Производството е по реда на чл. 33 и сл. от Закона за Върховния административен съд, вр. чл. 131 и сл. от Данъчния процесуален кодекс.
Образувано е по касационна жалба на „Омис-99” АД гр. С., чрез процесуалния представител –адв. Х. Х., против решение № 89 от 23.07.2004 г., постановено по адм. дело № 3966 по описа за 2003 г. на Софийски градски съд, административно отделение, ІІІ-Ж състав, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата му против ДРА № 37 от 15.04.2003 г. на ДП ”Оборище” и потвърден с решение № 1884 от 01.10.2003 г. на РДД гр. С. и в частта за разноските.
В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на решението поради съществени нарушения на процесуални правила, нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по смисъла на чл. 218б, ал. 1, б. ”в” ГПК, вр. чл. 11 ЗВАС. Излагат се доводи, че мотивите към решението са неправилни, неясни противоречиви и лишени от аналитичност и непоследователност, а изводите на съда са некоректни, тъй като не са обсъдени всички доказателства по делото. Освен това се твърди, че съдът не е изяснил фактическата обстановка по делото. В тази връзка не е била допусната исканата съдебно-техническа експертиза, а е била допусната само счетоводна експертиза поради което делото е останало неизяснено от фактическа страна, което от своя страна е довело до неправилност на извода за законосъобразност на издадения ДРА. Моли съда да отмени обжалваното съдебно решение.
Ответникът по касационната жалба – РДД гр. С. оспорва касационната жалба като неоснователна.
Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението е правилно и следва да се остави в сила.
Върховният административен съд, след като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съобразно разпоредбата на чл. 39 ЗВАС, както и доказателствата по делото, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения 14-дневен срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното решение съставът на Софийски градски съд е отхвърлил жалбата на „Омис -99” АД срещу обжалвания ДРА, като е приел че същият е законосъобразен. По отношение на отказаното право на данъчен кредит по доставките извършени от „Ситиком” ООД и „Вавилон-М” ООД е приел, че не е налице реална доставка по смисъла на чл. 6 ЗДДС и в тази връзка не е възникнало данъчно събитие по смисъла на чл. 24 ЗДДС. След като липсва доставка по смисъла на чл. 6 ЗДДС, която да е облагаема по чл. 32 ЗДДС, то не е възникнало задължение за внасяне на ДДС и не би могло да е налице и право на данъчен кредит по фактурите издадени от тези двама доставчици. Приел е, че издадените фактури са безстокови /фиктивни/ и жалбоподателят не може да претендира по тях правото на данъчен кредит. Предвид тези изводи е приел, че правилно е приложена и разпоредбата на чл. 23, ал. 2, т. 13 ЗКПО и е преобразуван финансовия резултат с разходите по тези фактури. Не може да е налице документална обоснованост на разходите по смисъла на чл. 23, ал. 2, т. 13 ЗКПО, когато е използван документ с невярно съдържание.
Тези правни изводи във връзка с правото на данъчен кредит при липса на реална доставка, както и преобразуването на финансовия резултат поради липса на документална обоснованост на разходи когато е използван документ с невярно съдържание са правилни по своята същност, но за конкретния случай те се явяват необосновани, тъй като делото е решено при неизяснена фактическа обстановка. По делото не е имало спор относно фактите, че доставчиците са били регистрирани по ЗДДС към съответната дата на издаване на фактурите, че фактурите са отразени в дневниците за продажби и в подадените справки-декларации, както и че данъкът е начислен по смисъла на чл. 55 ЗДДС в техните счетоводства. Предвид това правилни са изводите на СГС във връзка с неправилното позоваване и приложение от страна на данъчните органи на разпоредбите на чл. 109, ал. 11 и ал. 12 ДПК, след като в случая спора се е свеждал единствено до реалността на извършените доставки и приложението на разпоредбите на чл. 63 и сл. от ЗДДС, съответно реалността на отчетените разходи и приложението на чл. 23, ал. 2, т. 13 ЗКПО, с разходите по тези фактури, които съдът е приел за фиктивни. За да откаже правото на данъчен кредит по фактурите издадени от „Ситиком” ООД данъчните органи са приели, че тази фирма не е доказала наличието на собствена материална, кадрова и техническа обезпеченост. В тази част съдът приема, че дори и да се приеме това, че изпълнителят разполага с такава обезпеченост, след като не са представени сключените трудови и граждански договори с работниците и документи установяващи заплащане на техните заплати, както и данни за изплатени социални осигуровки, това означава, че са верни изводите на данъчните органи за липса на реална доставка. Съдът в тази част изобщо не е коментирал останалите доказателства по делото, както и заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза видно от която фактурираните СМР от доставчиците са отразени в група 70 постъпления от продажби, и доставчикът „Ситиком” ООД е отразил в сч. група 20 „дълготрайни материални активи от НС по с/ка 203 ”сгради”, склад в Казичане и пазар „Борово”, а по с/ка 209 „други ДМА” метално скеле за кофраж” Мева", 2 бр. скеле ЕК-83, стойки тръби 150 бр. и др. От това, че не са били представени доказателства за сключени договори с работниците и данни за изплатените осигуровки маже да се направи извод, че дружеството изпълнител нарушава трудовото и социално законодателство, за което то би могло да бъде санкционирано от съответните органи, но това не означава, че твърдяните доставки по фактурите не са били извършени. Видно от данните по делото касае се за изпълнение на такива услуги за обекти като „хотел Амбасадор”, СУ ”Св. К. О.”, Американско консулство, Булгарплод ЕАД София и Тържище за месо, риба и птици „Слатина”. Във връзка с доказване изпълнението на тези СМР ревизирания субект е изискал с жалбата до СГС назначаването на съдебно-техническа експертиза, която след запознаване със строителните книжа и документи относно извършването на строително монтажните работи, даде отговор дали те действително са извършени, с каква техника и при какви условия. Съдът не е допуснал такава експертиза, а само по този начин жалбоподателят е могъл да обори констатациите в ДРА за липса на доставки. По делото е приложен и снимков материал, който също дава основание да се приеме, че действително има реално изпълнение на фактурираните СМР, но този спорен момент може да да бъде изяснен също само с помощта на техническата експертиза, която да установи дали този снимков материал касае въпросните обекти за които са били сключени договорите и съответно издадени фактури.
Предвид изложеното, като не е допуснал исканата техническа експертиза съдът е допуснал съществени процесуални нарушения, изразяващи се в нарушение на разпоредбите на чл. 186 и 188 ГПК вр. с чл. 11 ЗВАС,тъй като делото е останало неизяснено от фактическа страна, което от своя страна е довело и до неправилно приложение на материалния закон. Следва решението да бъде отменено като неправилно и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който след като събере съответните доказателства и ги прецени поотделно и в тяхната съвкупност, включително и тези представени пред касационната инстанция, направи своя извод за реалността на извършените доставки по процесните фактури, както и прецени правилното приложение на материалния закон от страна на данъчните органи при издаването на обжалвания ДРА.
С оглед изхода на делото отговорността за разноските по правния спор следва да бъде разрешена съобразно разпоредбата на чл. 218з, ал. 4 ГПК.
Водим от горното и на основание чл. 40, ал. 2 ЗВАС, Върховният административен съд - І отделение, РЕШИ: ОТМЕНЯ
решение № 89 от 23.07.2004 г., постановено по адм. дело № 3966/2003 г. на Софийски градски съд, административно отделение, ІІІ-ж състав,
с което е отхвърлена жалбата на „Омис 99” АД против ДРА № 37 от 15.04.2003 г. на ДП ”Оборище”, потвърден с решение № 1884 от 01.10.2003 г. на РДД гр. С. и в частта за разноските и ВРЪЩА
делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ В. К. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ М. Д./п/ А. Д. М.М.