Решение №3229/27.03.2006 по адм. д. №903/2006 на ВАС

Производството е образувано по касационна жалба от И. А. Ф. от гр. В.,против решение№1640/26.10.2005г.,постановено от Врачанския окръжен съд по адм. д.№268/2005г.

Касационната жалба е подадена от активнолегитимирана страна в срока по чл.33,ал.1 от ЗВАС и е процесуално допустима.

С обжалваното решение, в производство по пар.4к, ал.6 от ПЗР на ЗСПЗЗ,окръжният съд е отхвърлил жалбата на И. А. Ф./Пелинкова/ от гр. В.,срещу заповед№16/10.01.2005г. на Областния управител на област с административен център-Враца, с която е одобрен плана на новообразуваните имоти по пар.4к от ЗСПЗЗ в частта за имот идентификационен номер 9630032 в м."Мачкин дол"в землището на гр. В.,с площ от 802 кв. м.,като неоснователна и недоказана.

За да постанови решението си съдът е приел, че жалбоподателката оспорва обжалваната заповед в частта и относно записването на процесния имот в регистъра на имотите, като собственост на лицето Г. П. Ф..Твърди, че тя е собственица на този имот, който притежава на основание наследство и извършена съдебна делба и представя за удостоверяване на това твърдение нот. акт №163/1967г. и протокол за съдебна спогодба по делбено дело №1420/1977г. на ВрРС,по който имотът се е паднал в неин дял, че тя си владее имота от тогава и до настоящия момент и не познава лицето, което в обжалвания план е посочено като собственик на имота.В качеството на заинтересована страна в процеса е конституиран наследникът на Г. П. Ф.-Г. А. Ф.,който не е взел становище по спора.При тези данни съдът е направил извод, че жалбата е допустима, но неоснователна, тъй като жалбоподателката не твърди и не се установява по делото, по нейно искане да е провеждана процедура за възстановяване на собствеността на основание ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ върху процесния имот.По делото е представено решение на ОСЗГ/бившаПК/-гр. В.,с което решение, по молба на Г. А. Ф.,са реституирани зем. земи на наследниците на Г. П. Ф..По аргумент от пар.4к от ЗСПЗЗ и във връзка с чл.28б от ППЗСПЗЗ,планът на новообразуваните имоти третира земеделски имоти на бивши собственици, правото на собственост на които е възстановено по реда на ЗСПЗЗ и на ползуватели с признати права по този закон, докато жалбоподателката не е от тази категория лица.По същество тя заявява ревандикационна претенция върху имота, доколкото няма данни същата изобщо да е претендирала реституция на имота.В плана на новообразуваните имоти този имот е отразен като собственост на лице с възстановено право на собственост по реда на ЗСПЗЗ.В производството по пар.4к от ЗСПЗЗ съдът проверява законосъобразността на съответния атакуван адм. акт, а правата си на собственост жалбоподателката би могла да защити в рамките на общия исков процес, в ревандикационно производство, ответник по което следвало да бъда настоящата заинтересована страна и в което тя би следвало да докаже, че в нейна полза е изтекла придобивна давност.В това производство именно щяло да се докаже дали представените решения на ОСЗГ реституират собствеността на заинтересования именно върху терена идентификационен номер 9630032.

В касационната жалба се правят доводи за неправилност на постановеното решение-касационни отменителни основания по чл.218б, ал.1,б."в" от ГПК вр. чл.11 от ЗВАС.Жалбоподателката счита за неправилен извода на съда, че тя не е между лицата, които могат да претендира регистрирането на собствеността и върху имота, тъй като не е поискала възстановяване на правото си на собственост върху него от Поземлената комисия, по реда на ЗСПЗЗ,тъй като се легитимира като собственик на процесната земя с представените и приети като доказателства по делото документи-нот. акт за собственост на името на наследодателката и П. К. П. и извършена съдебна делба.Освен това този имот семейството и и тя го владеят повече от 90 години и до днес и никой не им е пречил на това владение, т.е. че собствеността никога не и е била отнемана, та да иска тя възстановяване на този имот по реда на ЗСПЗз.По делото не е доказано, че възстановения с решението на ПК имот на Фенерков е идентичен с нейния, който при извършената от нея проверка на изготвения план на земите, същият е бил записан на нейно име.От представените от нея документи за собственост е видно, че Г. Ф. е съсед на техния имот.

Ответната страна-Областния управител на Врачанска област, редовно призован, не е изпратил представител и не е взел становище по касационната жалба, заинтересованата страна Г. А. Ф.-също.

Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба.При произнасянето си съдът се е отклонил от предмета на спора-заповед по пар.4к, ал.6 от ПЗР на ЗСПЗЗ.

Разгледана по същество, касационната жалба е основателна, по следните съображения:

При постановяването на решението си съдът е допуснал процесуални нарушения, последица от които е неизясняване на правния спор от фактическа страна и направените изводи не почиват на данните по делото и противоречат на материалния закон.

Вярно е, че предмет на правния спор по делото е законосъобразността на обжалваната заповед на Областния управител, с която е одобрен плана на новообразуваните имоти по пар.4к, ал.6 от ПЗР на ЗСПЗЗ,в частта и относно вписаните данни в регистъра на имотите, неразделна част от плана съгласно чл.28,ал.4 от ППЗСПЗЗ.Законосъобразността на обжалваните административни актове се преценява съобразно разпоредбата на чл.41,ал.3 от ЗАП-съдът проверява дали актът е издаден от компетентния орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните предпоставки по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва закона.

Компетентността като понятие в административноправен смисъл обхваща кръга от въпроси, с които административният орган е оправомощен да се занимава и правомощията, с които този орган разполага за решаването на тези въпроси.

За да се произнесе по законосъобразността на обжалваната заповед на Областния управител, съдът следва да си изясни най-напред каква е компетентността на този административен орган и какви са правомощията му при одобряването на плана на новообразуваните имоти по пар.4к от ПЗР на ЗСПЗЗ,включително и при наличието на спор за собственост върху включените в този план имоти, след като регистъра на имотите е неразделна част от него.

Компетентността на административния орган може да бъде териториална или материална и в този аспект се поставя въпросът компетентен ли е Областният управител да одобрява плана на всички имоти, включени в териториалната граници, определени по чл.18г, ал.1,т.1 от ППЗСПЗЗ,независимо от това чия собственост са тези имоти или е компетентен да се произнася и да одобрява плана само относно имоти, чиято собственост е възстановена на бивши собственици или придобита от ползуватели, по реда на ЗСПЗЗ .

Съгласно пар.4к, ал.1 от ЗСПЗЗ,за земите, предоставени за ползване на граждани въз основа на актове по пар.4,се изработва помощен план и план на новообразуваните имоти, но тази разпоредба не следва да се тълкува ограничително и да се приема, че планът обхваща само имотите на ползувателите, а следва да се тълкува в съответствие с другите разпоредби на закона и съобразно неговата цел.

Съгласно чл.18г, ал.1,т.1 от ППЗСПЗЗ,Поземлената комисия/ОСЗГ/ сама или с изпълнителя определя териториите, в които се възстановява собствеността на земите в: границите, върху които собствеността се възстановява по реда на пар.4 от ПЗР на ЗСПЗЗ,а съгласно ал.2,границите по предходната алинея се утвърждават с решение и се отразяват върху изходната картна основа по чл.18,ал.3.По аналогичен начин се определят и останалите територии, върху които се възстановява правото на собственост-в съществуващи или възстановими стари реални граници или в нови реални граници-чрез план за земеразделяне.

В границите на територията по чл.18г, ал.1,т.1 от ППЗСПЗЗ се намират преимуществено имоти, които са били предоставяни на граждани с актове по пар.4,но това не означава, че непременно всички имоти в тези граници, са такива с ползуватели.

С оглед на изложеното следва да се приеме, че компетентността на Областния управител по пар.4к от ПЗР на ЗСПЗЗ е териториална, тъй като както помощните/кадастралните/планове, така и плановете на новообразуваните имоти се изработват цялостно, в рамките на определената територия по чл.18г, ал.1,т.1, за всички имоти, включени в нея, а не изолирано-само за определени имоти в тези граници и разпоредбата на пар.4к, ал.6 предоставя на Областния управител компетентността да одобрява този план изцяло.

Съгласно чл.28,ал.5 от ППЗСПЗЗ,планът на новообразуваните имоти освен че се изработва с оглед правилното устройство на територията и съдържа техническите данни за новообразуваните имоти, съдържа и регистър за собствеността на същите, като неразделна част от него.

На обжалване съгласно пар.4к, ал.6 подлежи планът на новообразуваните имоти във всичките му части, включително в частта на регистъра, но относно правилното отразяване на данните за собствеността на имотите в него.

В производството по пар.4к, ал.6 от ПЗР на ЗСПЗЗ,съдът проверява само верността на отразените в регистъра данни, съобразно представените доказателства за установена вече собственост, а не признава правото на собственост, нито разрешава спорове за собственост.Спор за собственост обаче би бил налице, ако двете страни представят документи, годни да ги легитимират като собственици за един и същ имот, като правата на единия изключват правата на другия.

С оглед на изложеното, окръжният съд неправилно е приел, че е недопустимо в настоящото административно производство съдът да постанови промяна на плана по искане на жалбоподател, който изобщо не е заявявал желание за земеделска реституция на процесния имот, след като той представя документи за собственост на друго основание.Тя твърди че е собственик, който изобщо не е загубвал правото си на собственост, за да иска да си го възстановява, както и че данните в регистъра относно собствеността, са невярно отразени.

Освен това съдът е приел, че е налице спор за собственост, без да е установен действително такъв от данните по делото.В съдебното заседание на 21.10.2005г.,участвуващият по делото прокурор е поискал съдът да допусне СТЕ,от която да изясни дали имотите по документите за собственост на жалбоподателката и тези, възстановени на Фенерков и записани на негово име в регистъра към плана са идентични, дали се покриват като местоположение и квадратура, но съдът с определение е приел, че доказателствените искания на прокурора са неотносими към спора, същият е изяснен и при наличните доказателства и

не ги е уважил.Доказателствените искания на прокурора са за релевантно за спора доказателство, без изясняването на което не би могъл да се реши правилно същия и с неоснователния си отказ да го събере, съдът е допуснал процесуално нарушение, в резултат на което спорът е останал неизяснен от фактическа страна.

Решението следва да се отмени и делото да се върне на същия съд за ново разглеждане от друг състав.При новото разглеждане на делото следва да се съберат доказателства относно идентичността на имота на жалбоподателката по представените от нея документи за собственост, на възстановения с решението на ПК имот на Фенерков и на записания на негово име от Областния управител имот по плана на новообразуваните имоти.

Водим от горното и на основание чл.40,ал.2 от ЗВАС,ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,ІV АО, РЕШИ:

ОТМЕНЯВА решение №1640/26.10.2005.,постановено от Врачанския окръжен съд по адм. д.№268/2005г. и ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав. Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ М. К.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ А. К./п/ Г. К.

М.К.

Информация за акта
Маркиране
Зареждане ...
Зареждане...
Зареждане...