Производството е по реда на чл.209 и следващите от Адмнистративнопроцесуалния кодекс/АПК/.
Образувано е по касационна жалба на А. Т., гражданин на Р. А., против решение №184/17.03.2008г., постановено от Варненския окръжен съд по адм. д. № 1873/2006г. Касационните доводи са за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон – отменителни основания по чл. 209, ал.1, т.3 от АПК.
Ответникът по касационната жалба – директорът на Областна дирекция на МВР-Варна, редовно призован, не се явява в с. з. и не взема становище.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.
Върховният административен съд, състав на трето отделение приема, че жалбата е подадена в срока по чл. 211.ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а след проверка на правилността на оспореното решение на Варненския окръжен съд във връзка с посочените по-горе касационни основания и доказателствата по делото, я намира за неоснователна.
С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на А. Т. против заповед № 1139/30.08.2006г. на директора на РДВР – Варна, с която на основание чл. 41, т. 2 и чл. 42а от Закона за чужденците в Р. Б. (ЗЧРБ) са му наложени принудителни административни мерки „принудително отвеждане до границата на Р. Б.” и „забрана за влизане в Р. Б. за срок от 10 години”.
За да постанови това решение, Варненският окръжен съд е приел, че заповедта е издадена от компетентния административен орган в условията на обвързана компетентност при спазване на административнопроизводствените правила, посоченото правно основание кореспондира на установените факти и обстоятелства, заповедта е мотивирана, като мотивите са изложени отделно в изготвеното от началника на РЗ „Миграция” предложение, подписано от директора на РДВР – Варна и приобщени към административната преписка.
Фактическата обстановка е правилно установена от съда и не се оспорва от страните. А. Т. е влязъл в РБългария през 2000г. Кандидатствал е за предоставяне статут на бежанец пред Агенция за бежанците...