чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) .
Образувано е по касационна жалба на началника на група "Охранителна полиция" (ОП) при Районно управление "Полиция" (РУП) - Девин против решение № 73 от 01.06.2012 г., постановено по адм. дело № 105/2012 г. по описа на Административен съд – Смолян. Жалбоподателят поддържа, че обжалваното решението е неправилно, като издадено в противоречие с материалния закон, при съществени процесуални нарушения и е необосновано - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК
. Моли решението да бъде отменено и да се постанови друго, с което жалбата на Милушев против заповедта за налагане на наказание да бъде отхвърлена или алтернативно - делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на съда.
О. Р. Д. М. в писмено становище поддържа, че обжалваното решение е правилно.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК
и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима.
Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения:
С обжалваното решение е отменена заповед № ЯД-44/9.03.2012 г., издадена от началника на ОП при РУП - Девин, с която на служителя Р. Д. М. – старши полицай в ОООР в група „ОП” при РУП – Девин, на основание чл.224, ал.2, т.1 от
чл. 228, т. 5 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) във вр. с чл.225, ал.2 от
чл. 246, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи (ППЗМВР)
е наложено дисциплинарно наказание "мъмрене" за срок от три месеца за това, че не се явява на провеждането на отчет за месец февруари със състава на ОООР на 05.03.2012 г., разпоредено със заповед на началника на РУП – Девин и обявено с писмено обявление на информационното табло в сградата на управлението на 27.02.2012 г.
Решението на Административен съд - Смолян е постановено в съответствие с материалния закон.
Правилно съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентния по смисъла на чл. 228, т. 5 от ЗМВР
орган и в установената писмена форма, като съдържа изброените в чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР) реквизити.
Заключението на съдебния състав за липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила се споделя от настоящата инстанция. По арг. на чл. 238а от ППЗМВР във вр. чл. 239 от ППЗМВР при наличие на данни за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 225 от ППЗМВР дисциплинарното производство може да започне без издаване на писмена заповед, като в този случай то започва с първото действие за установяване на нарушението. Дисциплинарното наказание е наложено на Милушев за извършено нарушение по чл. 225, ал.1 и ал.2 от ППЗМВР и следователно за дисциплинарно - наказващия орган не е налице задължение за издаване на писмена заповед за образуване на дисциплинарно производство, както правилно приема съдът. Оспорената заповед е издадена след проверка по реда на чл. 237, ал. 2 от ППЗМВР
(докладна записка № РЯД-2138/07.03.2012 г.). Наказанието е наложено в сроковете по чл. 225, ал. 1 от ЗМВР
, след приемане на писмените обяснения на служителя. С това са спазени изискванията на
чл. 229, ал. 1 от ЗМВР
. Заповедта е постановена в изпълнение и на условията на
чл. 229, ал. 3 и ал. 4 от ЗМВР
- след събиране и отчитане на всички релевантни обстоятелства.
Обоснован е изводът на съда, че заповедта следва да бъде отменена, тъй като при постановяването й не са изпълнени материалноправните предпоставки за налагане на дисциплинарно наказание. В случая не е доказано извършването от служителя на посоченото в заповедта нарушение на служебната дисциплина, поради което предпоставките на
чл. 224, ал. 2, т. 1
от ЗМВР
във вр. с
чл. 225, ал. 1 и ал. 2
от ППЗМВР
за санкционирането му не са осъществени. Разпоредбата на чл.225, ал.1 от ППЗМВР предвижда, че дисциплинарно наказание "мъмрене" се налага за маловажни дисциплинарни нарушения, а ал. 2 на същия определя като маловажно това нарушение, при което отклонението от изискванията е незначително. В случая правилно е преценено, че не се установява от събраните по делото доказателства служителят да извършва описаното в заповедта нарушение – неизпълнение на разпореждане на началника на РУП – Девин, квалифицирано от дисциплинарно наказващия орган като такова по
чл. 224, ал. 2, т. 1 от ЗМВР
. По делото не е установено, че за Милушев възниква задължение да присъства на отчета за м. февруари, проведен на 5.03.2012 г., доколкото в същия ден служителят ползва полагащата му се седмична почивка съгласно утвърдения от началника на РУП - Девин седмичен график на служителите от ОООР. Не се спори, че Милушев е запознат със заповед № ЯД-21/06.02.1012 г., но в нея не е посочено, че на отчета следва да присъстват и служителите, които се намират в почивка по седмичен график, не са представени и доказателства изрично да им е разпоредено това. В тежест на административния орган е да докаже съществуването на такова задължение за Милушев, което не е изпълнено. В случая дисциплинарно наказващият орган не доказва по безспорен начин, че служителят, който ползва полагащата му се почивка е уведомен, респ. е задължен да присъства на проведения на 5.03.2012 г. месечен отчет, за да е налице виновно неизпълнение от негова страна, за което следва да носи дисциплинарна отговорност за нарушение по
чл. 224, ал. 2, т. 1 от ЗМВР
. Ето защо, като приема, че Милушев, който ползва седмична почивка на датата на провеждане от месечния отчет, не е длъжен да присъства на същия, първоинстанционният съд прави обоснован извод за постановяване на оспорената заповед в нарушение на материалния закон.
Не може да бъде споделен доводът, направен както в производството пред Административен съд – Смолян, така и в касационната жалба, че задължението за Милушев произтича пряко от разпоредбата на
чл. чл. 211, ал.4 от ЗМВР. Съгласно цитираната норма
за държавните служители в МВР, извън тези по ал.2 ( работещи при вредни, опасни и специфични условия на труд при намалено работно време) и работещите на смени, се установява ненормиран работен ден, като за тях е налице задължение при необходимост да изпълняват служебните си задължения и след изтичане на редовното работно време. В случая с оглед приложения седмичен график Милушев попада във втората категория служители, за които е въведено изключение за това задължение, поради което за него е неприложима разпоредбата на чл. 211, ал. 4 от ЗМВР. Дори и да се приеме, че ответникът в настоящото производство изпълнява функциите си при ненормиран работен ден, то по делото не е установена необходимост по смисъла на чл.211, ал.4, изр.2 от ЗМВР служителят да изпълнява служебните си задължения и след изтичане на редовното работно време, след като заповедта на началника на РУП – Девин, с която е разпоредено провеждането на ежемесечния отчет да става в първия понеделник на следващия месец, е от 06.02.2012 г. и в случай, че участието на Милушев е било наложително, то това обстоятелство не е съобразено при изготвянето на седмичния график за почивките, утвърден от същия административен орган. Настоящият състав напълно споделя изложените от първоинстанционния съд мотиви в тази насока.
По тези съображения касационната инстанция приема за правилен извода на съда за издаване на оспорената заповед в противоречие с материалния закон. Като достига до извод за нейната незаконосъобразност и на това основание отменя същата, първоинстанционният съд постановява решение, което кореспондира със закона.
Касационният довод за необоснованост на съдебното решение е неоснователен. Изводът на съда за липса на материално правните предпоставки за ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителя на посоченото в заповедта основание е направен след задълбочен анализ и преценка на всички събрани доказателства, както е след обсъждане на възраженията на страните. В съответствие с изискванията на
чл. 168, ал. 1 от АПК
съдът извършва цялостна преценка на законосъобразността на оспорения акт на всички посочени в
чл. 146 от АПК
основания, като достига до законосъобразни изводи за издаването му от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административно производствените правила, но в противоречие с материалния закон.
Възражението за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователен. Касаторът само се позовава на това отменително основание, без да изложи конкретни доводи в този смисъл, поради което следва да се приеме, че такива не са до допуснати от съдебния състав.
Поради изложеното касационната инстанция приема, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати посочените от касатора нарушения по смисъла на
чл. 209, т. 3 от АПК
. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила.
По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА
решение № 73 от 01.06.2012 г., постановено по адм. дело № 105/2012 г. по описа на Административен съд - Смолян.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ И. Д.
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ М. М./п/ А. А.
А.А.