Върховният съд на НРБ - пленумът, за да се произнесе по предложението на председателя на Върховния съд, взе предвид:

Съгласно чл. 18 от Закона за устройството на съдилищата пленумът на Върховния съд, който се състои от всички съдии при Върховния съд, е устроен като висша ръководеща съдебна инстанция по отношение, на всички съдилища в НР България.

В чл. 18 ЗУС е казано, че пленумът дава общи указания за ръководството на съдилищата по въпросите на съдебната практика и че издадените от него постановления са задължителни за съдилищата. При разрешаването обаче на въпроса за правомощията, които са дадени на пленума на Върховния съд, тази разпоредба следва да се разгледа във връзка с разпоредбите на чл. 38 ЗУС. По силата на този последния текст върховният съдебен надзор над съдилищата се упражнява от Върховния съд на Народната република. Този съд упражнява надзор и при разглеждане на предложенията, направени от главния прокурор на НРБ и от председателя на Върховния съд за преглед на влезли в сила съдебни актове на съдилищата и на особените юрисдикции. По смисъла на чл. 18 ЗУС, тълкуван във връзка с чл. 38 от същия закон, следва да се приеме, че пленумът на Върховния съд може и има право да ръководи съдилищата не само с издадените от него постановления по силата на чл. 18, ал. 3 ЗУС, но и като осъществява присъщата на Върховния съд надзорна функция, като разглежда предложенията на главния прокурор на НРБ и на председателя на Върховния съд против решения и присъди на общите събрания на колегиите при Върховния съд, в които са допуснати особено съществени закононарушения. В чл. 18 ЗУС не са изброени изчерпателно всички правомощия на пленума. По скоро чл. 18 ЗУС трябва да се разбира в смисъл, че само пленумът може да дава ръководещи постановления, които са задължителни за всички съдилища, за разлика от решенията на общите събрания на колегиите, които служат само за ръководство на съдилищата (чл. 212 ГПК и чл. 239 НПК), и за разлика от решенията на съставите на Върховния съд, в които само указанията по тълкуването и прилагането на закона са задължителни, и то само за съда, който ще разгледа наново делото по вече отмененото решение или присъда (чл. 208, ал. 2 ГПК и чл. 236 НПК).

В чл. 18 ЗУС е очертана най-важната функция на пленума на Върховния съд - да ръководи всички съдилища в страната, като им дава общи указания по въпросите на съдебната практика с постановления, които са задължителни за всички съдилища. Това ръководство пленумът на Върховния съд може да осъществи и по реда на върховния съдебен надзор, който принадлежи на Върховния съд по силата на чл. 38 ЗУС.

Разпоредбата на чл. 38 ЗУС, която урежда върховния съдебен надзор над съдилищата и особените юрисдикции, не само не изключва пленума от упражняването на върховния съдебен надзор, но изрично предвижда такъв съдебен надзор, защото щом текстът разпорежда, че Върховният съд на НРБ упражнява върховния съдебен надзор, от само себе си се разбира, че този надзор може да се упражнява от всичките състави на Върховния съд (тричленния състав - отделението, общото събрание на гражданските или наказателните отделения - колегията, или пълния състав на Върховния съд - пленума). Липсата на съответни процесуални разпоредби за преглед по реда на съдебния надзор върху решенията на общите събрания в глава ХIХ от НПК и в глава ХХI от ГПК се обяснява с това, че пленумът на Върховния съд е устроен със Закона за устройството на съдилищата, приет през ноември 1952 г., след като НПК и ГПК бяха влезли в сила (през февруари 1952 г.).

С оглед на тези разпоредби на Закона за устройство на съдилищата и в духа на основните принципи на социалистическото право, действуващо в Народната република България, следва да се приеме, че и решенията на общите събрания на колегиите при Върховния съд, в които са допуснати особено съществени закононарушения, подлежат на преглед по реда на съдебния надзор от пленума на Върховния съд, надлежно сезиран с предложение от главния прокурор на НРБ или от председателя на Върховния съд.