Производството е по реда на чл. 33 и сл. от Закона за Върховния административен съд (ЗВАС). Образувано е по касационна жалба на Г. И. С. гр. К. срещу решение от 16.06.2006 г. постановено по адм. дело № 90/2006 г. от Кюстендилския окръжен съд. В жалбата се релевират оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност и се иска отмяна му. Твърди се, че неправилно съдът е взел предвид при изчисляване на общия доход допълнителните суми получавани в края на годината от всеки работещ без да обсъди факта, че те не са постоянна величина към трудовото възнаграждение.

Ответникът - кметът на община К., не се представлява и не взема становище.

Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура пледира за неоснователност на касационната жалба и излага подробни съображения.

Върховният административен съд, трето отделение след като се запозна с доводите на касатора и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 33, ал. 1 от ЗВАС и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение състав на Кюстендилския окръжен съд е отхвърлил като неоснователна жалбата на касаторката против заповед № 152 от 22.02.2006 г. на кмета на община гр. К., с която на основание чл. 46, ал. 1, т. 7 от Закона за общинската собственост (ЗОбС) и чл. 14, т. 7 от НУРУЖНННОЖ на община гр. К. е прекратено наемното правоотношение между общината и Г. С. за ползваното от нея общинско жилище, находящо се в гр. К., ул. "Ил. Макариополски" № 1,вх. А, ап. 17. За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че към момента на постановяване на административния акт условията на чл. 14, т. 7 от НУРУЖНННОЖ не са били налице, поради което наемното правоотношение правилно е било прекратено.

Така постановеното е правилно и законосъобразно. Не са налице отменителните основания посочени от касатора. Развитите от окръжния съд мотиви за законосъобразност на обжалваната заповед са правилни и законосъобразни. Обжалваният административен акт е издаден в съответствие на материалния закон и изложените от съда мотиви в тази насока са правилни и се възприемат от настоящата касационна инстанция.

Съгласно чл. 46, ал. 1, т. 7 от ЗОбС наемните правоотношения се прекратяват поради отпадане на условията за настаняване на наемателя в общинското жилище. За да бъде приложима цитираната правна норма, следва да са настъпили такива изменения в обстоятелствата или имотното състояние на наемателя (и семейството му), обусловили настаняването му в общинското жилище, които вече го изключват (както и семейството му) от категорията на лицата, отговарящи на условията за настаняване в тях.

В случая по делото е било установено, че доходът на Г. С. за периода април 2004 - март 2005 г. включително е в размер на 4 547,39 лв. и доколкото нейното семейство е едночленно месечния и доход надвишава изискването за две минимални заплати. С оглед на това правилно е прието че същата не отговаря на нормативните изисквания, предвидени в разпоредбата на чл. 14, т. 7 от посочената наредба.

Съдът е обсъдил прецизно тези доказателства и е направил обоснован извод, че обжалвания административен акт е в съответствие на действащите законови разпоредби. Смисълът на чл. 14, т. 7 от НУРУЖНННОЖ е да се преценява именно това обстоятелство - налице ли е друга възможност за осигуряване на жилищната нужда на всеки кандидат за наемател на общинско жилище и ако такава е налице - да се откаже предоставянето на такова, от картотекиране като нуждаещ се или да се прекрати съществуващо наемно правоотношение, поради отпадане на условията за заемането му.

В случая съдът правилно е приложил материалния закон. Това е така тъй като с разпоредбата на чл. 45а (ДВ, бр.101 от 2004 г.) от ЗОбС е дадена възможност на общините сами с наредба да определят условията и редът за установяване на жилищните нужди и за настаняване в общински жилища. Това правомощие на ОбС е израз на възложената им нормотворческа функция като с наредба те следва да уредят условията и редът за прилагане на цитираните разпоредби на ЗобС. Доколко тази наредба е социално справедлива за жителите на съответната община е въпрос на целесъобразност, която всяка община сама за себе си определя в наредбата.

Ето защо като е отхвърлил жалбата срещу заповедта на кмета на община К. съдът е постановил правилно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 40, ал. 1, предл. 1 от ЗВАС, Върховният административен съд - ІІІ отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение от 16.06.2006 г. постановено по адм. дело № 90/2006 г. от Кюстендилския окръжен съд. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ П. Г. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ В. П./п/ Й. Д. В.П.