№ 106 гр. София, 15.02.2022 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД - Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и втората година в състав:

Председател: Симеон Чаначев

Членове: Александър Цонев

Филип Владимиров

като изслуша докладваното от съдията А. Ц. гр. д. № 3106/2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано по касационна жалба на „Обединена българска банка“ АД срещу въззивно решение № 260045/19.03.2021 г. по в. гр. д. № 569/2020 г. на Варненски апелативен съд, ТО, в частта, с която е отменено решение № 260207/21.08.2020 г. по т. д. № 1260/2019 г. на Варненския окръжен съд, ТО, и вместо това са отхвърлени предявените от касатора срещу Г. Д. И. искове с правно основание чл. 422 ГПК за приемане за установено, че ответницата дължи на банката непогасена главница по договор за предоставяне на кредит за закупуване на недвижим имот от 22.08.2007 г., изменен и допълнен с допълнителни споразумения № 1 от 05.05.2011 г. и № 2 от 14.11.2012 г. и споразумение от 24.09.2015 г., за горницата над 16 019,08 евро до присъдените 24 586,43 евро, ведно със законната лихва, считано от 09.04.2015 г. до окончателното изплащане на вземането, за които е издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, както и непогасена главница по договор за предоставяне на кредит за закупуване на недвижим имот от 22.08.2007 г., изменен и допълнен с допълнително споразумение № 1 от 05.05.2011 г. и споразумение от 24.09.2015 г., за горницата над 4 092,68 лв. до присъдените 5 385,70 лв., ведно със законната лихва, считано от 09.04.2015 г. до окончателното изплащане на вземането, за които е издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК.

В жалбата се поддържа, че обжалваното решение е неправилно, тъй като въззивният съд е приел, че не се дължи възнаградителна и наказателна лихва, която е начислена до датата на обявяване на договора за кредит за предсрочно изискуем. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване по въпросите: Намира ли приложение, даденото в т. 2 на ТР № 3-2017-ОСГТК, задължително тълкуване относно размера на вземането на кредитора при предсрочна изискуемост по договор за кредит? 2. При настъпила предсрочна изискуемост и издадена заповед за незабавно изпълнение, какъв е редът за погасяване на главница, лихви, разноски?

В срока за отговор ответницата Г. Д. И. не взема становище по касационната жалба.

По делото е безспорно установено, че между страните са възникнали валидни облигационни отношения въз основа на два сключени между тях договора за банков кредит: договор за предоставяне на кредит за закупуване на недвижим имот от 22.08.2007 г., изменен и допълнен с допълнително споразумение № 1 от 05.05.2011 г. и допълнително споразумение № 2 от 14.11.2012 г., по силата на който банката предоставила на ответницата кредит в размер на 49 000 евро, с краен срок на издължаване 15.08.2015 г., месечна анюитетна вноска в размер на 550,51 евро, дължими на 15-то число на месеца, всяка от които включва главница, лихва и съответната част от годишната такса за управление и обслужване; договор за предоставяне на кредит за закупуване на недвижим имот от 22.08.2007 г., изменен и допълнен с допълнително споразумение № 1 от 05.05.2011 г., по силата на който банката предоставила на ответницата кредит в размер на 15 000 лв., с краен срок на издължаване 15.08.2014 г., с месечна анюитетна вноска в размер на 264,34 лева, дължими на 15-то число на месеца, всяка от които включва главница, лихва и съответната част от годишната такса за управление и обслужване. Установено е, че двата кредита са усвоени по банковата сметка на кредитополучателя, както и че и двата договора съдържат идентична възможност за банката да обяви кредитите за предсрочно изискуеми, в случай че длъжникът не издължи частично или напълно две анюитетни погасителни вноски, както и при неизпълнение на което и да е от задълженията или условията по договора за кредит; поради непогасяване на две вноски с падеж 15.07.2013 г. и 15.08.2013 г. договорът за кредит в евро е обявен за предсрочно изискуем; поради непогасяване на две вноски с падеж 15.12.2013 г. и 15.01.2014 г. договорът за кредит в лева също е обявен за предсрочно изискуем; изявленията на банката за обявяване на предсрочна изискуемост и на двата кредита са получени от длъжника на 26.03.2015 г., като кредиторът се е снабдил със заповеди за незабавно изпълнение, с които Г. И. е осъдена да плати на банката 6150, 35лв. главница, заедно със законна лихва от 09.04.2015г., възнаградителна лихва до 07.04.2015г., наказателна лихва 451,23лв. до 07.04.2015г. и разноски 730,70лв., както и 24586,43 евро главница, заедно със законната лихва от 09.04.2015г., 3390,96 евро възнаградителна лихва до 07.04.2015г., 1718,31 евро наказателна лихва до 07.04.2015г., и 2843,03лвразноски. След обявяване на предсрочната изискуемост на двата кредита, на 24.09.2015 г. между страните са сключени споразумения по всеки един от договорите, в които кредитополучателката признава вземанията на банката в посочения в тях размер за основателни, ликвидни и изискуеми, не оспорва настъпилата предсрочна изискуемост на кредитите и заявява готовност да погаси остатъка от задължението си доброволно при договорените със споразуменията условия. В споразуменията е предвидено, че при забава в плащането на която и да е дължима вноска с 90 дни, неговото действие се прекратява автоматично, без да е необходимо кредиторът да уведомява длъжника. Според заключението на изготвената по делото съдебносчетоводната експертиза споразуменията са действали до януари 2018 г., като след тази дата действието им е прекратено поради наплащане от страна на длъжника и банката е пристъпила към удовлетворяване на вземането си по принудителен ред. След обявяването на кредитите за предсрочно изискуеми, респективно след 09.04.2015 г., когато са подадени заявленията по чл. 417 ГПК, длъжникът е превел на банката за погасяване на дълга си общо 27 680,97 лв., с които суми банката е погасявала задължението, но не по начина, уреден в споразуменията, а по изпълнителните листове, като са погасени разноски, възнаградителна и наказателна лихва, както и законна лихва.

При тези факти, апелативният съд е приел, че споразуменията от 24.09.2015 г. не следва да се зачитат при изчисляване размера на дълга, тъй като същите са имали действие между страните до 01.12.2018 г., когато автоматично са преустановили действието си, поради което правилно банката е погасявала задълженията на кредитополучателката по изпълнителните листове с постъпилите след обявяването на предсрочната изискуемост суми. Прието е, че в случая следва да се съобразят и извършените погашения на дълга със сумите, които ищцата е заплатила след 26.03.2015 г.; че в противоречие със задължителните постановки на т. 2 от ТР № 3-2017-ОСГТК банката е погасявала както главниците, законните лихви, такси и разноски, така и възнаградителните и наказателните лихви, начислени след датата на обявяване на предсрочната изискуемост, а размерът на вземането на банката при предсрочна изискуемост на кредита се определя в размер само на непогасената главница и законната лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането. Следователно банката е следвало да погаси части от главницата, а не лихви, които след обявяването на предсрочната изискуемост на договорите за кредит вече не се дължат, поради което, с оглед заключението на съдебносчетоводната експертиза, в случая установителният иск е приет за основателен за 16 019,08 евро по договора в евро и за 4 092,68 лв. по договора в лева.

Настоящият състав на ВКС счита, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, по въпросите относно вземанията на кредитора за лихви при предсрочна изискуемост на кредита, както и относно начина и реда на погасяване на вземанията по чл. 76 ЗЗД (въпросите са уточнени и конкретизирани съгласно т. р.№1/10г. на ОСГТК). Въззивният съд е приел, че възнаградителната лихва, изчислена до датата на предсрочната изискуемост, не се дължи, както и че при плащане, което е недостатъчно, първо се погасява главницата, а едва след това лихвите, но тези тълкувания на въззивния съд са в противоречие с постановките на т. р. №3/19г. на ОСГТК.

Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение:

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 260045/19.03.2021 г. по в. гр. д. № 569/2020 г. на Варненски апелативен съд, ТО.

Указва на касатора в 1- седмичен срок от съобщението да представи доказателства за платена държавна такса в размер на 1075лв. по сметка на ВКС, иначе касационното производство ще бъде прекратено.

Делото да се докладва за насрочване след представяне на квитанцията за платена държавна такса.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: