, ал. 6 от ЗУБ като е запознал госпожа Рахим на разбирам за нея език с реда за подаване на молбата, за процедурата, която ще се следва, и за правата и задължения им, както и за организации, предоставящи правна и социална помощ на чужденци. На 11.02.2008 г. и на 08.04.2008 г., съгласно чл. 63а от ЗУБ, са проведени интервюта за изясняване бежанската история на молителите, като видно от изявленията конкретна причина за напускането на Ирак са съображения относно нестабилното положение в страната и заплахата от извършването на криминални прояви спрямо семейството й от страна на неизвестни лица.
След изясняване на бежанската история на семейството, интервюиращият орган е изготвил становище до Председателя на ДАБ, в което мотивирал предложение да бъде отказан статут на бежанец и хуманитарен статут на Р. М. Р. и нейните деца - Ш. Р. М. и Ш. Р. М.. Към административната преписка е приложено и становище на отдел „Специализирана информация” при ДАБ относно обстановката в Ирак и по конкретно за ситуацията в С. И., съдържащо и информация за град Сюлеймания.
Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, статут на бежанец в Р. Б. се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Видно от самите изявления на жалбоподателката, не са направени обосновани твърдения в тази насока, напротив изрично е заявено в интервюто от 08.04.2008 г., че не принадлежи към расова, религиозна, национална, обществена или политическа група, подложена на преследване от официалните власти или други, които властта не може да контролира.
При така установените факти, се обосновава извода, че спрямо молителката не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на закрила – статут на бежанец от страна Р. Б. и постановения отказ на Председателя на ДАБ в този смисъл е законосъобразен.
Що се касае до отказа за предоставяне на хуманитарен статут, то решението на административния орган в тази му част също е законосъобразно. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция; изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Както беше посочено по – горе, причина за напускане на Ирак за жалбоподателката са съображения относно заплахата от извършването на криминални прояви спрямо семейството й от страна на неизвестни лица. Настоящата инстанция, изхождайки от представеното становище за ситуацията в С. И., както и от приетото по делото становище на ВКБООН споделя изцяло, мотивите на административния орган, че с оглед народността им – кюрди, те биха намерили защита на своите права в Кюрдската автономна област, където въпреки съществуващите вътрешни конфликти и множество области на високо напрежение в страната, положението е овладяно благодарение на изградените и ефективно действащи институции т. е. предпоставката за наличие на насилие поради вътрешен конфликт съгласно чл. 9, ал., т. 3 не е налице в С. И..
В случая е неприложима и хипотезата на чл. 9, ал. 1 т. 2 от ЗУБ, Това е така тъй като твърдените посегателства са извършвани от конкретни лица, които не могат да бъдат окачествени като организация, на която държавната не може или не желае да противодейства. Освен това от представената по делото специализирана информация относно обстановката в С. И., може да се извлече извод, че автономната власт там, макар и характеризираща се с корупционни практики се стреми и успява да наложи обществен ред, с което да предотврати груби и особено тежки нарушени на човешките права. В тази връзка настоящата инстанция не споделя доводите на молителите, че преследването спрямо тях и опасността по чл. 9, ал. 1 , т.2 от ЗУБ е по повод бездействието на властта.
Твърдения за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се в липсата на произнасяне по чл. 75, ал. 5 от ЗУБ от страна на административния орган относно сигурността на държавата за чужденците, в която следва да бъдат върнати, са голословни. Това е така тъй като не са съобразени с действащото законодателство към датата на издаване на решението. С бр. 52 на ДВ от 29.06.2007 г., в сила от 03.07.2007 г., цитираната разпоредба е отменена, а с оглед началото на административното производство – 06.02.2008 г. е неприложим § 85 от ПЗР към ЗИН на ЗУБ, предвиждащ че започналите до влизането в сила на този закон производства се разглеждат по досегашните правила.
С оглед изложеното, правилно в решението е посочено, че не са налице предпоставки за предоставяне бежански и хуманитарен статут по отношение на жалбоподателите, съобразно предпоставките по чл. 8, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗУБ.
Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р. М. Р., Ш. Р. М. и Ш. Р. М., срещу Решение № 327/27.06.2008 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет на Р. Б..
Решението може да се обжалва пред петчленен състав на ВАС в 14-дневен срок от съобщението до страните. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ В. М. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Г. Х./п/ Т. П. Г.Х.