4О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 112

гр. София, 17.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

като разгледа докладваното от съдията М. Г. гражданско дело № 3240 по описа на Върховния касационен съд за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 33357/16.04.2021 г. на Т. Г. К., чрез адв. В. Н., срещу въззивно решение № 10230/11.03.2021 г., постановено по възз. гр. д. № 1645/2020 г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 272/13.01.2020 г. по гр. д. № 10906/2011 г. на Софийски градски съд. С първоинстанционното решение е прогласена нищожността на договор за ипотека, сключен на 20.07.2006 г. между „А. Б. ЕООД и Т. Г. К., обективиран в нотариален акт № 9 от 20.07.2006 г., том ІІ, дело № 197/2006 г. по описа на нотариус Б. Н., с рег. № 142 от НК, в частта му по т. 1, т. 2 и т. 7, с която е учредена ипотека върху следните имоти: 1) апартамент № 1, построен на трети надземен етаж, кота + 5.40 м. със застроена площ от 121.26 кв. м., състоящ се съгласно одобрен архитектурен проект от 28.09.1993 г. от входно антре, дневна, кухненски бокс, трапезария, две спални, обслужващи антрета, баня с тоалетна, тоалетна и три тераси, при граници, съгласно архитектурния проект: север – двор; изток – калканна стена; юг – [улица]; запад – офис, стълбище и апартамент № 2, заедно с принадлежащото му избено помещение № 1, с площ от 3.24 кв. м., при граници – север – избено помещение № 2, изток, юг и запад – общ коридор, ведно с 0,0548 % ид. части от общите части на жилищната сграда, построена в парцел X–82 от кв. 276 по плана на [населено място], м. „Л.-1“, с площ от 597 кв. м.; 2) апартамент № 2, с площ от 121.26 кв. м., построен на трети надземен етаж на кота +5.40, състоящ се от входно антре, дневна, кухненски бокс, трапезария, две спални, обслужващи антрета, баня с тоалетна, тоалетна с мивка и три тераси, при граници по одобрен архитектурен план: север-двор, изток-апартамент № 1, стълбище, стълбищна клетка, асансьорна шахта и офис, юг – [улица], запад-калкан, идентичен с апартамент № 6 по решение по гр. д. № 11953/1995 г. по описа на Софийския районен съд, заедно с принадлежащото му избено помещение № 2, с площ от 3.24 кв. м., при граници: север-подземни гаражи, изток-общ коридор, юг-избено помещение № 1, запад-общ коридор и 0,0548% ид. части от общите части на жилищната сграда, представляващи 25.45 кв. м. и толкова идеални части от правото на строеж върху поземления имот, съставляващ УПИ Х-82, кв. 276 по плана на [населено място], м. „Л.-І част“, с площ от 597 кв. м., при граници по скица: север-УПИ ІV-91 и УПИ V-91, изток-УПИ ІХ-83, юг – [улица], запад-УПИ ХІ-81; 3) гараж № 5, представляващ 1/10 ид. част от подземния гараж, находящ се в същата сграда на кота -3.70.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.

В изложението си касаторът сочи, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационния контрол по въпроса - длъжен ли е съдът да разгледа иска на предявеното основание. Поддържа, че обжалваното решение противоречи на постановените - решение № 340/11.10.2011 г. по гр. д. № 870/2010 г., IV г. о., решение № 201/16.01.2019 г. по т. д. № 870/2010 г., I т. о. и решение № 254/12.07.2018 г. по т. д. № 1479/2017 г., II т. о. на ВКС.

Ответната страна по жалбата – Д. В. С., чрез адв.Н. В., в писмен отговор изразява становище за становище за липса на предпоставки за допускане на касационното обжалване и за неоснователност на жалбата. Претендира разноски.

Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, по предпоставките за допускане на касационно обжалване намира следното:

Съставът на Апелативен съд – София е приел, че e сезиран с иск за прогласяване нищожност на учредената договорна ипотека в хипотезата на чл. 26, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД, поради противоречието й с императивната норма на чл. 167, ал. 3 ЗЗД, съгласно която ипотека може да се учреди само върху имоти, които при сключването на договора принадлежат на лицето, което я учредява. На основание чл. 272 от ГПК е препратил към мотивите на първоинстанционното решение, като по този начин е възприел изводите, че ищцата Д. С. е собственик на процесните имоти по силата на учредено и реализирано право на строеж. С решение от 30.09.1999 г. по гр. д. № 11953/ 1995 г. на Софийския районен съд, влязло в сила на 05.10.2005 г., е обявен за окончателен предварителен договор от 12.04.1993 г., с който ищцата и други физически лица са учредили на ответното дружество (тогава с наименование „Дорон-Д“ ЕООД) право на строеж за построяване на жилищна сграда в собственото им дворно място, като ищцата С. и В. В., чийто единствен наследник е първата, са си запазили и е следвало да получат апартамент № 4 и апартамент № 6 на кота + 5.40, на които съответстват процесните апартаменти № 1 и № 2, заедно с мазета според броя на обектите, магазин (който не е предмет на настоящия спор) и гаражна клетка, съответстваща на 1/10 ид. ч. от подземния гараж. С построяването на сградата тези обекти не са преминали в собственост на дружеството - строител, тъй като са изключени от обхвата на учреденото ограничено вещно право на строеж. Спорът между учредителите и суперфициара относно същите обекти е продължил до 2005 г., поради което ответникът „А. Б. ЕООД (с предишно наименование „Дорон–Д“ ЕООД) не би могъл да се легитимира като собственик по давност на процесните имоти с издадения констативен нотариален акт № 197, том І, нот. дело № 185/2006 г. Същото е прието и с влезлите в сила решения, с които ищцата е призната за собственик на спорните имоти по отношение на правоприемниците на ответното дружество, както следва: на апартамент № 1 с решение № 8818/ 06.12.2016 г., постановено по гр. д. № 5283/2011 г. на СГС, влязло в сила на 23.07.2018 г. и вписано в СВ на 26.11.2018 г.; на апартамент № 2 и на 1/10 ид. ч. от подземен гараж, представляващ гараж № 5 – с решение № 6914/18.10.2017 г. по гр. д. № 10903/2011 г. на СГС, влязло в сила на 03.04.2019 г. и вписано в СВ на 26.06.2019 г.

При тези данни въззивният съд е приел, че след като ищцата Д. С. се легитимира като единствен собственик на имотите (апартамент №1, апартамент № 2, и гараж № 5), ответникът „А. Б. ЕООД не би могъл с договора от 20.07.2006 г. валидно да учреди ипотека върху същите в полза на ответницата Т. К.. Съгласно разпоредбата на 167, ал. 3 от ЗЗД ипотека може да се учреди само върху имоти, които при сключването на договора принадлежат на лицето, което я учредява. В случая ипотеката е учредена от несобственик на недвижимите имоти, поради което е нищожна. За неоснователно е прието възражението на ответната страна, че ищцата няма активна материалноправна легитимация за предявяване на иска, поради това, че не е страна по сделката. Съдът е посочил, че ищцата е трето на договора за ипотека лице, но има правен интерес от обявяването на недействителността, тъй като ипотеката е учредена върху собствените й имоти и засяга нейната правна сфера.

При тези решаващи изводи на въззивния съд, настоящият състав на ВКС, Трето гражданско отделение, намира, че по изведения в изложението въпрос не са налице предпоставки за допускане на касационния контрол.

Въпросът - длъжен ли е съдът да разгледа иска на предявеното основание - няма претендираното от жалбоподателката значение и не обуславя селектирането на жалбата. Безпротиворечива и трайно установена е практиката на ВКС, че правната квалификация на иска се определя от съда с оглед изложените в исковата молба като основание на предявения иск обстоятелства, а посочената от ищеца правна квалификация не го обвързва. В рамките на правомощията си въззивният съд, който е длъжен да осигури правилното приложение на материалния закон, извършва самостоятелна проверка на правната квалификация. При констатация, че тя е неправилна, трябва да я определи съобразно наведените в исковата молба обстоятелства и да разреши материалноправния спор по същество. В случая, първоинстанционният съд е взел предвид изложените от ищцата в исковата молба и в уточняващите молби обстоятелства и твърдения и е квалифицирал предявения иск по чл.26, ал.1, пр.1, вр. с чл.167, ал.3 ЗЗД. В мотивите на обжалваното решение въззивният съд, с оглед и на въведените във въззивната жалба оплаквания, е обсъдил правнорелевантните за спора факти и доказателства, субсумирал ги е под приложимата материалноправна норма и е възприел дадената от първата инстанция правна квалификация на иска. Съдът се е произнесъл по заявеното от ищеца основание и петитум на претенцията и в рамките на очертания от страните предмет на делото, с което е изпълнил процесуалните си задължения на инстанция по съществото на спора. Предвид това, не е налице противоречие на обжалвания въззивен акт със задължителната съдебна практика и конкретно с разрешението по т. 2 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, на което се позовава жалбоподателката.

Ответната страна е направила искане за присъждане на разноски, което е основателно и доказано за сумата от 7 680 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 10230/11.03.2021 г., постановено по възз. гр. д. № 1645/2020 г. по описа на Апелативен съд – София.

ОСЪЖДА Т. Г. К., с ЕГН [ЕГН], на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на Д. В. С., с ЕГН [ЕГН], разноски за тази инстанция в размер на сумата 7 680 лева.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.