Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано по касационна жалба на Директора на Главна дирекция "Гранична полиция" - НСП - София, срещу решение № 632/06.06.2008 г. по адм. д. № 1968/2008 г. на Административен съд София град, І отделение, 4 състав.
Върховният административен съд, ІІІ отделение в настоящия съдебен състав след преценка допустимостта и основателността на жалбата намира, че е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.
С обжалваното решение съдът отменил оспореното пред него решение № 4763/19.02.2008 г. на Директора на Главна дирекция "Гранична полиция", с което е постановен отказ да се издаде пропуск до достъп до зоната на ГКПП на жалбоподателя Никола-И. В. А.. Прието е, че са налице всички условия по отношение на жалбоподателя за издаване на поискания от него пропуск, тъй като: по отношение на него няма влязла в сила присъда за извършено престъпление, а е налице само криминална регистрация в РПУ-Благоевград от 15.09.2006 г. Поискания от него пропуск е във връзка със служебната му необходимост и при наличие на сключено трудово правоотношение с работодателя му - Управление "Пътни такси и разрешителни". Съдът е обсъдил и предишния постановен отказ за издаване на същия пропуск, който е бил предмет на обжалване по адм. д. № 5918/2007 г. на АССГ, 13 състав и по което съдебно решение отказа е бил отменен и делото върнато на административния орган със задължение да издаде пропуска на жалбоподателя. Обсъдено е от съда и нормата на чл. 14, ал. 5 от Нраедба за граничните контролно-пропускателни пунктове, съобразно която "отказът за издаване на пропуск и отнемането на издаден пропуск не подлежат на обжалване" и прието, че тя не може да противоречи на конституционната норма чл. 120, ал. 2, която допуска изключение от общото правило за съдебен контрол спрямо административните актове, но само ако със закон е предвидена тяхната необжалваемост. Но в случая искания от жалбоподателя пропуск се издава по силата на подзаконов нормативен акт - Наредбата за граничните контролно-пропускателни пунктове.
В касационната жалба се прави оплакването, че съдът разгледал и постановил решението си по нередовна жалба, тъй като по нея не била внесена държавна такса от жалбоподателя Никола - И. А.. С това съдът допуснал нарушение на разпоредбите на чл. 86 и чл. 87 АПК и постановил незаконосъобразно решение. Иска се изцяло отмяна на решението.
Пропуска на първоинстанционния съд да изиска внасяне на държавната такса по жалбата е саниран в съдебното решение като жалбоподателят е осъден да заплати същата в размер на 10 лв. Този пропуск не съставлява съществен или процесуален пропуск, който касае самото постановено решение.
Настоящата инстанция, прилагайки служебното си правомощие, съобразно разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК констатира следното:
Неправилно съдът е приел, че обжалвания административен акт, обективиран в Решение № 4763/19.02.2008 г. на директора на Главна дирекция "Гранична полиция" е издаден в нарушение на приложимите материалноправни разпоредби по чл. 14, ал. 3 и ал. 4 от Наредбата на ГКПП и в нарушение на дадените задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона с решение № 5918/2007 г. на Административен съд София град, І отделение, 13 състав. Видно от представения по делото препис от това решение, първоначално постановения отказ за издаване на пропуск на жалбоподателя за пребиваване в зоната на КГПП-Кулата е отменен от съда поради наличие на допуснати съществени процесуални нарушения от адм. орган - липса на постановени мотиви в отказа. Сега обжалвания отказ е постановен именнио в изпълнение на това съдебно решение, в изискуемата се от закона писмена форма и съдържа мотиви, постановени вече по направеното искане. За това не може да се приеме като повторно издаден в противоречие със съдебното решение. По същество отказа е законосъобразен, издаден от оторизиран адм. орган. В мотивите е прието, че жалбоподателя Никола-И. А., при извършена проверка от адм. орган, съгласно чл. 98, ал. 2 от ППЗМВР е установено, че срещу него се води наказателно производсво за престъпление по чл. 202, ал. 1, т. 1 за това, че като длъжностно лице-контрольор на ГС "Кулата, Златарево, Илинден" /т. е. в зоните на отговорност на ГДГП/ е присвоил около 45734 лв. и няма данни производството да е прекратено.
Съгласно чл. 98 ППЗМВР, органите на ГДГП издават пропуски на лицата работещи или осигуряващи дейност в зоната на ГКПП като за целта извършват проверки на физическите и юридически лица за издаване на пропуск. Именно това свое правомощие адм. орган упражнил и посочил като причина да се постанови отказ за издаване на пропуск. В съответствие с материалния закон, адм. орган е приел, че с оглед функционалната му компетентност в зоните и обектите по чл. 52, ал. 3 ЗМВР и с цел превенция срещу извършване на престъпления и правонарушения се отказва издаването на пропуск на жалбоподателя.
С оглед изложеното, обжалваното решение следва да се отмени и вместо него да се постанови решение по същество, с което да се отхвърли жалбата като неоснователна.
Водим от горното, Върховният административен съд - ІІІ отделение РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 632/06.06.2008 г. по адм. д. № 1968/2008 г. на Административен съд София град, І отделение, 4 състав и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Никола-И. В. А. от с. К., община П., срещу решение № 4763/19.02.2008 г. на Директора на Главна дирекция "Гранична полиция". Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ П. И. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ В. К./п/ К. Х. Д.Л.