Производството е по реда на чл. 33 и сл. от Закон за Върховния административен съд (ЗВАС), във вр. с чл. 79, ал. 1 от Закона за българските документи за самоличност (ЗБДС).

Образувано е по касационна жалба на И. Ц. И. от гр. С. против решение от 27.12.2004 г. по адм. дело № 295/2004 г. на Софийски градски съд, Административно отделение, ІІІ "г" състав, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 2003008521/15.10.2003 г. на началника на Направление "Документи за самоличност и миграция" при Дирекция на Национална служба "Полиция", за налагане на принудителна административна мярка по чл. 76, т. 6 от ЗБДС. Твърди се, че решението е незаконосъобразно и необосновано, поради което следва да бъде отменено. Основният довод е, че липсват данни какво е конкретното нарушение на жалбоподателя на режима на пребиваване в Брюксел, Белгия, обосновало репатрирането му.

Ответникът изразява становище за отхвърляне на касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура счита жалбата за неоснователна.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 33, ал. 1 от ЗВАС, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна, по следните съображения:

С обжалваното решение е потвърдена заповед, с която на основание чл. 76, т. 6 от ЗБДС на жалбоподателя е отнет притежаваният от него международен паспорт, за срок от 15.10.2003 г. до 01.10.2005 година. В мотивите си съдът е приел, че процесната заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на материалния закон и административнопроизводствените правила. Изложени са съображения за наличие на фактическото основание за издаване на административния акт – нелегален престой в Белгия, което се установява от представеното копие на получен факс на 29.09.2003 г. от "Служба за репатриране" при Федералната полиция на летище "Завентем". Същият е препратен от завеждащ консулската ни служба в Брюксел с изх. № КО-05-629/30.09.2003 г. до Дирекция "Консулски отношения"...