О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 60
гр.София, 17.02.2022 г.
Върховният касационен съд на Р. Б.
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
седми февруари две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Василка Илиева
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Ерик Василев
като разгледа докладваното от Б. И. ч. гр. д.№ 3029/ 2021 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.248 ал.3 изр.2 ГПК.
Образувано по частна жалба на Р. П. Л. срещу определение на Софийски апелативен съд № 10192 от 09.06.2021 г. по гр. д.№ 2043/ 2020 г., с което е оставено без уважение искането на частния жалбоподател за изменение на постановеното от същия съд по същото дело решение № 12505 от 17.12.2020 г. в частта за разноските.
Жалбоподателят поддържа, че неправилно въззивният съд определил размера на дължимото възнаграждение за процесуално представителство по чл.38 ал.2 от ЗЗД на 578,06 лв. Този размер бил занижен с оглед извършената по делото работа, а също така бил под минимума, предвиден в чл.7 ал.2 от Наредба № 1 от 09 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По тези съображения счита за неправилно въззивното определение, с което е отказано изменение на решението в частта за разноските и моли за отмяната му.
Ответната по частната жалба страна – Прокуратура на Р. Б. /ПРБ/ – не взема становище.
Частната жалба е допустима, но разгледана по същество - неоснователна.
Основното производство е образувано по искова молба на Р. Л. срещу ПРБ, предявен е осъдителен иск за сумата 500 000 лв. Първоинстанционният съд уважил иска частично. И двете страни обжалвали първоинстанционното решение, по жалбите им било образувано въззивно гр. д.№ 2043/ 2020 г. на Софийски апелативен съд. С решение от 17.12.2020 г. въззивният съд потвърдил първоинстанционното решение в частта, отхвърляща иска за разликата над 25 000 лв, а до този размер го уважил. В съответствие с решението си съдът разпределил между страните отговорността за разноските по делото, а на основание чл.38 ЗЗД осъдил ПРБ да заплати на процесуалния представител на ищеца сумата от 578,06 лв адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция. По искане на Р. Л. за изменение на така постановеното решение в частта за разноските въззивният съд постановил обжалваното в настоящето производство определение. С него искането е отхвърлено по съображения, че жалбата на ищеца е уважена за сумата от 15 000 лв при обжалваем интерес от 490 000 лв, а жалбата на ответника е отхвърлена при обжалваем интерес от 10 000 лв. Съгласно чл.7 ал.2 НМРАВ и при съобразяване на уважената част от въззивната жалба на жалбоподателя – ищец било определено дължимото адвокатско възнаграждение. Съдът посочил, че въззивното производство приключило в едно съдебно заседание, в което не били извършвани процесуални действия, затова определеното адвокатско възнаграждение съответствало на извършената работа и било съобразено с минималния дължим размер по НМРАВ.
Определението е законосъобразно. При определяне на размера на дължимото адвокатско възнаграждение въззивният съд е процедирал съгласно установените в съдебната практика изисквания /срв. определение № 54/ 06.02.2019 г. по ч. гр. д.№ 84/ 2019 г., IV г. о. и цитираните в него други актове/. При предявен иск с цена 500 000 лв размерът на минимално дължимото адвокатско възнаграждение е 11 530 лв. Когато искът е уважен за 25 000 лв, адвокатът, оказал безплатна помощ под формата на процесуално представителство, има право на възнаграждение в размер не по-нисък от 576,50 лв за една инстанция. Делото не се отличава с фактическа и правна сложност, пред въззивния съд страните са спорели само за размера на дължимите обезщетения и не са събирани доказателства. Затова няма основания възнаграждението да бъде определено в размер, по-висок от присъдения с въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира частната жалба за неоснователна и
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение на Софийски апелативен съд № 10192 от 09.06.2021 г. по гр. д.№ 2043/ 2020 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: