Производството е по чл. 33 и сл. ЗВАС и е образувано по жалба на С. В. Д. срещу решението по адм. д. № 412/2005 г. на Пловдивски окръжен съд, като се прави довод за незаконосъобразност. Иска се отмяна на същото и постановяване на друго, с което да се отмени обжалваната заповед на началника на РДНСК Пловдив.

Ответниците по касационната жалба не вземат становище.

Становището на прокурора е, че касационната жалба е неоснователна.

Върховният административен съд - второ отделение приема, че касационната жалба е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

С решението, което се атакува с касационната жалба, Пловдивският окръжен съд е отхвърлил жалбата на С. Д. срещу заповед № ДК - 22 - 7/01.03.2004 г. на началника на РДНСК Пловдив, с която е отменен издадения от главния архитект на община Х. А. за узаконяване № 94 - 00 - С - 8/15.01.2003 г. на "гараж със застроена площ 32.40 кв. м. в поземлен имот 681, кв. 3 по плана на гр. Х." на името на С. В. Д. и преписката е върната на главния архитект на община Х. за произнасяне съобразно указанията на съда. За да постанови решението си съдът е приел, че издаденият акт за узаконяване само на името на съсобственика С. Д. е незаконосъобразен с оглед изискването на чл. 226, ал. 5 ЗУТ и като такъв правилно е бил отменен от началника на РДНСК. Решението е правилно.

В касационната жалба се твърди, че имало законосъобразни строителни книжа, към момента на извършването на строежа през 1975 г. и се говори за разрешение за строеж № 23 от 11.10.1975 г. Последното обаче е издадено не на името на касатора, а на името на Н. С. Д. и не го ползва в това производство. От друга страна, както правилно е приел съдът, узаконяването е следвало да се извърши на името на всички съсобственици на...