ОПРЕДЕЛЕНИЕ№1741гр. София, 05.06.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ 3 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав

Председател: Елеонора Чаначева

Членове: Васил Христакиев

Елена Арнаучкова

като разгледа докладваното от В. Х. частно касационно търговско дело № 1040 по описа за 2025 година,

взе предвид следното.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на ответника „Ю. Б. АД срещу въззивно определение на Варненски апелативен съд.

Ищецът Р. Г. оспорва жалбата. Третото лице - помагач на страната на ответника У. Д. не изразява становище.

По реда на чл. 288 ГПК съдът прие следното.

Произнасяйки се по жалби на двете страни, въззивният съд е потвърдил определението, с което първоинстанционният съд е оставил без уважение исканията на страните за изменение на основание чл. 248 ГПК в частта за разноските на решението по делото чрез увеличаване на размера на присъденото на пълномощника на ищеца адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗЗД, респ. чрез възлагане на разноските изцяло в тежест на ищеца.

Допускане на касационното обжалване се иска на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпросите:

- хипотезата на чл. 78, ал. 2 ГПК предвижда ли активно поведение от страна на ответника по делото, тъй като думата „повод“ в хипотезата на иск по чл. 439 ГПК, предвещава действие, което да предизвика ищеца да защити правата си;

- в хипотезата на перемирано изпълнително производство бездействието на кредитора може ли да се приеме за даване на повод в хипотезата на чл. 78, ал. 2 ГПК, тъй като повод означава „непосредствена причина, основание за нещо“, а от действията на кредитора никъде не е предприемано активно действие за събиране на задължението по принудителен ред;

- при издаден изпълнителен лист и погасено по давност вземане представлява ли искът по чл. 439 ГПК единственото правно средство за погасяване на задължението при наличието и на други начини, предвидени в закона за погасяване на задължението - напр. чл. 109 ЗЗД и в тази връзка при произнасянето на съда в частта за разноските следва ли да се вземе предвид тази възможност при пълна липса на оспорване на задължението като погасено по давност от страна на кредитора;

- в хипотезата на чл. 78, ал. 2 ГПК кредиторът дава ли повод за предявяване на отрицателен установителен иск по реда на чл. 439 ГПК вр. чл. 124, ал. 1 ГПК и дължи ли разноски по предявения иск - при формалното съществуване на изпълнителен титул, вземането по който е погасено по давност, и без да се предприемат действия на принудително изпълнение по искане на кредитора, и като се вземе предвид, че длъжникът по ИЛ има защита по чл. 439 ГПК и възможност при предявяване на иск по посочения ред и за негово обезпечение съгласно чл. 397, ал. 1, т. 3 ГПК да поиска и получи спиране на изпълнението, т. е. ефективно да противодейства на кредитора за удовлетворяване на вземането му което е погасено по давност.

Поставените въпроси се свеждат до отговорността за разноски на кредитора-ответник, признал предявения от длъжника-ищец иск за несъществуване на вземане, погасено поради изтекла давност. По този въпрос е формирана последователна практика на ВКС (напр. ч. т. д. № 1325/2023 г. на II т. о. и цитираното там, както и посочената от въззивния съд практика), според която в случая, когато предявяването на иска е условие за упражняване на субективните права на ищеца, не е налице първата предпоставка на нормата на чл. 78, ал. 2 ГПК. При наличие на изпълнителен титул и изпълнителен процес, образуван въз основа на влязло в сила решение или заповед за изпълнение, предявяването на иска по чл. 439 ГПК за оспорване на изпълнението въз основа на факт, настъпил след приключване на производството, в което е издаден изпълнителния лист, и конкретно чрез позоваване на изтекъл давностен срок, е единствената възможност за защита на длъжника, доколкото подобно възражение длъжникът не може да направи пред съдебния изпълнител, а в исков процес.

Според разясненията по т. 4 от ТР № 1/2009 на ВКС-ОСГТК основанието „значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото“ изисква наличието на едно от следните условия: 1) създадена поради неточно тълкуване съдебна практика, която следва да бъде изменена; 2) съдебна практика, създадена при остарели правна уредба или обществени условия, която следва да бъде осъвременена поради настъпили изменения в уредбата или обществените условия; 3) непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба, поради което съдебната практика следва да бъде създадена или осъвременена.

В разглеждания случай не се обосновава нито една от посочените форми на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Не се твърди по поставения въпрос да е налице неправилна (създадена поради неточно тълкуване) съдебна практика, която следва да бъде изоставена. Не се поддържа също да са настъпили изменения в правната уредба или обществените условия, които да налагат осъвременяване на съществуваща практика. Не се поддържа и липса на практика (което се свързва с третата форма на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК), нито се обосновава наличие и на останалите елементи на тази форма – да е налице непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба, която именно да налага създаването на съдебна практика. Конкретни аргументи в тази насока не са изложени, вместо което в изложението е развита поддържаната от жалбоподателя теза, че отсъствието на предприети нови изпълнителни действия след перемпцията е достатъчно да обоснове липсата на повод за предявяване на иска по чл. 439 ГПК по смисъла на чл. 78, ал. 2 ГПК. Последното обаче не обосновава наличието на въведеното основание по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК съобразно посоченото по-горе съдържание, особено при установената последователна практика на ВКС по обсъждания въпрос, с която обжалваното определение е съобразено.

С тези мотиви съдът

ОПРЕДЕЛИ:Не допуска касационно обжалване на определение № 79/12.02.2025 г. по ч. т. д. № 51/2025 г. по описа на Варненски апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: .............................................

Членове:

1 ............................................

2. ...........................................