3 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 443

С.,

04,06,2014

година

Върховният касационен съд на Република България,

първо търговско отделение, в закрито заседание на

четиринадесети април

две хиляди и четиринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

НИКОЛА ХИТРОВ

ЧЛЕНОВЕ:

ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА

РОСИЦА БОЖИЛОВА

изслуша докладваното от съдията Чаначева

т. дело №

3246/2013

година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [община] против решение от 09.04.2013 г. по т. д. № 12515/2012 г. на Софийски градски съд,

Ответникът по касационната жалба- [фирма] – [населено място] не е заявил становище.

Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:

С представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК

, касаторът

е поддържал, че решението е неправилно, като е възпроизвел текста на чл.281, т.3 ГПК. Посочил е, че съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос, а именно

- „ тълкуването и приложението на разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗЗД, съпоставена към договор за общинска собственост, подписан от управителя на общинското предприятие.”Касаторът е заявил и основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като е поставил в тази връзка въпросите

–„1/

Явява ли се трето за спора лице общинското предприятие в сключен договор за наем на имот – общинска собственост, доколкото не притежава самостоятелна правосубектност и 2/ Може ли съдът да се произнася служебно по валидността на наемно правоотношение при липса на оспорване или възражение на ответника в тази посока”. Посочено е

, че имало съдебна практика, според която общинското предприятие не било самостоятелно юридическо лице и предявен от него иск следвало да се...