2 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 66

гр. София, 15.02.2022 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД - Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в състав:

Председател: Симеон Чаначев

Членове: Александър Цонев

Филип Владимиров

като изслуша докладваното от съдията Александър Цонев к. гр. д. № 2187/2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 248, ал.1 ГПК. Съдът е сезиран с молба от адв. М. М. към АК Враца да бъде допълнено определението, постановено по чл. 288 ГПК, като и се присъди адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗЗД.

Настоящият състав на ВКС счита, че молбата е неоснователна, защото адв. М. е имала сключен договор за предоставяне на безплатна правна помощ с И. П.. Но преди постановяване на окончателния съдебен акт по чл. 288 ГПК, И. П. е починала и е била заместена от наследника и М. Н. П.. Договорът за безплатна правна помощ е сключен с оглед личността и е прекратен със смъртта на И. П., а М. П. не е станал страна по договора въз основа на наследство. С оглед изхода на спора, право на разноски по делото има М. П., но по отношение на него адв. М. не е извършила безплатна правна помощ. Присъждането на адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗЗД се предпоставя от следното обстоятелство - представляваната безплатно от адвокат страна да има право на разноски по делото. Това следва от чл. 38, ал.2 ЗЗД, който изисква насрещната страна да бъде осъдена за разноски. Предвид мястото на нормата и необходимостта осъждането за разноски да е спрямо лице, което има право на разноски, то следва, че именно страната, която е представлявана безплатно от адвокат трябва да има право на разноски, за да може адвокатът да иска плащане на възнаграждение по чл. 38...