С решение от 26.06.2006 г. по адм. д. № 376 от 2006 г. Пловдивският окръжен съд е отхвърлил жалбата на И. А. П.ев от Пловдив против решение № 28 от 10.02.2005 г. на директора на РУ "Социално осигуряване" - Пловдив и потвърденото с него разпореждане № 2309104680 от 19.08.2005 г. на началника на отдел "Пенсии", с което е отказано отпускането на добавката по чл. 9 ЗПРРРЛ към сбора на пенсиите, изплащани на лицето.

Против това решение на окръжния съд И. А. П.ев е подал касационна жалба, с която е поискано отменяването му.

Върховният административен съд не уважи касационната жалба.

Оплакването, така както е формулирано и изложено в касационната жалба, е неоснователно, защото не се оправдава фактически и от гледище на закона. Окръжният съд след като е констатирал, че И. А. П.ев като осъден от Народния съд 1944-1945 г. не е реабилитиран по съдебен ред, деянието му не е амнистирано и присъдата му не е отменена по реда на надзора, е приел, че с оглед липсата на доказателства за осъществена по отношение на същия репресия по смисъла на ЗПГРРЛ, той няма право да получи добавката по чл. 9 ЗПГРРЛ, за която е без значение, че наказанието му е било опростено чрез помилване с Указ № 11 от 13.12.1945 г. и по тази причина е потвърдил разпореждането на пенсионния орган. Това становище на окръжния съд е правилно. С. З. за политическа и гражданска реабилитация на репресираните лица е признато правото на обезщетение на визираните в разпоредбата на чл. 1 лица, които са били незаконно репресирани заради техния произход, политически убеждения или религиозни вярвания през периода от 12 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г. Съгласно текста на чл. 9 от с. з., тези лица имат право и на месечна добавка към получаваните пенсии. Разпоредбата на чл. 1, т. 1 от ЗПГРРЛ обявява политическа и...