Производството е по реда на чл.131 - чл.132 от Данъчния процесуален кодекс (ДПК отм. във вр. с параграф 5, ал.4 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс във вр. с параграф 4 от ПЗР на Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от директорът на РДД - гр. В. (сега с променено наименование директор на дирекция "ОУИ" - гр. В. към ЦУ на НАП) против частта от решение № 1016/26.08.2005 г. на Варненския окръжен съд (ВОС), АО, постановено по адм. д. №770 по описа за 2002 г. на този съд, отменяща частта от ДРА №1455/07.03.2002 г. на ТДД - гр. В., потвърдена с решение № 484/11.05.2002 г. на РДД - гр. В. касателно следните определени данъчни задължения на ВМРО МД Г. Д." - гр. В.: лихви за данъчен период 01.01.1995 г. - 30.09.1995 г. за невнесени в срок авансови вноски, в размер на 63,93 лв.; данък върху увеличението на имуществото за данъчен период 01.01.1995 г. - 31.12.1995 г. в размер на 45 лв. и е отказано правото на приспадане на данъчен кредит за данъчен период 01.10.2000 г. - 31.10.2000 г. в размер общо на 2040 лв., по фактури №103/30.03.2000 г., №104/30.03.2000 г., №105/31.03.2000 г., издадени от ЕТ "Стобот" - София, вследствие на което са определен ДДС за внасяне и лихви за забава. В жалбата се сочи касационно основание, регламентирано в чл.218б, ал.1, б."в" ГПК във вр. с параграф 4 ПЗР на АПК, съставляващо неправилност на съдебното решение вследствие нарушение на материалния закон. Твърди се, че първоинстанционният съд неправилно приложил за данъчните задължения за 1995 г. нормата на чл.22 от Закона за данъчното производство (ЗДП отм. , вместо разпоредбата на чл.111 от ДПК ( сега отм. , но влязъл в сила от 01.01.2000 г.). Текста на чл.111 ДПК отм. предвиждал начален момент на погасителната давност, различен от този по чл.22 ЗДП отм. . Освен това за дейността на данъчно задължения субект през 1995 г. била подадена годишна данъчна декларация за увеличение на имуществото с Вх. №1 А 40/01.04.1996 г., а данъчната ревизия е започнала на 20.02.2001 г., поради което 5 годишния давностен срок не бил изтекъл. Трите фактури, издадени през м.03.2000 г. не били отразени в дневника за продажби (ДПр.) на доставчика за съответния период, липсвала подадена информация на магнитен носител и поради невъзможността да се провери счетоводството на доставчика, въпроса с начисляването на данъка е останал недоказан. Без значение е обстоятелството дали фактурите са отразени в дневника за покупките през м.10.2000 г., тъй като поради неначисляването на ДДС от ЕТ "Стобот" в полза на "ВМРО МД Г. Д." - гр. В. не е възникнало правото на приспадане на данъчен кредит. Според касатора трите фактури не съдържат реквизитите по чл.8, ал.1, т.4, т.5, т.6 от Закона за счетоводството отм. , както и този по т.8 - подпис на получателя.

Ответникът по жалбата - "ВМРО МД Г. Д." - гр. В., редовно призован не е изразил становище по жалбата.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за частична основателност на жалбата, тъй като не е установено, включително чрез заключението на вещото лице начисляването на ДДС по процесните фактури.

Върховният административен съд, І отделение, преценявайки допустимостта на жалбата и правилността на обжалваното решение на релевираните касационни основания прие за установено следното:

Касационната жалба е предявена от надлежна страна и в срок, затова жалбата е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е частично основателна, поради следните съображения:

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред ВОС по адм. д. № 770/2002 г. е бил ДРА в частта, определяща на "ВМРО МД Г. Д." - гр. В. следните данъчни задължения: лихви за данъчен период 01.01.1995 г. - 30.09.1995 г. за невнесени в срок авансови вноски, в размер на 63,93 лв.; данък върху увеличението на имуществото за данъчен период 01.01.1995 г. - 31.12.1995 г. в размер на 45 лв. и е отказано правото на приспадане на данъчен кредит за данъчен период 01.10.2000 г. - 31.10.2000 г. в размер общо на 2 040 лв. по фактури №103/30.03.2000 г., №104/30.03.2000 г., №105/31.03.2000 г., издадени от ЕТ "Стобот" - София, вследствие на което са определени съответно ДДС за внасяне и лихви за забава. Ревизионният акт е бил потвърден в обжалваната част с решение №484/11.05.2002 г. на РДД - гр. В.. За да отмени ДРА първоинстанционният съд е приел за установено следното: спорът между страните не касае данъчните задължения за 1995 г., а само дали изтеклата относно тях лихва е погасена по давност. Съдът е изложил мотиви, че задължението е възникнало при действието на ЗДП отм. , като нормата на чл.22 е материалноправна и с нея е предвиден 5 годишен давностен срок, който започва да тече от 01.01. на годината следваща тази за която се отнася данъчното задължение. В случая, според ВОС давността има начален момент 01.01.1996 г. и е завършена на 31.12.2000 година. По този начин задълженията за данъци за 1995 г. и за акцесорните им лихви са погасени по давност. Първоинстанционният съд е обсъдил и нормата на чл.111 ДПК отм. , приемайки същата за неприложима в казуса, защото давността е започнала да тече при действието на ЗДП отм. , а нормите за сроковете, установени в нов закон, не се прилагат към започнали да текат заварени срокове, освен ако за завършването им по стария закон се изисква по - дълъг срок от предвидения по новия закон, какъвто не е процесният случай. Във връзка с облагането по ЗДДС ВОС е счел за установено по делото, че ЕТ "Стобот" - София е издал на касатора следните фактури: №103/30.03.2000 г.; №104/30.03.2000 г.; №105/31.03.2000 година. Поради неоткриване доставчика на декларирания адрес данъчните органи не са могли да установят дали ДДС по процесните фактури е начислен съгласно изискванията на чл.55, ал.6 ЗДДС. Заключението на вещото лице също не дава отговор на въпроса дали са спазени изискванията на закона, свързани с начисляването на данъка. ВОС е изложим доводи, че издадените през м.03.2000 г. фактури удостоверяват възникнало през данъчен период м.03.2000 г. данъчно събитие, както и че незаконосъобразно е отказано правото на приспадане на данъчен кредит по същите фактури през данъчен период м.10.2000 година. Касателно липсващите реквизити първоинстанционният съд се е мотивирал, че те притежават реквизитите по чл.8, ал.1, т.4, т.5, т.6 ЗСч., липсва им реквизита по т.8, но това не е правнорелевантен факт, тъй като в ДРА няма констатация за нереалност на доставките.

Обжалваното решение е частично неправилно впредвид на следното:

Касационният довод, според който за задълженията за 1995 г. е приложима нормата на чл.111 ДПК отм. , е неоснователен, тъй като задълженията са възникнали при действието на чл.22 ЗДП отм. . Погасителната давност е материалноправен институт, поради което в настоящия казус тя е започнала и следва да бъде довършена в рамките на 5 - годишния давностен срок, предвиден в чл.22, ал.1 и ал.2 ЗДП отм. . Срокът е с начален момент 01.01.1996 г. и с краен момент - 31.12.2000 г., както е приел и първоинстационният съд. В теорията не е спорно, че нормите за срокове, установени в нов закон, не се прилагат към вече заварени срокове, освен ако за завършването им по стария закон се изисква по - дълъг срок от предвидения закон. Процесния казус не попада в тази хипотеза, а и липсват доказателства давността да е била спирана по реда на чл.22, ал.3 ЗДП отм. . Подаването на годишна данъчна декларация за увеличение на имуществото не е действие, предвидено в чл.22, ал.3 ДПК отм. . Данъчната ревизия е започнала въз основата на акт за възлагане №135/20.02.2001 г., като до този момент погасителната давност вече е изтекла. Затова решението на първоинстанционния съд в тази част следва да бъде оставено в сила, на основание чл.40, ал.1 ЗВАС отм. във вр. с параграф 4 ПЗР на АПК. Решението в останалата обжалвана част, обаче е неправилно, тъй като по безспорен начин е било установено, че данъкът по трите фактури, издадени през м.03.2000 г. не е бил начислен по смисъла на чл.55, ал.6 ЗДДС. Заключението на вещото лице също не установява такова начисляване. Изводът на ВОС, че доколкото с фактурите е удостоверено настъпило данъчно събитие през м.03.2000 г. и, че незаконосъобразно е отказано правото на данъчен кредит през м.10.2000 г. е незаконосъобразен. Наличието на предпоставките по чл.64, т.2 ЗДДС означава не само да се установи настъпилото данъчно събитие по смисъла на чл.25 ЗДДС, но и че данъкът е бил начислен за съответния данъчен период. Факта на отразяването на фактурите в дневника за покупки на "ВМРО МД Г. Д." - гр. В. през м.10 е ирелевантен относно своевременното начисляване, което включва както отразяването на фактурите в счетоводните регистри, така и в счетоводството на доставчика. Касационната инстанция споделя доводите на първоинстанционният съд, изложени в обжалваното решение относно наличието във фактурите на реквизитите по чл.8, ал.1, т.4, т.5, т.6 ЗСч., както и че липсата на реквизита по чл.8, ал.1, т. 8 ЗСч. не е от съществено значение, поради липсата на констатация за нереалност на доставките. В случая, обаче поради неначисляването на ДДС правото на данъчен кредит общо в размер на 2040 лв. не е възникнало за получателя, поради което обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено в тази негова част. На основание чл.40, ал.2 ЗВАС отм. спорът трябва да се реши от касационната инстанция, чрез отхвърляне на жалбата срещу тази част от процесния ДРА и потвърдителното решение на РДД - гр. В..

Страните не са претендирали разноски за касационното производство, поради което такива не им се дължат.

Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл.40, ал.1 и ал.2 ЗВАС отм. във вр. с параграф 4 ПЗР на АПК, Върховният административен съд РЕШИ: ОТМЕНЯ

решение №1016/26.08.2005 г. на Варненския окръжен съд, АО, постановено по адм. д. №770 по описа за 2002 г. на този съд, в частта му отменяща частта от ДРА №1455/07.03.2002 г. на ТДД - гр. В., потвърдена с решение №484/11.05.2002 г. на РДД - гр. В., с която на "ВМРО Македонско дружество Г. Д." - гр. В. е отказано правото на приспадане на данъчен кредит за данъчен период 01.10.2000 г. - 31.10.2000 г. в размер общо на 2040 лв. по фактури №103/30.03.2000 г., №104/30.03.2000 г., №105/31.03.2000 г., издадени от ЕТ "Стобот" - София, вследствие на което са определени ДДС за внасяне, лихви за забава и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ

жалбата на "ВМРО Македонско дружество Г. Д." - гр. В. против частта от ДРА №1455/07.03.2002 г. на ТДД - гр. В., потвърдена с решение №484/11.05.2002 г. на РДД - гр. В., с която на жалбоподателя е отказано правото на приспадане на данъчен кредит за данъчен период 01.10.2000 г. - 31.10.2000 г. в размер общо на 2040 лв. по фактури №103/30.03.2000 г., №104/30.03.2000 г., №105/31.03.2000 г., издадени от ЕТ "Стобот" - София, вследствие на което са определени ДДС за внасяне и съответните лихви за забава. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му обжалвана част. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Й. К.в секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ М. Ч./п/ М. М. М.М.