Производство по чл. 33 и сл. от Закона за Върховния административен съд (ЗВАС).

Образувано е по касационна жалба на директора на Районно управление "Социално осигуряване" – гр. Б. срещу решение № ІІ – 209 от 25.07.2006 г. по адм. дело № 547/2006 г. на Бургаския окръжен съд.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 33, ал. 1 ЗВАС и е допустима, но разгледана по същество е неоснователна на единственото посочено в нея касационно основание.

От данните по делото е видно, че с решение № 2427 от 24.09.1998 г. Териториалната експертна лекарска комисия (ТЕЛК) - гр. Б. е определила на Р. Ж. Я. от гр. Б. първа група инвалидност без чужда помощ и дата на инвалидизирането 03.09.1998 г., а въз основа на това решение с разпореждане № 0302178 от 23.10.1998 г. на Р. Ж. Я. е била отпусната социална пенсия за инвалидност. По силата на § 2, т. 1 от преходните и заключителни разпоредби на действащата от 01.08.2000 г. Наредба за експертизата за работоспособността (приета с ПМС № 133 от 17.07.2000 г., обн., ДВ, бр. 61 от 25.07.2000 г., и отменена с § 3 ПЗР на ПМС № 99 от 31.05.2005 - ДВ, бр. 47 от 07.06.2005 г.) така определената група инвалидност на Р. Ж. Я. се приравнява на повече от 90 % загубена работоспособност. С последващо решение № 2483 от 13.07.2001 г. ТЕЛК е продължила срока на инвалидност до 01.07.2004 г. А при следващото, служебно предприето преосвидетелстване на 14.06.2004 г. с експертно решение № 1712 от тази дата ТЕЛК е определила на Р. Ж. Я. от гр. Б. 60 % намалена работоспособност. При така определения от ТЕЛК процент намалена работоспособност Р. Ж. Я. вече няма право на социална пенсия за инвалидност - чл. 90, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), поради което с разпореждане № 42 от 08.02.2006 г. получаваната...