Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на К. М. от гр. Б. против Решение №570 от 25.05.2010 г., постановено по адм. дело №1813/2009 г. по описа на Административен съд гр. Б., с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед №РД-14-09-1636/10.12.2009 г. на Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация” (РД”АА”), с която на основание чл. 171, т. 1, б. „г” и т. 2, б. „г”, вр. с чл. 172, ал. 1 и ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 3 от Закона за движение по пътищата (ЗДв.П) му е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) „временно отнемане на свидетелството за управление на МПС”, до решаване въпроса с отговорността, но за не повече от 1 месец и „временно спиране от движение на лек автомобил марка Ауди 80, с рег.№А5548КР”, до решаване въпроса за отговорността.

Твърди се, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му.

Ответникът – Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация” гр. Б., редовно призован, не се явява и представлява и не ангажира становище по жалбата.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд като прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди становищата на страните, намира жалбата за подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил оспорването на К. М. от гр. Б. срещу Заповед №РД-14-09-1636/10.12.2009 г. на РД”АА”, с която на основание чл. 171, т. 1, б. „г” и т. 2, б. „г”, вр. с чл. 172, ал. 1 и ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 3 от ЗДв.П...