Производството е по реда на чл.160, ал.6 на Данъчно - осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административно-процесуален кодекс (АПК).

Производството е образувано по касационна жалба на ЕТ „М”ЕООД; “Ж. К. БГ”ЕООД; “К. Т. 6704”ЕООД; “Сим І Комерс”ЕООД; “А. С. 2008”ЕООД; “Компютър 2000 България”ЕООД; “В. К.”ЕООД; “В. Т.”ЕООД; по фактура № 9/30.09.2009г., издадена от доставчик с БУЛСТАТ 200643087; по фактура № 5000000004/ 17.06.2010г., издадена от „В. Г." ООД; по три фактури от м.03.2009г. от доставчик с БУЛСТАТ 200114575, с ДДС в размер 10740лв., е законосъобразен. Първоинстанционният съд е стигнал до този извод въз основа на констатациите в ревизионния акт, както и на назначената експертиза, че за нито един от доставчиците не могат да се установят факти и обстоятелства относно това дали са отразени в счетоводствата им фактурите описани в РА и отразен ли е по тези фактури дължимия ДДС като задължение към бюджета, тъй като за всички 15 от процесните доставчици, след посещение на деклариран от тях адрес не е открито дружеството, нито негово представител. За някои от доставчиците е констатирано включване на част от фактурите в дневниците за продажби и СД за съответните периоди, посочени в РА и заключението. Първоинстанционният съд е приел, че в случая не е установено чрез съответни доказателства извършването на доставките от преките доставчици на жалбоподателя. Съдът е счел, че притежаването на данъчни фактури не е достатъчно да обоснове реалност на отразените в същите стопански операции, тъй като по отношение на тях следва да се има предвид, че относно отразените в тях стопански операции, в тежест на ползващия се от правата по тези документи е да докаже, че отразените във фактурите стопански операции действително са осъществени. Законодателят не предпоставя признаването на разходи само с формалното им документално оформяне, ако то не е свързано с реални стопански операции. Констатирал е, че от...